ГЛЪТКА
Р. Чакърова
Полудява часовникът. Остро и нервно тиктака.
Недопита бутилка напомня за нечий живот.
Зад прозореца нещо внезапно и глухо изтраква. ...

ХОЛОДНЫЙ АПРЕЛЬ
ГАЛИНА ГУБАРЕВА
Апрель… Бродить по улицам пустынным,
Где над домами грош фальшивый солнца
Сверкает и блистает так невинно, ...

На прага съм, на майчиния дом
и необяснима радост ме облива,
в усмивка грейват ти очите, щом
отвориш, мам`- и видиш ме, щастлива!..,
"Не знаела си, че ще дойда? Че защо? ...

Убежище, вратата своя разтвори,
желая в твоята утроба да проникна.
Да, бил съм в пещерата ти преди
сезам от ключ да се превърне в тиква.
Магията на думичката свобода ...

Такова щастие не съм мечтала!
Та вижте само – влюбен в мен поет!...
Звезда над мен най-сетне е изгряла,
надвих над яловия си късмет!
Трогателна бе първата ни среща. ...

Има моменти, в който искаме да се предадем.
В черупката си да се приберем. И забравяме...
Забравяме доброто. В копнежа удряме се упорито.
Но знай щастието идва, щом го посрещне сърцето.
Несъмнено мечтите се сбъдват, когато мечтаеш. ...

Десет дявола със мене препиха.
На хълма, докато чаках да дойдеш.
Натръшках ги. Одрах. Елите извиха.
Тревата изсъхна, щом я разроших.
Уших си рокля от дяволски кожи. ...

Прокарваш тънката черта,
на хоризонта
по уморените ми чувства.
С червило прясно слагаш Слънцето,
разнасяш с устни ...

Сънувах, че отново ще те видя...
Изливаш се във мен, като река,
море си ти, вълнуващо и синьо,
безкрайна, като блян във вечността...
Усещам те със всяка моя пора, ...

Влезна в стаята засмяна. Обърна се за миг и замръзна на място. Погледна към леглото, а след това си спомни. Спомни си как той спеше там – до нея. Как прихъркваше сладко, а тя седеше на стола до леглото и го гледаше до насита. Спомни си как лежеше до него и той я гушкаше през кръста. Спомни си и за а ...

Когато акъл няма
Както в миналото, в древността,
така непроменена е реалността
днес, в някое кътче от земята
да бушува огънят на войната, ...

Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал. ...

Ролята на мъжа в обществото – Ние и света, част 5.4
Промяна на ролята на мъжа в обществото
Съвременното общество подкрепя модела на семейство, в което бащата липсва или функциите му са променени. Той или е ангажиран с бизнеса си и кариерата си извън дома, или е напуснал семейството си, или е в къщи, ...

Когато някой ден те няма в живота ми
и денят стане нощ, а нощта – ден,
когато изчезнеш безследно дори и от нета ми,
аз ще изгубя всичко и ще остана празен във мен.
Когато вече те няма в живота ми, ...

158/Реших да издам своя книга
в печатницата в Първомай,
но лесно до там не се стига
с мошениците в моя край.
И с „Август трийсет и четвърта...” ...

Маска
Животът е театър, едно изкуство,
ние сме актьори, играем с чувство.
Театър, понякога хубав или не,
да играем ли с теб заедно, добре. ...

Кучетата се научиха да блеят
и го правят по-добре от овцете.
Вълците вече не треперят,
а си подбират мезето.
Ако някое се обърка и пролае ...

Какво направи ти?
Една прекрасна илюзия уби
и сърцето ми разби.
Беше хубаво за малко,
нечие сърце разбито ...

Когато някой иска да прозре
и да докосне смисъла в сърцето,
посят от Бог за вечни векове –
притихва, вперил поглед към небето…
Замлъкват в него всички ветрове, ...

Две пожълтели листа
Отнесени от вятъра листа,
на трева зелена…
От есента пожълтели,
с горест стаена… ...

Познах ръцете ти, прегръщал си ме с тях,
и пръстите ти, галещи ме вещо,
познах и твоя сладък аромат,
на мускус, страст и още нещо.
Познах очите ти, отглеждал си ме в тях, ...

Загубих се в твоите очи.
Окъпва ме твоята любов.
Топли ме силно сърцето ти,
изпивам нежността на дланите топли.
Докосваме огъня на страстната обич ...

Не търчи подир мен,
не можеш ме стигна.
Аз съм идният ден
и небесната стигма.
Аз съм онзи вулкан, ...

Почакай още малко,
имаме толкова много
време. Почакай, не си
тръгвай, остани с мен,
ще те обичам и целувам. ...

Зимни вечери студени,
огънят тлее уморен.
Лунната бразда на любовта,
очите говорят за свобода.
Зимни вечери сплотени, ...

Любов или война, избира твоята душа?
Дали е тя във рани, или е в самота?
Попита ли ме колко много ме боли?
И колко пъти нощем, аз роня все сълзи?
Попита ли сърцето, как все към тебе тича? ...

ПОДЛЕЗЪТ НА АНИ
Това гражданите спирачка нямат! Все ровят нещо, под вола теле търсят и проблеми си измислят! Ум да ти зайде от тия мрънкачи, които все недоволни и все чоплят нещо, та да не дават мира на чиновниците в общините. А те горките, глава не могат да вдигнат от работа. Решават проблеми от су ...

Слънцето се хвали на земята...
Ако аз не съм, теб няма да те има.
А земята без дори да се замисли
му отвърна с топъл глас.
Ако аз не съществувах, никой нямаше ...

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

В девет
лилавите слънца гледат
надолу към слънчогледа.
Неузнаваем странник дреме
под сянката на моята сряда. ...

Къде да затворя очи?
Навсякъде кибритени клечки.

Убивай ме със своето присъствие
и съживявай ме с лекуваща ръка.
Ранявай ме със своето отсъствие
и нека път към теб е моят път сега.
Рисувай ме без цвят върху стената, ...

Когато телеграфните агенции
разказват ни за атомни войни
и всеки има някакви претенции –
създава се капан за мъртъвци!
Кой иска да срази едно човечество, ...