И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана ...

Близки и колеги ми подхвърлят -
бил съм, казват, много мълчалив.
Упрекът им тутакси отхвърлям -
всъщност съм досадно приказлив!
В службата началникът щом сгафи, ...

00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...

Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

Затварям очи, а пак си в мислите ми
сърцето силно тупти, завинаги остани
жената в моите мечти, която ме заплени
с теб прехвърчат искри, и те са невидими
забиват се и стрели но там въобще не боли ...

Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...

Злободневни въпроси
под ревера си носим
и въртим ли, въртим до безкрай ритуала...
В кръговрата опоскан,
с камънаци и троскот, ...

Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...

Не ме кори - как вехна да те стопля,
с дъха си парещ под това дърво.
Валях те дълго , целият си мокър.
Попита ме: „ Дошла ли си с добро?“
Дойдох, защото ме повика. ...

Което не ми дават, казваш, вземам.
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема! ...

Ако някой (в твоя живот) ти прости, независимо за какво, значи си срещнал мъдрец, защото... само мъдреците прощават!

Кафе с мляко, плаж, море.
Слънце, пясък и мечти.
Тихи прелестни вълни.
Вятър гали моите коси.
Златен пясък в нозете. ...

Когато искаш тя да те обича
недей обича всички други ти!
Към нея тихо се затичай
грабния,прегърни я и я целуни!
Из книгата "Безвремие" ...

Той е огън, тя е вода.
Той я гори, тя го гаси.
Такава е тази странна игра
и никой не може да се спаси.
Който не знае, крачи смутен, ...

Ще се върна там където
за първи път усетих дъха ти
и се вгледах в погледа ти,
ще седна и ще те чакам
да се върнеш и да ме погледнеш ...

Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...

Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината, ...

ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти. ...

Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...

Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...

Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...

Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...

На плочата му пише: "Да се знае -
душата му докрай остана жадна.
Той приживе отказа се от Рая.
Невинен, на ментета жертва падна.”

Няма да имаме демокрация
днес и веднага – за панацея,
докато нашата нация
в страх и компромиси крее.
Аз имам толкова право, ...

Бих те сравнил
с нощ без звезди,
ако не бяха твойте очи.
Бих те сравнил
с блян без сънища, ням, ...

Че Правдата е сляпа дама
за чернокожите, ний все мълчим.
Две зейнали, прогнили рани
под лентата са бившите очи.
Justice ...

Извикай ме в съня си тази нощ,
по памет в него аз ще дойда
поне за малко нека бъда гост,
във него, а после ще си ходя...
Извикай ми: "Неканена ела!" ...

Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.
– Ей, гълъбчета, как я карате? ...

Дори през Декември цъфтят маргаритите
там дето Слънце целува Земята.
Песента на щурците дори без да питате
тихо възпява Любовта им по вятъра...
Дали е поезия или пък проза? ...

Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...

Педиатричната болница във Филаделфия на петнадесети август 2015 година не беше особено оживена. Беше отпускарски месец и нямаше насрочени планови операции. Джоана Бейли - тригодишната дъщеря на Майкъл и Елизабет, от известно време не се чувстваше добре. Загуби веселия си характер, едното ѝ око се из ...

Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша, ...