С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува
от твоята хубост да снеме ...

Аз вярвам в теб,
ти вярваш в лъжите си,
това е причината
да се нуждая от малки розови хапчета,
за да функционирам.

ДЕТСТВОТО В МЕН
Забравени думи на моето детство,
мене поведоха в скъпи години,
там ме чакаше дивно наследство,
там ме посрещаха стари картини. . . ...

Пълнолуние
Каква оцъклена луна,
голяма колкото небето,
ме гледа с мека светлина...
Пътеки прави през морето. ...

Спусна се вечерта
няма я дневната светлина.
Властва гробна тишина
всичко е потънало в тъмнина.
Само в далечния зной, ...

Защото съм жива
Като ранена сърна съм
смут в душевният мир
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа? ...

Предчувствам те.
Допускам те.
Тревожиш ме.
Събуждаш ме.
Разсейваш ме. ...

Не бях поръчала това. Объркана
разглеждам пратката с апокалипсис.
Къде, към кой сега да се обърна?
Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?
Небето ми е пълно със чудовища, ...

Моята пролет - беличко кокиче
с росни лѝсти в утринта.
Вятър топъл го обича,
милва нежно по глава.
Моята пролет - влюбено момиче ...

Тя бе розата
без бодли.
Всеки можеше да я докосне
без да боли.
Тя бе слънцето, ...

Още, още от първия път,
който днес се опитах тъй
да нарисувам отново за теб,
когато, когато се открихме...
Никога не съм преставала ...

Нощта отново спусна своите завеси. Небето се изпълни с живот, безкрайно много блещукащи звездици, сякаш небето се запали, сърцето сякаш чува любовната песен на нощjа, очите сякаш виждат безкрая и... Колко е красива само нощта като хубостта на истинска жена, луната свети в жълто за да придаде нюанси ...

Обичаме оковите, така е,
тъй свикнали сме с тяхното дрънчене,
че сякаш песен се в ушите вае,
от котвите на нашите проблеми.
Обичаме оковите, така е, ...

5 част
Така препирайки се за глупости и дреболии не разбрах кога сме стигнали до колата.
Качваме се и потегляме!
Тя шофира!
Движим се към града на Я. Пуснали сме на моя смартфон приложението което чете на глас подбраните от мен писмени текстове – извадки от Ная в лоното на Афала. В тонколоните звучи ...

Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни: ...

Част 4
Така малко или много, но разсънващата ми стратегия успява. И в този дух продължаваме да си говорим всякакви неща. Но тъй като пътя се очертава да е доста безлюден Я отново решава да гласуваме доверие на с Как‘Сийка. По всички карти и тези на моя телефон, и тези на нейния айфон е видно, че тря ...

Умората в петък
копнее само
за твоята прегръдка.
Единствено ти
нежно я приласкаваш. ...

Потайна като гъстата мъгла,
искряща като сутрешна роса,
далечна като мигаща звезда,
омайна като стихваща вълна,
жива буря от огън и вода – ...

Видях очите ти... и в тях сълзите!?
Почувствах те с сърце и страст.
Докостнах те с душа любяща
докостнах те със страст.
А ти самотнице, мечтателко красива... ...

Сонет
Може би ти си влюбен във друга,
може би ти за друга тъгуваш
и за нея са твоите устни,
до които не ще ме допуснеш. ...

От прашната витрина,
избирам стара книга,
подпряната на рафта,
отварям я небрежно.
Изпада снимка леко избледняла, ...

Тя бе добра, сияйна, в цвят и искри –
една кристална ваза в скъп бутик.
Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,
от крехкостта ѝ кой не се опи!
А после – на дантелена покривка ...

Въодушевена, смело вървя, аз съм в този живот. Гледам замислено във всеки етап от живота, не знаейки посоката на искреността. Въодушевена съм, защото съм себе си. Откривам след залез, една небесна яснота, звездите блестят, но аз съм далеч. Поглеждам през прозореца, въодушевена от една красива атмосф ...

Синини по коленете,
мусака във фурната,
куха романтика,
мечтая да затисна с тиксо
устните ти, за да спрат ...

Помня първата моминска мъка:
баба месеше бяла погача –
сякаш в облак небесен бе бръкнала,
та момичето в мен да заплаче.
По лицето ѝ сенки дълбаеха ...

Гледам през прозореца спектакъл, звучи музика... Тя се слива с виолетовото небе... Какви цветове... Звукът се смесва с последните лъчи на слънцето... Вървят в синхрон, преливат се и се прегръщат, потопени с а един в друг... Светлината, тя бавно вече изчезва, като че ли се стопява. А меланхоличната м ...

Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.
На никой не му трябва честността ти – ...

На малък остров... със синя лагуна...
с ясно синьо небе – красиво и чудно
живееше момче с тъмно руси коси –
високо... добро... с морско сини очи!
То ставаше рано да плува с делфини, ...

Глава 1
- Аз мога да предвидя ходовете му.
Стоях пред пет човека, всеки от които можеше да ме убие за по-малко от три секунди. Усещах пет чифта очи, втренчени в мен, опитвайки се да пробият през душата ми. Враждебността във въздуха беше много повече от кислорода.
Потта се стичаше по слепоочията ми, ...

Бизон и делфин са лик на стихии,
те никому не са жертвен агнец.
По-скоро са неизказани откровения,
излети чрез песен от нощен щурец.
Бизоните са символ за мощ и свобода, ...

Романтичната част от душата
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна ...

Лев Николаевич Толстой
Превод на Георги Карадобрев
Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките ѝ градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие заключил в клетка.
Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Аса ...

Напоследък ми е хубаво на душата, макар че все още съм много слаб и раната ме боли. Хубаво ми е, защото Тя живее при мен, нещо, за което винаги съм мечтал. Мими идва всеки ден да ни помага. Трудно ще й се отблагодаря за огромната всеотдайност. Без нея никога нямаше да можем да се справим. Рядко се с ...

Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше, ...

Съсухреният и сбръчкан мъж, който седеше на объл камък до изсъхнало дърво, беше земеделец. Когато поостаря, остави нивите и кърската рбота и се захвана с овощарство. Садеше фиданки през пролетта и есента, ашладисваше, посещаваше градините наоколо, за да дава съвети, да пръска срещу вредители, да про ...

Лали Еспосито - Аз съм
------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Mariana Espósito Riera (Lali), Pablo Akselrad, Luis Burgio & Gustavo Novello
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Авто ...

Днес реших, Доброто да рисувам,
но не зная, как изглежда то...
Може би, по цели дни пътува,
всеки да докосне със добро?!
Мимето попитах, да ми каже, ...

Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда ...

В източния край на Караново, на стотина метра от последните къщи се простира около хиляда декара земя, която местните наричаха - Пущиняка. Естествено, че произходът на този топоним бе неофициален. През 1961 година един амбициозен заметник-кмет на общината , който виждаше бъдещето на града като облас ...