Кръвта отровата пое
на глътки със
сърцето да тлее.
Виновен ли е че живее?
Виновен ли ще е ако умре? ...

сняг вали
навсякъде е бяло
и коминочистача

тя седна пред огледалото
сложи червило
напудри страните
си
намести с ръка белите ...

Н Ж и ж
И Е н ъ
Е Л и н
Б А к д
Я Е е о ...

- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...

Къде се криеше до днеска,
Надеждо моя – не разбрах?
И мъката си аз – човешка,
в една торбичка си събрах.
Сега, когато те намерих, ...

Убиваш ти за забавление,
подвластен на хартия и метал.
Забравил си какво е опрощение,
на дявола душата си продал.
Какъв си ти? Човек, едва ли! ...

Между ненаписаните щрихи
се спотаяват недоизречени
точки, мисли и изгреви.
Късче слънце и шепа сняг.
Когато усещането за пролет ...

Пролетта играе на двора.
Рисува цветя и листа.
Ароматно ухае,
а небето – чисто, като сълза.
Слънчо се смее, ...

П О С В Е Т Е Н О
Аз не знам кога съм се влюбила.
Нито как се е случило,
Само знам, че искам да бъдеш
До мене в радостите и несполуките. ...

Непонятни са
за сърцето
на живота
остарелите истини
Предпочита да бъде разкървавено ...

Гара съм тиха, затулена гара –
малък безшумен и глух кръстопът.
Пътници, в Бога загубили вяра,
бързат край мене в житейският път!
Гара богата съм с извори чисти, ...

Мрачна е стаята,
Мрачна е душата ми.
Светкаш лампата,
Но как да осветиш душата си?

Що за пролетна шега –
сняг на Първа пролет заваля!
Небето- сиво и сърдито,
прихлупи къщи ядовито.
Като бели перушинки ...

Мисля си за моето поколение.
Дали времето състари ни без вина.
Като се замисля, колко сме равнодушни.
Дори бездушни роби на своята съдба.
Младостта не можем да съхраним. ...

Тъща на госье
Тъщата на госье ми дойде.
Реко два-три дъна чме изтраем!
Оно па гю не е за сефте!
Она че си орати, я че траем. ...

Гледал Геле хората с възможности
съвсем често сменят си колите,
а попаднат ли във други общности* –
вече ей, тъй сменят и жените...
И реши да бъде като всички бели – ...

Знам, че мога да бъда различен.
Знам, че мога да бъда учтив.
Но изглежда съм случай типичен
на магаре с инат горделив.
Знам, че мога да бъда полезен. ...

Те всички са изписани за теб,
четеш ли ги? Звучат ли ти познати?
В главата ми през нощите наред
са стискани, а след това изляти.
Над листите във форма съвършена ...

Въпросът за Истината е може би най-сложният от всички. Вероятно, защото едни считат, че няма Абсолютна истина, а всяка истина е релативна, а други приемат абсолютния характер на Истината. По-долу ще споделя в най-сбита форма моето скромно виждане по въпроса за Истината.
Ако върнем вселената назад въ ...

Малчуган пита баща си: Тате, защо Саркози е взел подкуп от 50 млн. долара от Кадафи?
Бащата: За да ги даде на жена си!
Малчуганът: А той не помогна ли за освобождаването на българските сестри?
Бащата: Добре си запомнил.
Малчуганът: Според теб каква е причината да го стори? ...

Малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата содомия?
Бащата: Да се миеш със сода.
Малчуганът: А как се наричат умилите се със сода?
Бащата: Содомити.

Не ме събуждай! В този сън живея!
Избягах от суетната лъжа!
Намерих себе си и друго не умея,
дори не помня как изглеждаше света!
Не съм самотна, просто мълчалива, ...

Отивай си тъга горчива,
не съм те канил в моят дом.
От скръб сърцето ми прелива,
душата ми е вече само стон.
Отивай си! Нощта разлива ...

Гори ме огънят, и ме сломи,
в купчина пепел ме превърна.
От пепелта стихиен феникс се роди,
понечи той крилете да разгърне.
Ти бе насред тълпата и видя, ...

Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...

Усмихвам се,
тъжна гримаса
нали вътре в мен
само вали
надежди си давам ...

Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...

За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...