Ноември… Далече остана
топлината на лятото,
а рано е още за бялата зима.
Грачи пресипнала врана,
някъде… А Вятърът ...

Измити улики
от алибито
на тротоара.
Потопени улици
в дълбините ...

Камбанният звън
към небето полита.
Хвали Отца ни.

Художникът ме гледаше сърдито,
намръщен кимна със глава
и без дори да ме попита
надзърна в моята душа,
под миглите извити скрита. ...

Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
Цигулчено проплаква в мене страх, ...

Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали ...

3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...

Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...

Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича. Проклятието било много силно, но е ...

През прозорчето в топлата стая
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...

13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...

За продаване? – Не, емоции нямам!
Каквото можах, подарих.
Останаха онези, моите само,
които дълбоко прикрих.
Реших, че е демоде и клиширано ...

Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...

Защо съм тук по къси гащи, питаш...
А питам ли те аз защо пък ти си тук?
Разкарай се!...По чужди къщи скиташ!...
А мен сега наричаш ме „боклук”!...
Добре ме знаеш, че спортувам много... ...

Само в съня си те виждам, а така искам да видя очите ти,помня ги сякаш беше вчера. Толкова сини... толкова дълбоки и топли. Мразя това че не ги виждам. А безкрайната ти усмивка... която така обожавам, всичко така ми липсва. Не знам как да се справя с тези чувства. Искам да съм до теб, все едно никог ...

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...

Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...

Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да ...

Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...

Непокорни са старите пътища,
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...

И тази нощ ти няма да си същия.
Лицето ти ще пари от целувката.
Ще те болят очите от съмнение –
дали пък знае вече тя за чуждата.
Ще късаш от безсилие завивката ...

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул!
нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни, ...

Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново... ...

Чувам далечния зов на фанфарите
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето, ...

Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...

странно как хората често казват че ще убият
малко време но истината е че се опитват да
убият безсмъртното
времето е това което ще убие
всички ни ...

Химикал и чаша вино.
Цигара, две
и двете ми ръце
Достатъчно...
Да те усещам и да те описвам. ...

***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...

Аз съм българка, презирам
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...

Имало едно време едно момиченце, което не обичало Слънцето, не обичало Водата, нищо не обичало. А, май все пак нещо обичало – да мърмори.
Сутрин, когато го будели да става от сън, то мърморело:
- Не искам да ставам!
Когато му слагали да яде, то пак мърморело:
- Не искам да ям! ...

Знаеш ли,
да знаеш,
че не знаеш,
колко знаеш!?
Можеш ли, ...

Очите ми ти няма да забравиш,
ще си ги спомняш всеки ден.
Ръцете ми изписали за теб тетрадки,
ще ти липсват всяка нощ!
Ще говориш със приятелки и близки, ...

Всичко е тъма.
Той не знае светлина.
Но грее с душа.

Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река ...

Ти го избрав најубавото годишно време
ти ја подарив најубавата градина
те засадив, ти расцуте
големото враќање на старата љубов
беше празник за душата ...