Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...

Веднъж зададоха ми
въпрос един
беше малък, скромен и красив
"Какво е добротата и къде живее тя"?
Бях малка не разбирах, ...

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...

КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...

Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...

Трудно е да бъде майка.
Да носи в утробата една мечта.
Да бъде живот. Да дари живот.
Да следва пътя на своите деца.
Дала начало на света. ...

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...

И днеска осъмнах. Вънка е светло.
Рано е. Слънцето не е напекло.
А трябва! На двора има сняг!
Щъркели има! Пролет е все пак!
Ровичкам в себе си и търся мотив, ...

Да си добър не е предимство,
а честен ли си вече си глупак.
Лъжа и алчност са в единство,
развели над главите ни байрак.
Да си учтив е смешен навик, ...

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...

Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...

С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...

Най-страшното не е пред очите
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш ...

Наученият
все да тича,
не може някога да лази.
Наученият
да обича, ...

– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...

Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...

В храста врабец.
Зад храста дебне
черен котарак,
забравил, че крилата
означават свобода. ...

Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме,
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен, ...

Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...

Има обич на Земята,
Бог на всеки обич дава.
Води ме към светлината,
към Божествената слава!
Мислех си – съдба горчива ...

Ден световен днес
на щастието è!
О, щастие,
в душите и
сърцата ...

Posted on January 24, 2018 by hampi
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...

Този Дейвид (Рокфелер ли беше?)
сменял не жените, а сърцата си.
Искал много да достигне двеста,
но прехвърлил само сто. И нещо си.
Вижте, за милярдите не споря – ...

Живеем в паралелни вселени.
Боиш се ти от мен, аз от тебе – не,
но и двамата отдавна знаем –
не търсим другият да падне на колене.
Един от нас твърди, че вярва в бог ...

А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...

Невероятно!
Тази нощ
от толкова години
сънувах еротичен сън!
Не помня как ...

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза ...

Отново всичко искаш ти да знаеш –
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост ...

Отивам си. Светът е против мен!
Препънах се по пътя на мечтите!
Наранена! Много ми тежи!
Тъжна! Огорчена! Без мечти!
Огънят в сърцето не спира да гори! ...

Последните дни на юли не случайно ги наричат "горещниците", но на 31 юли 1990 година отчетоха нов температурен рекорд в Пловдив - 42 градуса на сянка. Така Караново остана втори с 41,5. Хората си казваха: "Така и така се потим, но поне да сме първи". Бай Коста от третия етаж на блок 45 в квартал "Др ...

Все още в главата ми се върти
споменът от прекрасните моменти и хубави дни.
Но ти, ти разкри своите мисли,
а аз пожелах повече да не бъдем близки.
Споменът за теб, все още ме праща, ...

Безлюдна улица, стаила
неон и сенки на петна
прозорците е угасила
във сънна лятна тишина.
Отпуснали спокойно клони, ...

Hypergraphia is lacerating carotid
Finally bloodletting into slumber
Hippocampus that
Incinerates its own
Neuron forest and becomes ...

Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...

Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...