Юлска жега мори житата.
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера, ...

Виждаш всичко,
а мълчиш.
Кой стене, кой те моли
и кому даряваш свяст.
Аз съм като теб. ...

„Не трябва да обичаш, грехота е“,
шепти сърцето тихичко във мен,
но аз не слушам, казвам: „Светлина е“
и пак съм в теб с изгряващия ден.
„Отделно сте, така е отредено“, ...

Нова страница в живота си обръщам,
назад не искам да се връщам,
да съм щастлива и без сълзи искам,
до теб от щастие с криле да плискам.
Научих се с грешките да живея, ...

Хей човеко... вдигни очи...
да ти... този, който се наричаш българин...
Огледай се...виж ме...чуй ме...
Аз съм твоята Майчица...
онази дето я наричате Земен Рай... ...

/текстът е представен в оригинал, така, както е бил писан през 2010 г./
Това беше най-хубавата екскурзия, която някога съм имал. Сутринта, когато пътувахме към мястото на тръгване, бяхме с нагласата че групата ще е малка и че ще се пътува в микробус. Но когато пристигнахме, установихме, че се състои ...

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея ...

ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен. ...

Помните ли това предаване? Дето мацки се събличаха и говореха за времето. Ама никой не зяпаше климатичните карти…
Обаче – закриха го. Имат ли акъл тези хора?
Тогава всичко, що се чувстваше все още мъжко, седеше до късно, залепено на синия екран. Да види голата истина, дето сме я чували само. А показ ...

Вземи ръката ми гореща,
тя търси твоята ръка.
Копнежен миг на първа среща,
изгарящ спомен до смъртта.
Открий любовната негá*! ...

По стълба дъждовна пълзи все надолу
една недоспала въздишка
и нечие име и мокро, и голо
заплита в дъждовната нишка.
Светът се страхува (на капки разсечен) ...

- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, ...

В нощите ми идваш,
като сън ефирен,
богиньо моя! Блажени
гърдите, които са те
откърмили – вълчица моя, ...

- Пусти кьопави ръце! Да опустеете дано!...
Грохотът от падналата върху плочките в кухнята тенджера, в комплект с Янините клетви, рязко и нагло нахлуха в главата на все още спящия Минчо, предизвиквайки неимоверно уголемяване на зрителните му органи и ускорен ритъм на сърдечния мускул, автоматично до ...

Не ми е мечта
да ида в Париж.
По- добре
избери Ривиерата.
Престори се на ...

Често в тебе влизам нощем
и изкарвам до зори...
Искам да остана още -
разумът ми казва: „Спри!...”
В теб изплаквам си тъгата ...

И въпреки всичко продължава живота ни,
притиснат в клетката на излъгани полюси
отдавна предадени от страх да не изгубим
посоката – туптяща е болката от думи –
напразно изказани и потънали във забрава. ...

Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...

НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те ...

Момче решѝ върха да покорява сам.
То беше устремено, ала липсваха нозе,
с които да прекрачи Шипка там.
Затуй пък силните тренирани ръце,
изкачваха нагоре стъпалата длан по длан. ...

Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка, ...

Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа, ...

На митинг, хората са смели
Мислят, към доброто да вървят
Имат някакви, неясни цели
Искат времето да завъртят.
Така ще бъде само на площада ...

В сърцето бушуват радостни чувства,
весело и щастливо то се почувства,
в безгрижие си живее и хич му пука,
силно си бие и в небето блещука.
Усмихна се най-накрая сърцето ...

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...

Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини, ...

Парченце хартия
и малко боя...
Какво ли в твоята тайна се крие?
Светлинни нюанси
и Красота... ...

Заговарям всяка,
с думите, които теб бих заговорил.
И когато някоя
с твоя глас ми отговори...
ще те забравя! ...

СЕЛСКИ ДЪЖД
Над селото нощта едва се спусна...
И подстъпите Времето затвори.
Луната пълна в облака се впусна
и нещо с него в тъмното заспори... ...

Поредната рождена свещ угасна...
А милионите желания напират.
Детето в мен не иска да пораства.
И вход за нови приключения намира!
Посоката е слънчева – завихря ...

Наближаваме краят на Пустинята. В далечината се виждат зелените хълмове на Обещаната земя. Долавяме мирисът на дъжд и полски цветя, който насрещният ветрец носи...
С нас са децата ни, които се родиха под изгарящите слънчеви лъчи. Те гладуваха заедно с нас. Деляха с нас болки и несгоди. Радваха се за ...

Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееш ...

Боли ме! Много ме боли!
Не знам къде и от какво.
Душата в тялото кърви.
Проблемът е с неясно естество.
Вътре в мене нещо тежко пърха. ...

Светулка се в косите ми заплете,
щурче в житата тихчко запя,
венец дари ми малко синьо цвете.
Нощес съм най-богата на света.
Елен в копитце сбира ми водица, ...

Има една жена в моето
сърце, има една душа
с моята свързана! И
трябва да разкажа тая
история, в която любов ...

Небе ти дадох –
да се вдигнеш в полет.
Зеници – да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката ...

(На Васил Левски – Апостолът на свободата)
Не смеех да зачена стих за тебе –
тъй необятен, толкова велик!
Едва ли мойта мисъл ще успее,
да те обгърне в яркия ти лик? ...

Навярно аз не съм за теб роден,
и ти живееш в приказка със някой.
Ликът ти нежен се удари в мен –
със поглед ми взриви душата.
Останах по сърце. И по безглас. ...