Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...

Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни. ...

Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...

Светът е голям,
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца ...

На вратата ми чука Нощта
и припряно бравата натиска.
Кашля, пъшка, тропа с крака,
нещо мъмри и злобно се киска.
През шпионка тайно надничам ...

Пред прозореца на моята стая расте голяма липа. Четирите сезона на годината се надпреварват да я обсипват с внимание. Наблюдавах я тази пролет. Дърветата около нея вече бяха се разлистили, а тя все още подготвяше пъпките си.
Погълната от ежедневието цяла седмица не ѝ бях обръщала внимание. И изведнъ ...

И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...

10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...

Јас сум големо сонце
еден ден ќе мораш да ми признаеш
ќе ги фрлам зраците
на сите острови, континенти,
на зимзелените борови иглички ...

Ясна ми зорница грее.
Славей-птица песен пее,
а сърце ми как милее
Ясно слънце да се дигне,
росна китка да поникне, ...

Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...

Не виждам човек щом те гледам...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...

През врати извън закона,
с пари, с имоти е богат!
Смята се за вип-персона,
но няма ни сестра, ни брат!
Там, на въображаем трон ...

Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...

Защо не сме хора,
защо не сме добри,
защо ден след ден
вършим само злини?
Защо не сме любезни, ...

Добър ден, добър ден,
с коледен дух кой е озарен!
Ето, пак! Елхичката украсихме
и със лампички навсякъде осветихме.
Край камината сме се всички събрали, ...

Не мога да те нося!
Извинявай, Госпожице Любов,
като тежест, уплашена и боса
(... давам ти почивен ден),
облечена в тези дрехи - ...

Пияни олюлявам
двете ноти в душата,
някога припявах
ги слято,
сега разделени ...

Боят вървеше в своя си порядък. Маси чаши и столове се търкаляха потрошени по пода на заведението. Плешив чичко, поканил млада дама на вечеря получи рана на темето, след като му извъртяха един дървен стол в главата. Той стана неволен участник в мелето и се разкрещя, кой ще му плаща щетите.
Всичко за ...

Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...

Трудността да заобичаш всички
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо, ...

Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.
Ще ме анатемосат отново, а не искам да изпитвам чувство на вина от анатемата. За по-голямо удобство на повествованието ни да приемем, че не вярвам в бог. Д ...

Снегът и мечтите, и хлябът на мама,
стар чайник на печката ври.
Добри думи, стих, разстояния няма
и още какво за декември.
Звездите са други, земята – различна, ...

Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...

Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих ѝ посвещава, купува ѝ цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...

Киара Галиацо - Ела с мене
-----------------------------------------------
Autori: Dario Faini (Dardust) & Ermal Meta
------------------------------------------------------
Автори: Дарио Фаини (Дардъст) & Ермал Мета ...

Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...
Да си с момичето на своите надежди, ...

Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...

Превод от латински !
Eanis versare lea amerium et
hinc caoniro undum umbra,
et silentium,
et in dolore, ...

Не искам да униваш. Не и ти.
(На мене да съм тъжен ми отива).
Ти винаги ми липсваш и боли,
това, което мъчи –
ни убива. ...

Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...

Назаем
Чувам те бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби ...

В дълбините открий вяра,
че светът празен е, когато те няма.
В попътния вятър имай вяра,
че подарък, е за двама.
С Молитва засия сърцето, ...

В десет сутринта слънцето вече предвещаваше приятен пролетен ден. Мартина енергично слизаше по стълбите на високия жилищен блок. Бе прехвърлила четиридесетте, но се чувстваше млада и не ползваше асансьора. Тъмно кестенявата ѝ коса обгръщаше като ореол бялото ѝ лице. Най-голямото украшение бяха очите ...