Бях легнала до брега на едно езеро и броях облаците. С периферията си наблюдавах как листата на дърветата танцуват фламенко. Бяха се групирали по двойки. Жълтите танцуваха с червените, а зелените с кафявите, после вкупом се спускаха надолу, като пеперуди и утихваха по тревата. Протегнах ръка и си хв ...

А Ти танцувал ли си пънк,
бледен мой приятелю?
В гората беше ли?
видя ли вълк?
В пещерата страшна влезе ли? ...

Дъгата ще наметна като шал.
От облаците дрехи ще направя.
От клоните прекършени — на сал,
душата ми свободна ще отплава.
Надеждите — през рамо, на вързоп. ...

"Да се завърнеш в бащината къща"*,
Когато есента носталгични песни пее.
На вратата старец те прегръща,
А вятърът по своему си вее.
Дъждовни капки се стичат по стъклото, ...

Колежката отива за кафе –
оправя се, намята си сакото...
Приведен уж над мойто чекмедже,
следя я тайно с края на окото.
Аз не че нещо... ама може би така... ...

Ноември
е уютна стая.
С камина грейнала.
Любима музика. Мечтание.
Ноември ...

Навън – отново кучи студ.
Градът се лута като луд.
У дома – камина, филм и чаша пунш,
след дълъг освежаващ душ.
Мечта – наздраве, звън, целувка. ...

Очите си отворя и те няма,
затворя ли ги, сякаш оживяваш.
В съня разхождаш голото си тяло,
наяве си далечна и ми бягаш.
Аз мостове градя, за да преминеш, ...

Писмо до автора. Таня
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...

Мъжете плачат ли, кажи?
И могат ли да бъдат романтични?
Дали са слабост мъжките сълзи,
дали наистина са нетипични.
Защо мъжете трудно се разкриват, ...

Мразя да съм права относно поведението на хората около мен. Сякаш са вид животни, за които знаеш, че при буря ще побегнат, при мирис на кръв ще се настървят. Стаден вид, който при взаимна изгода ще пази гърба на събрата си.
В ролята на единак ги наблюдавах, изучавах ги, забавлявайки се със зле прикр ...

Изпарих се,
отдавна ме няма,
оставих ти купчина прах.
Преобръщаш я с шепи,
търсиш в нея останал живот. ...

9 / ГИМНАЗИСТ
/Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа. ...

Господи! Каква красота си създал!
И как навсякъде си я раздал!
Само че, какво ще правиш с нас?
Както винаги не сме във час!
Вредом носим съсипия! ...

На моите любими и непрежалими баба и дядо...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи! ...

Ти се върна...
в нощ пълнолунна.
С/ъс/ усмивка
по-силна от вятъра
и засенчи ...

Лозница съм – от най-добрия сорт.
Намери ме в последните години.
С мерак ме посади и чакаш горд
да вържа гроздове, да пийнеш вино;
в кръвта ти тихо да се утая, ...

Нека ми е студено.
Нека дъжд да вали.
Нека вятърът брули мойте' бели коси.
Нека слънцето гасне.
Нека мрак да кръжи. ...

Нощта се врича в обич на деня,
а слънцето отказва да изгрее.
Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.
Димът загуби днес посоката ...

"Аз много добре влизам в роли"-
казваш,
късаш с него
и се преместваш
в следващия театър.

Дядо Коледа,
има ли място
във чувала за моя подарък?
Знам, шейната е малка и тясна,
но сърцето не е по-голямо, ...

Примирение
(посветено)
Умората навява тягост,
а утрото във нощ се е превърнало -
прозрения не съществуват, ...

Ти искаш да откраднеш този миг.
Към сянката на вятър неспокоен
завърза го. А облак кръглолик
изля над теб смях мокър, на порои.
Безумецо, нима не си разбрал, ...

Какво от туй, че нямам си венчило,
щом посветих се на Отечеството мило,
щом в студ и пек из краища пътувах
и даже нощем пътища сънувах
и хиляди лица и чужди болки ...

Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...

Сив, студен и тъжен ден,
със болка сбогуват се дърветата
с листата свои.
А вятърът така неудържим,
студен, разнася ги далече ...

Сред сънища копринено нежни
се лута моята объркана душа.
По пътища белоснежни колебливо крача сама.
Косите ми разпиляват се небрежни,
търсещи пролука в хватката на студа. ...

Какво е най-лошото, което може да ти се случи?
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...

Обувчица бяла
Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя ...

Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази ...

Откърши се клон.
Жълтите листа танцуват,
полетя жълъд...

Писмо до Сърцето
Туптиш ли? Още ли туптиш?
Аз трябва да зная. Сега!
В студена гръд, кажи, че не пищиш,
а мислех, че без Тебе ще умра – ...

В кални бани
дебелани
ще стопяват килограми
в тайни срещи
под дивани ...

Тъй бързо пламнахме, горяхме
и като летен дъжд премина всичко.
Като ураган във прерия вилняхме,
а днес затихнали сме скрито.
Изказахме словата гръмки, ...

В мислите ми... се прокрадва ... спам...
"Да бъда ... или не ...."
... творец със крила ...
или творец със правила...
Хмм... да видим...... ...

Юнаци
Под ропота на конски бяг
се чува ек на български юнак,
лежи и пъшка от дълбоки рани
и гордо той смъртта си чака. ...

Боклука говори за теб.
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...

Обсеби, плени всяка клетка,
не дишам, ти въздуха взе ми!
Без милост, предпазна жилетка,
попаднах във твоите схеми.
Ни орден за храброст получих, ...

ВСИЧКО казано за Бог е антропоморфизъм! Каквото и да кажем за Него - ние всъщност говорим за себе си, за нашите мечти, надежди, страхове...