Искам,
да!
Много искам
нещо,
което си струва ...

Мене ми се жени, мамо!
Мене ми се жени!
Но ергените ни, мамо,
сал млади и зелени!
А пък мене ми се жени!

Аз зная, не пиша красиво,
не с краски от диви цветя,
а с букви от черно мастило,
и често за сиви неща.
За мокрите друмища черни, ...

Натюрморт
Трохите пръснати, чиниите с петна,
по чашите следи от слюнка и епител.
Преди десерта, разговор, шега.
Изядено е всичко и изпито. ...

Били ли сме двама, любима,
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...

Помолих се за някой като мен;
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...

Разпадането на връзките
е като
разпадането на тъканите -
неизбежно,
неосезаемо.

Интересен факт – не мога да плувам
Но нагазих в дълбоките води
Плуването не ми е сила, затова пък умея да хитрувам
Само не и когато около мен си ти.
Момент, влезе в окото ми нещо! ...

БЕЗ ИМЕ
Ще ми се случи ли това?
Кога и как ще ми се случи?
Какви са нужните слова,
които тъй и не научих? ...

РЕКЕТЬОРКАТА
Когато се събуди от следобедната дрямка, преминала в дълбок сън, поради погълнатото на обяд достатъчно количество ,,твърд" алкохол, Алекс включи лаптопа си и със замъглен още поглед фиксира ,,червената точка" върху опцията ,,Съобщения" във ,,Фейсбук" .
,,Дали не е Ваня? "-- помисли първ ...

Виждам те с божи очи
с чисто сърдечно лице,
виждам те в сиви мъгли
в усмивка на малко дете.
Виждам те в морския фар ...

Ех, мъчно е, родители, учители -
да учите децата люботворно! -
Да са грамотни и душевно сити.
Да мислят свежоумно, благоволно...
Стремим ли се, деца, да сме умерени, ...

Свали ми, боже, от небето
едно кълбе от облак бял,
да му се радвам във полето...
А ето: там го бях видял.
И да го мисля за балонче ...

Защо сърцето ми не трепва?
Отиваш си, а мен не ме боли!
Уж бяхме дали вечна клетва
във онзи хубав ден в зори!
Но ти си отиваш и аз не ти преча - ...

О, скитнико!
Аз те познах!
Ти скита и търси се дълго!
О, скитнико,
какво ли си изживял, ...

Така ли ще си тръгна - необичана?!
Още преди да се родим ми обеща
да ме откриеш и обичаш.
На колене пред моя дух се вричаше
и от любов със ултрачестота вибрираше. ...

вървя по аксаков
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро ...

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.
От ласките ти сътворих легло. ...

Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.
Нимфи, от съчувствие събрани, ...

Коледните и новогодишни празници отшумяха. Градът отново е притихнал в своето ежедневие, а колко хубаво и весело беше в последните дни. И какво хапване… Скари, пържоли, кюфтета… Минавам пред огледалото. Уау… и аз съм заприличал на кюфте, при това огромно. Не бях виждал толкова огромна топка с кайма. ...

Цяло лято брах билки за цяр.
Не че съм стара вещица, варяща злокобни отвари в ръждив казан. Май не съм много стара, като че ли не съм и вещица точно. По- скоро застаряваща магьосница, винаги облечена в черно.
Косата ми бавно оредява като короната на бреза през есента. Носът ми по рождение си е гърба ...

Трудно се обича Звярът..
Не е виновен той, нали?!
Отдавна свикнал е с мракът
и сърцето му самотно да тупти.
Нежността не я познава и го плаши, ...

Ти щастие търсеше дълго...
и щом го намери не спря...
че имаш го ти не повярва...
и тъй не изправи глава...
след време реши да се върнеш... ...

«ПРЯСПА»
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...

Когато вън почука непознат,
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...

Прераждане
Дочух Светлината,
в арфата ѝ музика видях.
Прегърнах вятъра
в потока от време. ...

В света дошъл е всеки като гост,
за шепичка любов - без цвят и раса.
Налейте вино и да вдигнем тост,
изправени до пълната си маса.
Да пием за самотника в снега, ...

Болката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден,
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...

„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...

Храм
Елеонора Крушева
Строих сърдечен храм
...сама из основи построих
и не от тухли и от вар, ...

Еос
Четвърта част
На погребението на Сара присъстваха нейни колеги, приятели на родителите й, а по линия на Майкъл единствено Самюел. Докато траеше ритуала, Самюел на няколко пъти се хвана, че мисли не за Сара, а за Майкъл. Мистериозното му изчезване можеше да означава само едно; че самолетът му се ...

Обичам да наблюдавам хората. И да ги изучавам. Това не е някакво болно любопитство. Художник съм. Обичам да рисувам живи модели. Все по-трудно е, но не невъзможно. Понякога излизам със скицник и молив да рисувам в парка, друг път само да наблюдавам. Сякаш, когато рисувам, хората приемат погледа ми п ...

Една самотна въртележка, осъмнала на морски бряг,
изскърца с стари колелета и нескопосан конски впряг.
А кончетата – еднорози, с очи изтрити от праха
примигват тъжно и очакват усмихнатите си деца.
Изтръпнал пясъкът се моли и пари с нейната тъга. ...

Сезонът на желанията свърши.
Разпокъсаха душата ми.
Няма събиране.
А те ръцете... са същите...
и се хлъзгат годините, ...

Нова Година
Космически парад имат
тази нощ звездите. Строили
са се във шпалир и светят
с пълен звезден блясък. ...

Ако ја купат ноќта
ние ќе го украдеме денот.
Ако ги запалат нашите села
ние ќе им подариме оган што не се гаси.
Ако бидат неправедни кон нас ...

2. В САГАТА ВЗЕМА УЧАСТИЕ И БАБА РУМИ
Когато нашата Роня стана на осем месеца, грижите по отглеждането ѝ пое бабата, на чието име беше взела първата буквичка от галеното си наричане – а именно – баба Руми. На двете малко им трябваше, та да намерят общ език – само някакви си два-три дена. Ронината ма ...

С леден вятър по ушите
крача в кучешки следи.
Сняг се трупа край очите,
по лицето се топи.
Арки е избрал пътека, ...