Боя се да не дойде миг, когато
денят ми вече ще е скучен, сив,
и няма да разплаче тишината
дори най-нежният любовен стих...
Боя се да не дойде миг, когато ...

Заради това лудо туптене,
което носи погледа ти...
Заради нежното трептене
в дъгата на усмивката ти...
Осъзнавам, че познавам щастието, ...

Изкачих се до върха на планината.
Заветният връх, най-висшата цел!
Захвърлих в подножието му суетата,
Завистта, алчността и други ненужни неща.
Освободих се от всички демони, ...

любовта
да си тръгне -
забравя
ех
любов - ...

В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

В разпененото пълноводие,
изблъскана от мътните води,
разсърдена, сама на нея си,
далеч от всяко плодородие,
с хрипове от зимен грип, ...

Малчуган: Тате, какво означава да си член кореспондент?
Бащата: Да си член, който само кореспондира!

Още един руски романс в мое изпълнение /без китарата/.

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...

И ето, следващ зимен ден отмина -
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.
Но не, не го виня. Така помръкват ...

И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.
Преминах в транс пустинята от земни дни ...

По „Неверница“
от Андромаха (Белла)
Не вярвам в онова добро,
което постоянно се усмихва.
Не вярвам в сладкото дърво ...

В очите ти – видения за обич
пресичат моя хоризонт
и молят, като от икона
събрали целия простор.
Мирише на море и сол ...

На мегдана по средата
една овца вървеше,
като метроном главата
насам-натам въртеше.
Да види, чуе, разбере ...

Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...

На татко
Година и половина изтече,
откакто от нас си отиде...
И няма те... Няма те вече!
Как искам за малко да видиш ...

Луната на небосвода се показа,
заменяйки деня с нощта
и покри земята ни прекрасна
с красива бяла светлина.
Нейната задача е нелека, ...

Макар, че вече навъртях години
и може да се каже, че съм стар.
Ментално и физически ще мина,
че със младежите съм барабар!
Пред огледалото се пак обличам ...

Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доу ...

Винаги е по-добре, да излезеш навън с мокра глава отколкото с празна.
25.03.2018
Единствено тромбът заема наистина специално място в сърцето ти.
24.03.2018
Гениалните неща са прости. Но простите хора, си остават прости, независимо до колко гениални неща се докосват през целия си живот... ...

Сè ќе помине
и популарноста на книгата
што ја читаш
и тајните ќе бидат отворени
кога ќе им помине рокот на употреба ...

Почти в оксиморон
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича, ...

Внезапно пролетта подава своя зов
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...

Животът е жесток понякога!
Наказва те да даваш, без да получаваш.
Студено е, а той е някъде в пространство-времето забравен.
Любовта не е на хоризонта,
Зазидана е в някой тъмен ъгъл на сърцето ти. ...

Чувствам се малка и слаба,
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана, ...

Преди да се родя
навярно бил съм птица
приютила изгрева
А след смъртта
ще бъда аромат на вишна ...

Коловозът е глух. На перона,
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная ...

Вятърът във тебе вее
и жадува твойта душа,
в небето облаци рее
и владее всяка суша.
Вятърът със тебе пее, ...

В нощта е тихо... и сънувам вятър!
Дъждът се сипе в пролетния лед!
Сънувам, че съм в истински театър,
и в залата зает е всеки ред!
На сцената съм, и едва пристъпвам! ...

Бездънните ями на горест горчива
поглъщат искрата на звездна любов.
Но аз съм голяма и чувствам те жива
написах те, Обич, в ред – Благослов...
Разбивам клишета, мечтая красиво, ...

Понякога проклинам лекотата,
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...

Буря връхлетя нощта.
Буря порази и мен.
Бурята бушува в сърцето.
Гнева събуди тя в мен.
Нима е лесно да заспиш. ...

Замислих се за тоз народ...
За хубавата ни земя...
Защо му надянаха хомот?
Защо острият език занемя?
Заболя ме много за него! ...

ЗНАЕТЕ ЛИ?
Знаете ли как се люби на раздяла? –
Безмълвно, жадно, огнено, страстно.
Огъня на миналото е събрала.
Огъня на рая и ада подвластен. ...

Аз тръгвам! Сама си го реших.
Познаваш ме. Тръгвам изведнъж.
Така. Сама избрах момента.
Да се скрия и от тоя мъж.
Твърде много казах. Не разбра. ...