Калина ми се обади по телефона и беше разстроена.
- Защо? Какво се случи?
- Нищо. Абсолютно нищо.
- Е, как така!?
- Просто си събрах багажа и си тръгнах. ...

На едно момиче /с много топлина/
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето ...

Събуди ме в утрото с чаша кафе,
подслади го със бяла усмивка.
Поднеси в леглото ми синьо небе
и дъга от цветни мъниста.
Събуди ме с изгрев от бурно море ...

Да си вземем почивка и да тръгнем със теб
към старото кино. Ще си купим билет
за филма, на който никой няма да иде...
Така ще е наше цялото кино.
Така ще е наш последният ред. ...

И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.
А пътищата са сломени, пусти, ...

КАТО РЕЧЕ
Жена ми веднъж, като рече
ний сливата ще я сечем,
с обелена кора е вече
и сливи мъничко ядем. ...

Любовта е
измамна тежест,
стъпвам на пръсти
по таваните ти,
ако продължавам така, ...

ПОНЯКОГА ЗАМИСЛЕНО СЕ ЧУДЯ...
Това обичане тежи,
недоизживяно и горящо като въглен,
дали с мен сега гориш,
понякога замислено се чудя... ...

Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...

Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...

Зад прозореца
има небе.
Светлината обилно
се лее.
И сърцето ми – ...

На един пройдоха
Цял живот ли
ще се завивам
със чуждите постели?!
Цял живот ли ...

Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй без брой редят пред мен непознати ...

МИГЪТ
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане – ...

Запомни ме любящ... Запомни ме грижовен...
Запомни ме какъвто ме искаше ти!
Пази ме до теб... Поне като спомен,
макар да не съм вече в твойте мечти.
Обичам да знам, че нейде там се усмихваш, ...

В почти всяко обществено мясти днес, ушите ни са нападани от звукът на поп музиката. В молове, кръчми, ресторанти, хотели и асансьори, заобикалящият звук не е човешки говор, а музиката изливана във въздухът от говорители. Обикновено невидими и недостъпни говорители, които не могат да бъдат наказани ...

Гледам пред мене –
Празна кутия,
Изпълнена само с тъга!
А всъщност пред мене
Е просто кутия ...

Доскоро тъжен бях,
чашката обречен аз надигах,
с горчиви сълзи я доливах,
защото нямах си приятели..
........................................................ ...

Смърт
леглото плаче
тихо.

По навика
размислувам додека спијам
станувам рано
пред поздравот на сонцето
пишувам моќно ...

Обуло чужди облачета чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил ...

Ако Господ беше българин...
...Всяко Негово чудо щеше да е за...три дни!
...Нямаше да посмее да си извади ръцете от джобовете и да ги вдигне към Небето за молитва, защото ще знае, че така някой може да го преджоби!
...Щеше да накара някой друг да Му носи кръста до Голгота!
...Нямаше да се излага да ...

Ти можеш ли да си любов,
а да живееш в пъкъла на Ада,
да си огряна от мечти,
но сърцето ти да спира от мълчание,
да си искрица топлина, ...

Обичам изгреви по съмнало,
докоснали света с любов
на цвете в чуден аромат потънало
и вятър палав за шеги готов.
Обичам тишината на мига, ...

Животът със любов окичен -
за мен си всичко,
за други безразличен.
Не влагаш много в моите чувства,
караш да се чувствам ненужна, тъжна, пуста... ...

For a moment reigned some silence in our room
It was reason to be worried I assumed
My experience told me that when it"s too calm
I should gather in a prayer my two palms.
Cause in our unpretentious tiny house ...

Есенен листопад.
Шумят в краката ми
пожълтели листа,
гнезда сиротни
между клоните тъмнеят. ...

няма ново начало -
открива края.
броди към него.
копнее, желае
подтикван... ...

Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие. ...

Черна роза сред макове алени,
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето, ...

Лудост е!
Знам, че е лудост.
Но всъщност
какво от това?
Един миг политаш, ...

3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...

Аз мога да остана вечно тъжен
и вечно вял - като хербарий
там някъде във някой ъгъл,
четейки собственият си сценарий,
но няма! Ще блестя със цвят, ...

Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...

Песен е, когато усещам,
докосвам, целувам и галя...
Любовна река, отнасяш ни
двама заЕДНО към безкрая...