Болката ми омекна...
огъня ми изгаси се...
за да се запали отново...
не можех да дишам -
бях забравила - ...

Емоции със вкус на стар затвор
под час разхождат поривите на душата.
Тъй скучно е да водиш с всички спор
и безнадежно е да вярваш в светлината,
а тя е тук – прекрасна в есенния ден. ...

* * *
На тротоара
мокри есенни листа
шеметно блестят
в най-огнените багри. ...

Някак ненадейно,
като в приказка стара,
на пръсти дойде любовта.
Бе някак различна,
не бе остаряла, ...

Со магливи букви
наредив цел баталјон реченици
на фронт те испратив
хиерархија измислив
на врвот те поставив ...

Сега сме само трима
Останали сме само трима в село.
Един от тримата сега съм аз.
По "лабиринта" сме вървели смело
и стигнахме така до този час! ...

Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...

Обичта ми към тебе напъпи
като бяла череша.
Със страст я поливах,
но не мога да спра ветровете,
дето клоните кършат ...

- Събуди се, моля те, отвори очи ...
Той стоеше вече цял ден до леглото й. Протегна ръката си и треперейки хвана нейната. Безжизнена някак, отпусната, не както обикновено. Така му се стори тялото й, но той я стисна по-силно и отново я подкани:
- Събуди се, хайде де! Защо не ставаш?
Очите му бяха изп ...

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си... а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може д ...

НОВИНИ
Геронтологическа
Екип от ревизори – геронтолози от съответната служба, откри в град В. най-стария българин, който е и най-възрастния човек в света. В резултат на сложни и отговорни проучвания на капитала, имотите, колите, банковите сметки от една страна и на заплатите, от друга страна, на мит ...

Той отдавна беше никой –
сянка по бездушен калдъръм.
Угаснал в погледа светлика
тлееше в съдбовен гръм,
сразил дървото на живеца, ...

Когато в бурна нощ
морето в пяна се облива
от тътена ехти брега
родената от нея Афродита
разпалва във сърцата ни страстта. ...

Знаеш ли какво е да обичаш?
Без задръжки, без причини, без условия?
Заради един – мнозина да отричаш,
заради миг на страстна еуфория?
Знаеш ли какво е да откриеш ...

Вали! А ти плачеш...
Сълзите са в синхрон с дъжда.
Вали... и всеки заминава
в различните посоки на света.
Ти не тъгувай, не плачи, ...

Отпивам глътка.
Тишина.
Морето е притихнало.
Мравките пият вода от него.
Една картина създадена от ...

Кражба е,
да оголиш душата до кости,
да ограбиш мечти,
а после да искаш да ти прости!
Как се забравят безсънните нощи ...

И някак бързо - сякаш изведнъж,
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина ...

Вечеряме сами,
не си говорим,
пиша на Бог за помощ,
а той си затваря очите.

Ерекция" към щастието...
Глава VI
Едно от малкото здрави неща по мен винаги е бил стомахът. Мога да ям всичко, нямам киселини, имам завидна перисталтика, като запекът и разстройството ми обикновено са душевни. Тази нощ обаче съня ми бе прекъсван многократно от спазми, които лъжливо ме подканяха към ...

Ще ти кажа мили Ванка,
днеска много ми се нанка.
Сипах си една тамянка,
но изчезна мойта дрямка.
После сипах си ракия ...

косата си пусната
спиралата размазана
джинсите изхлузени
душата си чиста
себе си недокосната ...

Димитър Драганов
Пътеките на живота
Първа глава
Гленкоу и Те
1 ...

Отвори се Земята. С лумнал блясък
ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие,
което ме изпи с беззвучен тътен.
Потъвам и излитам. Едновременно ...

ИЗПОВЕД НА ЕДНА НЕВЕРНИЦА
Росица Чакърова
Запалих свещ, прекръстих се.
Бог прати песен наместо молитва.
От допир с восък затрептяха пръстите, ...

Размисли над чаша вино…….
Днес е дъжд, а утре – сняг и времето е мой враг
Стоя със чаша вино в ръка, в стая притъмнена и гледам
през прозореца капещи листа.
Задавам си въпроси, а отговори за тях аз нямам. ...

Всичко започва сега и завършва сега, после или преди това, вече или се очаква или е било.
Висях с надолу главата на лоста и наблюдавах как хората минават и странните физиономии, които носеха към работното си място. Всички хора сутрин са напрегнати и забързани, изнервени и нетолерантни. Интересно им ...

Тик так, тик так, тик так,
колят пролетните агнета.
Спасих едно от тях,
оказа се ...пианица.

299. Човешката душа е като звезда... Може да свети до безкрая на светà.
300. Ако докоснеш слънцето ще се превърнеш в пепел. Ако попаднеш на невъзможна любов... също.
301. Всеки може да види кървавата луна, но само избраните могат да видят окървавената душа.
302. По-лесно е да прегърнеш слънцето, отк ...

Думите остават
Дали съм егоист, не знам!
но мисля, че душата ми е чиста!
И винаги каквото мога ще ви дам,
без сърцето ми за миг да се замисли! ...

Вчера сутринта се разхождах по тротоара надолу от вкъщи в посока към близкия парк. Близо до пътеката, която водеше в парка, на улицата, до каналната шахта, наполовина покрити от изсъхнали, есенни листа намерих връзка с ключове. Увиснали на ръба, те сякаш чакаха за дъжда който се канеше току да завал ...

Цяло село беше вдигнато на крак от Йордан, дето беше от рода на Караславовите. Нийде не можеше да намери своята млада невеста Галина. Като се прибра от града късно вечерта, булката я нямаше в къщата му. Реши, че може да е отишла при майка си и баща си, дето живяха в другия край на селото, ала и там ...

Нов часовник имам аз,
цял ден гледам го в захлас!
Ала нищо не разбирам,
той пък бърза и не спира -
тики-така, тики-така, ...

Светло момиче,
сърцето ми се пълни
да открия каква
чиста душа носиш...-
пееше нежно морето..., ...

Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...

Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока ...