Прекрасно утро е, събуждам се зомбирана,
луната пълна силите изпила,
и мисля: - Утро е и време за умиране,
очите си отваряйки насила.
Прекрасно утро е, усмихва ми се кучето, ...

Вълнение и болка над копринени вълни
бавно загиват в безкрая,
копнеж по отдавна отминали дни -
вечен като късче от Рая.
Радост и мъка преплетени в плитка от страст, ...

Червено вино
устни са. Сладост!
Огън гори ме
още от младост.
Две тъмни нощи ...

Неизбежно е. Времето случва
непредвидени нощи и дни.
Най-успешното - често закучва,
преградено с високи стени.
И човекът с едната надежда ...

Живей, братле, на „въпреки“, когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.
Че „въпреки“ е дума с мощ и сила, ...

В салона беше тъмно, но човек можеше да види какво става. Малките индивидуални лампички светеха – оцелелите се бояха от тъмнината и не склопваха очи. Мълчаха, втренчени в гърба на предната седалка, свиваха се на кълбо, а погледите шареха из полумрака. На големите екрани беше черно. Камерите работеха ...

Стисна силно дясната си ръка, но не за да посегне с нея, а за да затвори гнева си. Обърна главата си в другата посока.
– Не искаш да гледаш ли? Това е нищо.
Беше ясен и слънчев, студен ден. В градинката имаше много майки, но само тази биеше детето си. Крещеше:
– Вечно си гладна! Мачки да те ядат! Яд ...

Три глътки в живота отпих.
Първата беше шампанско -
лумваха в мене искри,
литвах в звездни пространства.
Втората беше "Розе" - ...

Видов исплашени птици
и плач на сиромашни деца
во лицето на жената.
Кога ѕвездите одат на пауза
кога богатите луѓе заспиваат ...

Нарисувай ме! Първо със точици,
после трябва да свържеш контурите.
Но не бързай! Не бързай, художнико!
Ще ти казвам! Ти само рисувай!
Нарисувай в очите ми щастие, ...

1.
Когато Травис поиска еднопосочен коридор до Хаос, техниците от транспортния център, след като провериха в компютрите си дестинацията му, му казаха, че е самоубиец.
- В тази посока никой не е пътувал от много, много години. Опасно за живота! – заявиха и му посочиха екраните си, където с големи чер ...

Сватбите
И да не кажете, че пиша само за погребения... Иска ми се да ви разкажа и за сватбите, които често се вдигаха в селото по типичен северозападен и строго локално белополски обичай...Преди трийсет години все още имаше достатъчно млади люде на село, които се съчетаваха в свещен брак...Само на н ...

Девойката сбърчи нос недоволно. Мисълта да иска помощ от нея не я изпълваше с възторг. Тя очевидно беше много по-добър човек от всички, които Лизи познаваше, и това само правеше нещата по-трудни и по-унизителни.
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага с ...

Обичай нея вместо мен,
обсипвай я със комплименти,
прави света ѝ съвършен,
изтрий ги нашите моменти.
Поне сега една от нас ...

Една любов живее вечно,
но когато е наистина любов,
отреченото прави неотречено,
обичаш ли - ти значи си готов.
Готов за жертви в името на нея, ...

Ти вярваш ли, че можеш много,
че можеш всичко, че си всемогъщ?
Аз вярвам в тебе, както в Бога,
защото с Него сте един и същ!

Получавах без мяра любов –
вземах с шепи, а мъничко давах...
Заплатих за урока суров!
Но е късно да кажа „Прощавай!...”
Днес на гарвани лудият грак ...

Висят бедрата ми от масата,
проклятия са всичките съзвездия
и вдишвам смърт от твоята усмивка.

Горя по теб.
Вътрешно бушувам
във всяка минута
от твоята липса.
Около мен ...

Тя се забелязваше отдалеч, носена и показвана, с непривидно спокойствие и
непринуденост от дамите в различна възраст, тегло и форми....Някои я носеха с
гордост... от ,,гледката”, която предоставят на любопитното мъжко око, други-- с лека
свенливост, а трети, дори съвсем бяха забравили... за нея.
Цеп ...

Към "Вдишване"
на Емил Стоянов
Как ме гледаш само, как ме гледаш,
със очи душата ми разголваш,
милваш я, целуваш с поглед, ...

Боя се, че с нищо не можеш
да скършиш ти волята в мен...
Боя се, че с нищо не можеш...
дори и за миг да ме спреш...

О, език чуден и звънлив,
радвай ти всеки искрен родолюбец
със своя чар неземно красив
като песента на полския щурец.
Кой днес те ругае ...

На злобата превих ръцете,
на завистта строших носа.
Любов, допуснах във сърцето
и станах фен на честността.
Реших, че вече съм различен ...

Не един е застанал и дебне с вяра,
през деня и през нощта,
да те излъже, да те прекара
без увертюра и нежни слова.
Изненадата е голяма, нали! ...

Тя е моята класика –
интелект и гимнастика,
за повече не мисля –
момиче фантастика.
В сърцето ѝ – винаги юни, ...

Зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш.

В залези изгарям бавно,
в изгреви бездумни гасна.
Конец откъснат съм от свещ,
бленуващ да докосне пламък.
И зная, във горещо лято ...

Не чакам да бъда щастлива,
щастлива съм тук и сега.
Когато живота ме пари с коприва,
приемам дори и това.
С радост, че и болка да има, ...

Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)
Виж ме сега! В черен дъжд – балерина. ...

През последните нощи сънят бягаше от него. Безсънието го измъчваше, крадеше от времето му. Тъкмо да заспи и му се счуе, че някой го вика много от далече, изправя го като пружина. Става, сяда на леглото и така седи, докато отново му се прииска да заспи. Всичко утихва и Стефан отново полага глава на в ...

Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава, ...