Бих подарила поезията си на бездомник,
За да се стопли от ярката искра на моята муза,
За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,
За да изпита любовта, описана в тях.
Бих подарила поезията си на бездомник, ...

Самотно е морето есента
със стъпканите мидички във пясъка.
Забравило е вече песента,
изтрило е на камъните блясъка.
И тъжно е морето есента, ...

Което е било, не се завръща
пиесата е сбъркана в началото -
някой себе си прегръща,
реже вените на цялото,
а кръвта е все една и съща... ...

Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...

След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам, ...

Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: " ...

Ех, че скука! Възмутен
пак стоя си вкъщи!
Как ли вече трети ден
времето се мръщи?
Благ и мирен да седя ...

В селския ни шарен двор,
възкачен върху стобор,
Петльо - перести юнак,
важно мята гребен в такт.
Пази той от зли беди - ...

Пред мене и зад мене
молња од погледи
во очите на другите
сум творец на невозможното
ако ми купат мрак ...

Ти си уиски, а аз мляко.
Ти вървиш с лед, а аз с канела.
Ти прогаряш гърлата, а аз ги стоплям нежно.
Ти караш хората да забравят, а аз да си припомнят.
Теб те пият възрастни, а мен децата, ...

Автор!: Генка Богданова
Тe щурчета са запели,
малки слънчица изгрели.
Като цветенцата красиви
са усмивките им мили. ...

Да пораствам още ми е рано...
Не искам да разбирам света...
Искам да се сгуша в Мама само
и да си постоим така...
Не е порасло мъничкото ми сърце ...

Бягам от хората
от спомените
от сенките
от себе си...
Бягам от умората ...

Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...

Странник…
„Той онзи странник със лескова пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните посоки ...

Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света. ...

Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...

Във горите на принц Пъстрогор,
пълни с мощни, вековни дървета,
има много тайни места –
до тях водят незнайни пътеки...
Пада вечер сияйна мъгла, ...

Душата ми е палаво зверче.
Когато е изплашена, се крие
във дупката. Оттам ще изрече
и клетва за безумна орисия,
и дума като горски таралеж - ...

Тъжни стихове за весели хора
Труд за умора
Щастие за да изживеем дните
Път по който са одбелязани следите
Гледал бих звездите, защото помагат да забравя сълзите ...

Проблемът с неграмотността набира все по-голяма гласност в последните десетилетия. Вулгаризирането на речта, с която си служат подрастващите, появата на чуждици и липсата на интерес от страна на подрастващите спрямо учебния процес, са едва част от причините, които правят въпроса за неграмотността вс ...

Има ли кой да ми каже,
че в живота му трудности няма.
Има ли кой да ми каже,
че в живота му няма съдба.
Има ли кой да ми каже, ...

Лицемерие, най-лошото нещо сред
хората си ТИ!
Много от нас остави без души..
Животът ни се превърна в маскарад,
участваме в един лицемерен парад! ...

Когато пулсът намалява,
готов е, всеки миг да спре.
Когато много не остава,
и идва време да се мре.
Недей тъгува, избърши сълзите! ...

Когато всички бели лястовици отлетят далече
и на тяхно място дойдат само черни птици,
ще има ли на какво да се надяваш вече,
ще търсиш ли мечтата по опразнените жици?!
Когато всички четирилистни детелини ги откъснат ...

Навън вали, гърми, трещи.
В мен избухват хиляди звезди.
Мъгла прегръща с бял воал моята душа.
Не искам вече да съм тук... на ничия земя.
Искам да се прибера и да видя отново своя свят. ...

Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...

Всеки път ти оставяш следа
върху моето малко сърце.
След години на мир, на война,
то е вече - след óран поле.
Ти научи го все да те чака, ...

Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...

Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...

ЗА МИНАЛОТО МИ ОТНОВО
Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа. ...

Странно е, че в тази скука, от декларации и данъци, пари, вали.
Вали ужасно тука, където съм била и преди.
Студени пръски ме докосват и потрепервам, но не е от студ.
Позната болка ме пронизва точно тук.
Във този прашен ъгъл на душата се вихри его, духа и гърми. ...

23 октомври в 05:44 ·
Заспиваш ли, Любов!?
Сълзи се сипят на кристали.
Вечерното небе е занемяло,
а вятърът свисти. ...

Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Отпивай бавно със наслада ...

Танцувам в 5:30
върху дрехите ти,
ти си изчезнал,
смея се безпаметно,
утре няма да помня, ...

Beк на безвремие
Десети ноември роди
СДС
СДС роди Мулти.
Мулти роди Вис. ...

Понякога ми сипва
със черпак
горчица..
~
Позеленявам. ...