От мен е върхът, от теб е ината.
Целта е извън кошарата в равнината.
Тя предлага най-вкусните клонки
и листи на акробатите-алпинисти.
Хайде, стига я дърпа свойта брада. ...

Дъждовен съм и облачен. Валежен.
Понякога съм буря и мъгла.
Наскоро се сдобих със нежност
и топля като хиляди слънца.
Най-често съм ранен от необичане, ...

Роден съм, знам, заради тебе,
любов да бъда в твоя ден,
в живота ти да съм потребен,
да дишаш въздуха чрез мен!
Нарекох те светулка в мрака, ...

Безмълвен ставам в миг,
щом стиховете на Тъгата
докоснат устните ми със невидими ръце.
Искрящ със цветове на дъгата,
денят ми, сив като оловното небе, ...

Отвъд времето и отвъд пространството
съществува мечтания свят, любовта се усеща
със всички сетива и се прелива в съзвучие
с цялата вселена, вълшебен миг изпълнил е всемира...
Да, това е светът на мечтите и безусловната любов, ...

За всеки по малко ще има,
от тази фалшива любов,
която в студените зими
ще топли със огън легло.
Когато дланта ми те чака. ...

Червени обувки
Обута в нови, червени обувки-
любовта смело повдигна снага!
Ще мине по тая пътека...
Ще се срещнат ли есенни - ...

Домът е там, където е душата,
а моята душа е скрита в теб.
Навън листата тихо капят.
Безброй са, като мислите за теб.

Ти вехнеше в твойта младост,
когато цветовете ти искряха
и с пламъка, на твойте тлеещи очи,
превръщаше заспалата душа
в чувствата необуздани и игриви. ...

1.
Когато остарея аз съвсем
и Господ ми изпрати телеграма,
поиска да се види с мен,
аз, няма да се дърпам, няма. ...

Доцна во ноќта пишувам
повеќе за себе
помалку за другите,
а во рани зори ја доживувам својата катарза
таква сум јас ...

Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...

– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...

Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива ...

На крачка от теб се намирам...
с очите си виждам те аз...
Кръв капе от моите устни...
не лъхам живот, лъхам хлад...
В ръката си стискаш сърцето... ...

Една звезда изгря над хоризонта.
Самотница.
Едва ли има по-красива на света...
Нея избрах.
Един ден при нея ще отида. ...

Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...

Малко супа и коричка хлебец,
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило, ...

(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи... ...

Целувките ти помня и очите,
в мигове в които ме съзираш.
Прегръдките ти помня и сълзите,
в нощите в които ме намираш.
Усмивката ти помня и ръцете, ...

”До скоро!” – относително понятие,
чийто превод ми е неизвестен.
Когато всяка дума е разпятие
какво ли значи някаква си есен,
потънала в самотност и тъги... ...

So much color and
So little light
The trees are jewels
Veiled by the sky

- Какво е времето?
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...

Живея те...
в онези мигове,
най-скритите, в които
аз съм ти,
а ти си в мен. ...

Не питам друг има ли до теб.
Това дори не ме интересува.
Нека има. Така е редно –
сама не бива да кукуваш...
Стига ми, че съществуваш, ...

В Пловдив няма смокини.
Там има жени.
Има любовници.
Сами и по двойки.
Влюбени и щастливи, ...

Има думи ненужни,
но и безвредни.
Има думи успяващи
да запълнят и бездна.
Има думи във клетка, ...

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...

Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...

Стопанин
Отведи ме във някоя приказка
дето всичко е вече измислено,
за да мога когато поискам
да политна над скучните истини. ...

Стискай зъби от нейде дочувам,
той живота е цял кабинет.
Зъболекарят тайничко псувам,
че върти ме на стола проклет.
Щом изляза на светло пред блока, ...

Словото е обич и свобода...
В дълбочината на сърцето ми,
във всяко кътче на мислите ми...
винаги ще има, ще има сили
за живот - в мечтата на словото...

Представи си, ако можеш, представи
как рога превръщат се в бодли!
Как прилягат като втора кожа
върху онова, което може да не може.
Как копитце стъпва върху праг – ...