И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога. ...

Повече боли,
когато Юда не е
Юда, а Юдка...

***
***
Р.Чакърова
... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя. ...

Отиват си, отиват си без съпротива,
онези сини мигове - мъниста,
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба, ...

Автор: Генка Богданова
Облегни се, мили, на моето рамо
и доверчиво с мен през живота върви!
Дори на света да сме двамата само
и пътека в тъмата да няма дори! ...

Обичам те дори
когато си при друг.
Обичам те със страст –
в нощта си галещ звук.
Обичам те макар ...

Всеки ден нещо ново учи -
а нима е възможно,
питаш ти?
Толкова "Да", колкото пъти
се накланя цветето ...

Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.
и от облаците бели слезе шейна пълна с любов.
Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно
вълшебство.
Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!" ...

Не посмях в очите ти да гледам,
с детето ми на ръце,
а сълзи изгаряха твоето лице.
Не посмях да се обърна, знаейки, че плачеш,
а така исках да се върна... ...

Каква е тука същината?
Какъвто и да е обекта,
един и същ си е ефекта:
от слънцето той хвърля сянка.
А слънцето не прави сянка - ...

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...

Какво следва да разбираме под „изкуство“? Нима е възможно да дадем ясно определение на понятието?! А каква е връзката между изкуството и народа? Може би трябва да отговорим на този въпрос, изхождайки от частното към общото, т.е. намирайки връзката между изкуството и отделния индивид – човекът.
Изкус ...

Нощта е тиха, звездите блестят,
спуска се вече нощния хлад
до мене ти спиш, аз будна стоя,
отново сме двама – аз бдя над съня...
Милвам косите ти с поглед пленен, ...

Моето всичко си ТИ.
Всяка твоя болка усещам
всяка мъка, дето тежи
всяка мъничка грешка
всеки радостен миг. ...

Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми ...

Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.
И слънцето дори да е бесило...
аз вярвам в тишината на страха. ...

Ръцете скръстени в защита.
Враждебно съскащи уста,
неизслушващо-сърдита,
от рани зейва пропастта.
Душевни клади, изгорели. ...

Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко – ...

Лавандули лилавеят от загадка,
липите носят блаженост в аромат,
розите, раздразнили пчелите,
с петуниите надцъфтяват се и спорят.
Ментовите листи ръсят свежест, ...

По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш, ...

Без заглавие
Една сълза - разплакано момиче.
Една любов - след огън пепелта.
Една следа - умиращо кокиче.
Един живот - пресъхваща река. ...

На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост, ...

Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.
Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на ...

Той отдавна е в мрака,
не сваля качулката.
Той стои над водата,
не потъва като плувка!
Той отдавна не чака, ...

ИЗПРАЩАНЕ
Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

Ето ги конете.
Таборът се върна.
Смеят се нозете.
Пушка нейде гръмна.
В тъмното проблясват - ...

Къпе се лятото в синьо море,
пясъчна дреха съблякло.
Шепотът тих на мо́дро небе
тъжния миг е отвлякло.
Смеят се чайки в простора, ...

Дошла съм на света любов да дам
и нежно от тъга да го избавя.
А вятъра да не оставям сам
и птиците щастливи да направя.
Звездите да разсмивам всяка нощ, ...

Красива е..!
хлътнал си..!
... Тя го знае ..!
душичката ти иска.!
задълбал си се човече ...

Ангелите слезли от небесата,
треперят пред величието на човека.
Човечност...
нямаш я от самото начало.
Край на пиедестала... ...

Лятно море
Лятото стъпи на морския бряг,
коктейл от чадъри, целувки и смях.
Лято за влюбване, страсти, привличане,
лято със дъх и тен на кафе! ...

Поспри за миг, че още те обичам.
За мъничко в сърцето надникни.
Безкористна любов не се отрича,
дори когато въздухът заспи.
Поспри за миг, когато се смрачава. ...

О, аз съм скитник
в твоите очи...
във бездните
на твоите зеници...
където денем ...

Търсих, много търсих...Вярно...
Любовта навсякъде я търсих...
Да обичам и обичана навярно...
Земята цялата почти претърсих...
Наранявах, мене ме раняваха... ...