Искам, искам, много искам
стих без грим да сътворя,
че душата ми проплака,
отново мъка сбрала тя.
Но чуй – и в пъкъла да паднеш – ...

Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях с ...

Татко дишаше тежко много лета.
Спомен от мините и войниклъка.
Избрал в забоя двуглава беда,
като на руска рулетка – тютюн или силикоза.
Върнал се вкъщи млад и красив, ...

Трудно беше миналото да забравя
и ново начало в живота си да поставя.
Болката в сърцето как да спра?
А нови сили, как да събера?
Да простя, как семейното предателство?! ...

Тази нощ случайно
ритъм странен аз дочух!?
Май капчука със дъжда
реге си творят.
Неусетно с тях и аз...думи, ...

Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам. ...

Защо пък да се чудя.
Тръгва на море през юни.
Вместо плаж, чадър и бански,
ски, шейна и ръкавици.
Бански и без туй ...

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...

На другия ден Ставрев отиде на свиждане в обичайното обедно време. Сеутнята около визитациите беше поутихнала, изследванията и манипулациите – приключили, болните бяха в леглата или се разхождаха бавно из коридорите като сенки, наметнали груби сини дрехи, дълги доземи.
На другото легло в стаята на Т ...

Сънувам... Косите ми са разбъркани с твоите пръсти... И кожата усеща чудната приказка, която започват да редят... Бреговете са далеч... Не искаме да ги достигаме! Плуваме... Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб... Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите... Сплетени дихания неудържимо ни ...

Знам либе, небето и земята се любят
когато се погледнем тъй в очите...
и има толкова много да си кажем,
но с думите не може да се изкаже...
Събуждам се и заспивам в усмивката ти... ...

Тиха и спокойна
беше нощта!
Подухваше лек и
спокоен летен бриз.
Птичките спяха, ...

С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...

А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...

Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...

Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие, ...

Теорията на вероятностите
Само едно на няколко милиона,
но тук е има я вероятността –
да те срещна сред толкова много хора
някъде случайно в големия град... ...

Колко често срещаш човек,
който носи частица от теб?
Кажи ми, че е всеки ден!
И колко често съдбата ти дава
пети шанс да поправиш раздяла? ...

"Към върха" - каза той
И тръгна
Нов осемхилядник
На хоризонта
Той беше готов ...

Износеното ти докрай палтè -
охрèещо, протрито, излиняло
и тъничко, успя да ме вплетè -
тъй че - да му принадлежа изцяло.
Къде ли е сега това палтè?... ...

Кой бленува в сънища незнайни
и празнува с празници нетрайни?
Кой потъва в минало без време
и се качва върху жадно стреме?
Кой заменя либе за стихия ...

Къде ли не аз търсих, молих, питах,
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша. ...

Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти ...

Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...

Като свята икона я криеш в сърцето,
и я пазиш дори от лъчите на слънцето.
Да не я изгорят, да не я повредят.
Да не счупят от нея и късче магия,
и нотка от нейния цвят тъй вълшебен. ...

Огрей ме слънце!
За радост и топлина съм готова.
Сърце мое! Поспри! Не играй...
аз вярвам в съдбата, че той ще дойде.
И утрото ще разцъфти и ще ухае, ...

Колко ме болеше от сълзите ти,
колко ме болеше да се срещам с тях,
много пъти виждал съм в очите ти,
заради чужди и някой мой грях.
Бяха много истински сълзите ти, ...

Липсваш ми!
Липсват ми дните и слънцето.
Липсват ми птиците.
И гласът ти ми липсва,
мечтите ми и очите ти... ...

Те те пращат на смърт, Капитане.
На света не му пука за теб
и нехае за твоите рани.
Днес светът е парченца от лед.
Ала пáри кръвта ти, гореща е ...

вместо
„идеалист“ –
„съвършенстволюб“
..................................................................
вместо ...

ПАК НА РАБОТА
Аз пак съм се юрнал по тъмно,
докато в квартала ни спят.
Не чакам дори да се съмне,
тресирам познатия път. ...

В пиесата „Хамлет”, чрез алегоричен похват ни се представя гнилото общество в Датския царски двор. Смъртта на датския крал от проказа е представена като братоубийство. Така, чрез интрига се прави опит да се запази достойнството на короната. Хамлет е хомосексуален младеж, призован от духът на мъртвия ...

На пейката пред старата селска къща бяха седнали баба Марийка и шестгодишното й внуче Мирослав. Беше топъл юнски ден и слънцето бавно се изкачваше по своя път на небосклона. Старата жена плетеше, а момчето седеше и с ококорени очи наблюдаваше всеки, който минаваше по черния път.
- Бабо! Бабооо! - ка ...

1.Поля зелени и гори пъстри,
губя се във твоите очи.
Тежко е да гледаш есента как съхне,
потънала във сълзи,
зачервила снежното по края на езерата си. ...

Кратък разказ Убийство на I етаж
В чест на д-р Славчев и рубриката „ Решава логиката” в сп. „Космос”, които разширяваха хоризонта на хората
– Заповядай др. Славчев!
Инспектор Стрезов поднесе с уважение чаша горещо какао на д-р Славчев.
– Има ли захар? ...

Увертюра "Авантюра"
Открийте новото творение –
пак градено с дръзновение!
Аз съм следовател прост
но винаги на своя пост! ...

Въздиша морето и пише с вълните
по пясъка за вечния зов,
за краткия флирт в лятната вечер,
за жарките страсти, за голямата любов.
В тъмата до него стоиме двама ...

А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко, ...