Хайде, намери́ си смисъл, давай –
„смисълът е в малките неща“.
Радвай се, тъгувай, смей се, страдай,
пътя начертай си към звезда.
Някои ще кажат все раздавай, ...

Осветли тъмнината със светлината, която носиш и ще видиш, че там няма нищо страшно, нищо зло, нищо, което да мразиш, нищо, което да съдиш. Просто невинно детенце, което не го е осъзнавало и е създавало измислени демони в страха си, но страшно няма.

"Ще си играем на жмичка -
в коя банка тати скри паричка,
че той е във властта шеф
и получи с подкуп някой лев.
В градината дъщеря му Марийка ...

Тежи ми...може би е времето преди,
може би /са не/изказаните думи,
спомени за бъдеще...следи,
може би е трябвало да бъдем /с/ други...
Утро слято с болката от вчера ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

Несъвършени сме, но толкова реални!
Едно небе прегръщаме с крилете си.
Една любов усещаме във клетките -
с цялата ѝ лудост и греховност.
Несъвършени сме, но щури от обичане, ...

Помолих да не ме напъхва
в разни групи, не харесвам
етикети и масовостта...
Чу ме - мило се усмихна,
явно, че не ме разбра... ...

СВОБОДА
Увиснало в небесния простор
Лъчите му ни светят и горят
То вижда всеки ден какъв е зор
Да се живее въпреки и на инат. ...

Опианен от музиката на вятър гальовен
стоя на брега на морето Любов.
Животът е сушата - Ти си кораб пътуващ към мен!
Товар безценен от чувства
и пътник единствен, очакван - ...

BURN.
You got to burn it to the ground
and leave no single evidence of its existance.
To ashes turn it, spread it in the world of man
with ruthless passion and fanatic's persistence. ...

/Нещо като поема за комуниста/
Потресена съм
от думите на народен представител!
„Гордея се с родителите си комунисти,
че аз съм бил комунист ...

Ставам рано от зарана
две лъжици като хвана.
И започвам по тигана:
Тид -дин, дан-дан...
Бум-бим, бам-бам! ...

Всичките невъзможности
като панделки във ръцете ми
се развяват.
И, заплетени,
те овързват и думите, ...

"Алчността погубва човека..." НЕ, алчността разкрива пред света кой е човек, и кой - човешко същество!

Миговете на пречупване са спрели,
сякаш аз и ти сме се преплели.
Да изплача аз на твоето рамо
горчилката от нашето събрано.
Акостира корабът ни на брега, ...

Довечера ще си говоря със Луната.
Звездите ще ни светят романтично.
На чашка дъжд. Наздраве в тишината!
Интимност някак искрена и лична...
За теб ще ѝ разказвам до зорѝ. ...

Животът е клада…
Клада, на която изгарят илюзиите, болката,
приятелствата, любовта, вярата, надеждата…
Клада…
Животът е борба… ...

За грешките на друг
със своето сърце платих.
Себе си оставих
между рухнали мечти.
Но въпреки това, ...

Изтъкани от звездна материя
кадифено в нас се преплитат
красота и изящество...
в лунния бал сред звездите!
Неуморно стича се времето ...

Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко, ...

Всичко в теб говори за любов,
а с нея си говорим на един език.
Знаем се добре, но не съм готов
да те поделя дори за кратък миг.
Ще поиска тя да те отнеме, ...

Момент се рони в пясъчен часовник.
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони,
или досадата, безкрая вечно да брои?
Не ме ли укорява огорчено, ...

ПИЯНСКА ПЕСЕН
Р. Чакърова
От вярата ли тъй боли душата?
А мислех само от лъжа боли...
Такива са нещата за нещата ...

Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.
Устояваме на бури и градушки, ...

Любовта години нивга няма,
Живее тя във тук и във сега…
Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега ...

Когато сполетят те неприятности,
от грижите житейски си затрупан,
спомни си за момичето, което ти
допусна във живота си разхвърлян.
Онази, дето пуснала е корени ...

Захладня -
без слънце и птици,
без топла земя
и пресни зеленчуци.
Последна откъсната дюля ...

Една стара любов си отиде,
беше болна и просто умря.
А сърцето уплашено лута се -
Ами как ще живея сега?
О, не страдай сърце, не мъчи се! ...

Заспива залеза. Прелива в хоризонта.
Небето свети в синьо и мълчи.
Една надежда тихичко прорязва
запратени към бъдното мечти.
У мене се преплитат вечни тайни ...

Когато вечер лягаш си с въпроси,
дали за този свят си бил роден,
дали животът е цветя и рози –
веднага си спомни за мен!
Когато нощем не заспиваш ...

Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...

Любов не е човека, с когото да остареем,
а този без когото не можем да бъдем и ден...
Това не е човека, с който просто да живеем,
a онзи, заради когото сме готови да умрем...

Щастлив? Не бих могъл да кажа.
Все още ни разделя
океан.
Ще кажеш сигурно - Бе, много важно,
душите щом са заедно в аванс!.. ...

Късно е. На мен не ми се спи.
Виждам тебе, в другите очи.
Виждам сянката ти плавна,
колко много ти личи..
Аз ще бъда безпощадна, ...

Обичам онези
с големи сърца.
Обичам тези,
които създават света.
Тези с дълбоките мисли ...

В небето на очите ми пътуват облаци
Акварел или пастел са думите във нежни пръсти
Рисуващи във висините
На лекокрилите ни птици
Не зная и не питам ...

Ела, ела да те прегърна,
мирише ми на портокалови кори
и чаша чай в джезвето завира,
и чака да те стопли...
Но мълчи! ...

Преливникът изронва бреговете ни.
Грешките преливат през преливника.
Рушащо се корито на доверие.
Изтича вяра, празни се коритото...
Влива ли се вяра нова в дните ни? ...

Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...