скороговорка с продължение - 3
Бъбриви бодри бобри бодро бъбрят.
Бъбрете бодро, бъбриви бобри!
До тях бъбриви видри се мъдрят.
Мъдрете се ведро, ведри видри! ...

Видях те прегърбена лодка -
на суша, след много лета.
Запазила морска походка,
сънуваше ти любовта.
Морето остана далече - ...

Поиска гарванът да стане славей.
„Защо не - имам силен глас, звънлив
Животните щастливи ще направя,
денят - приятен, ведър и красив!..."
Наежи се, изпъчи се на клона – ...

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Сняг вали навън обилно,
елхата вкъщи свети силно,
канела и джинджифил се носят във въздуха,
а шоколад и бисквитки повдигат духа.
Прегръдки и любов се усещат наоколо, ...

Една олелия се вдига.
Градът е отново на крак.
Вървя, а стомана намига.
Пристига желания влак.
Делата на малките хо̀ра, ...

"да се владея мога"
Не ме пъди!
Ще си тръгна
сам!
Сам ...

Плеймейтка до анабол.
С лопата да ги ринеш.
На фона на полупразен (3388-ия!) мол
за Instagram се снимат.
На него така му се спи… ...

Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам, ...

Опитах да намеря себе си.
Тръгнах по пътища грешни
и изгубих се още повече
Опитах да намеря себе си,
но в опити погубих аз сърцето си, ...

Избърсах кръвта от лицето...
махайрата* хванах в ръка...
към моя враг аз се затичах...
не чувствах ни болка, ни страх...
това бе война... бях нападнат... ...

На тези дървени и счупени седалки,
в този стар, забравен киносалон,
когато бяхме толкова невинни, малки,
намирахме в киното мечтан подслон.
Чоплехме фъстъци и солени семки, ...

ПЪЛНАТА ЧАША
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да ...

Ръцете ми се плъзгат по тънката талия, после по стегнатия корем. Обгръщам гърдите, чиито зърна са цръкнали и втвърдени. Бедрата са разтворени подканящо и потрепват. Притискам се в излъчващото блага топлина тяло. Устните ми щипват игриво брадичката и се залепят върху устата, от която се стрелва игрив ...

Цигарата престана да дими,
бутилката с вино изветря,
заспала с отворени очи
от спомен няма и следа.
Навънка грее слънце ...

Гледам Луната и на ум започвам да вия,
сърцето ми бясно прескача, в душата ми
бушува стихия!!
Отпивам от виното, но усещам, че не мога
да пия... ...

Мечтаеше в самота едно дете,
търсейки сред книгите покой,
Принцът Малък да го поведе
за ръка към приключения безброй.
Искаше да препуска с бързо конче, ...

Звънят кмбани
празник броди
из света
хората във църквите
събрани ...

Всичко, което си бил
става ти бъдеще,
всичко, което не си
остава минало.
Всичко, което си ...

На моите родители
Мамо, пак със татко ви сънувах,
бяхте тук, при мене, у дома!
После? После цяла нощ будувах.
Взирах се във входната врата. ...

Фрагменти от илюзии и слънчев прах,
отрязък от контакти, гърлен смях
и точки сиви празен страх,
пропиват ме, проникват ме и ставам тях.
Разхвърляни частици цветен пъзел, ...

Емоции на страх или любов.
За кои ще си истински готов?
Да пълниш със сълзи очи
или да преследваш блянове, мечти?
Ами ако днес е последният ни ден? ...

Не признават
те вината
и наблягат
на вината.
Туй е, казват, ...

Ослепях да те чакам, щастие мое!
Онемях от мълчание и самота!
Макар да не знам туй чудо какво е,
мисля, че то е най-важно в света!
Дори ако трябва от тук да си ида ...

Със страх докосвам Черната тетрадка –
ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?
Ами ако не оправдая "Цветното" и име?
А ако взема да я " изпоцапам"?
Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука" ...

Спасение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл,
във миг да се пресича, ...

Той с хирургична точност разчленява
избрани жертви вечер от екрана.
И с всяка част от тях, която дава
на публиката – егото ѝ храни...
Той е невидим като Изкормвача* ...

Случайно с теб се срещнахме отново,
когато ден мустака си плете.
И ти в костюмче светличко и ново
побутваше количка със дете.
А в мене буца в гърло се надигна ...

Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...

Почерпѝ се от мен, заповядай!
Масата пълна е. Сядай!
Има надежда с бисквити,
мечти на пяна разбити,
хляб от любов, до златисто препечен, ...

Днес за пореден път ме попитаха какво ми има.
Отново с усмивка на лице отговорих,че всичко е наред.
Какво ми имаше?
Нищо естествено.
Едно "нищо" с кафяви очи. ...

На 70 години станах и чудя се дали е вярно?
Защото това би значело мъдрец да бъда и да е реално
проблеми да решавам всякакви, да съветвам близки хора
и да им помагам в живота задачите си да решават без умора.
Така си мисля, че това е възраст толкова достойна, ...

Тъжният крал
Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
самота сива като гъста мъгла!
Седя и мисля си за някога,
За младостта, морето и за Любовта! ...

Ти си свет без исток и запад
ти си погрешна диоптрија на сонцето
ти си сон што се остварува
апетит што расте
и амбиција што станува алчност ...

Разговор между животни
/ отново басня/
Излезнала е на разходка
една разкошна селска котка,
преди да иде на тавана ...

Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...

Кобила* сива насред поле стои
очите блещи, преживя и пуфти.
Навред по нея конските мухи
налитат, хапят дългите уши.
И сякаш от картина на да Винчи, ...

Ще сложа малка черна рокля,
/дълбоко черно, като лястовичите крила/.
И дълги бели перли,
по-натрапчиви от мисли скверни,
и токчета, естествено, високи, ...