Неподозирана е силата ти.
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам – без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си. ...

Душата ми е празна.
В сърцето рана отворена боли.
неизбежно слънцето изпраща своите лъчи.
Слънчевите бури докосват мислите горещи.
Един поглед не спира да се взира в моята осанка ...

Плета мрежи
от мисли.
Разлиствам
в дните лъчисти
мъниста от идеи ...

Моят Свят
Моят Свят не е твоя,
да той си е само моя!
Да бъдеш в него ти не пожела,
да бъдем заедно, да срещнем Любовта! ...

Нахлувам в малките ти тайни...
Отварям ти вратите до една...
За никоя от тях не искам ключ...
Не се страхувай... От мен недей...
За малко ще съм ти на гости... ...

А колко те обичам, мила моя!
В съня си търся те от малък,
та до мен наяве да застанеш!
В друмите житейски
моята ръка да водиш! ...

Въздигнати и недостъпни
над върхове, в мъглявини
живеят непокорни дни
и с огнен дъх стелят стъпки...
Под нас натрупвани с години - ...

Разбита любов
Разби сърцето ми на хиляди парчета!
След туй си тръгна просто ей така!
С любов, от някого на заем взета,
и след това захвърлена в калта! ...

Биаджо Антоначи - Не си правим компания
----------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
--------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

ЭЛЕГИЯ ДОЖДЯ.ОЖИДАНИЕ
http://www.stihi.ru/2016/09/09/5073
Что мне осталось? Шум дождя?
Удушье? Полусумрак бледный?
Прощать себя и снова ждать, ...

Smells like teen spirit във вариация със ритъм 7/8

След осем месеца във Франция
съм пак на Ларгото в Бургас –
излязох в творческа ваканция
и, пишейки, отдъхвам аз.
Но чувам разни политичета ...

След няколко вечери Борил ми казва:
– На вечеря сме утре в „Гълъба“, да знаеш.
Оправям едни документи и не му обръщам голямо внимание, само изхъмквам, че съм чула. Свършвам с работата и ставам да приготвя дрехите за утрешното ни излизане, Борил държеше да си ходим пременени в тон и се хващам, че не ...

И някак тъжно е днес в душата ми
а покрай мен прокапват мечтите...
недокоснати, несбъднати, отминават
с дните... затова изковах щит от обич
и все така през кални пътеки вървя ...

Пролог
Годините са онзи крясък на птица посред нощ, който колкото и да се ослушвате, едва ли ще чуете повторно, а надникнете ли през прозореца ще мерните единствено крайчеца на нечие оперение...отлетялата птица, която никога няма да се върне под вашата стряха - това са те!
Ще ви запозная с родителит ...

Последните любови.
Да пием за мъжете и жените,
които ни оставиха да страдаме!
Изписаха ни вежди, а очите им –
избодохме със нашите наздравици. ...

Небето, от слънце пробито,
застанало горе над нас,
пропуска през своето сито
лъчите с топлинен атлас.
А облаци в бели премени ...

Родино моя, красив мой свободен и просторен, светъл рай...
Кой красотите ти лъчисти няма да познай?
Твоите високи сини небеса
ил твоите нежни огледални езера...
Планините ти високи, свободни, непокорни, ...

Понякога гледайки те отдалече
така потънала в стихията на нотите безкрайни,
така загубена в безкрайното небе
и така самотна като изчезващия ден.
Искам да се доближа до теб, ...

Сред цифри, буквички и фрази
губим се от залеза до здрач,
"любим" наричаш, който днес те мрази –
с чувствата нелеп играч.
През всички кабели и жици ...

Приятели, за пръв път се престрашавам да пиша нещо такова. Не ме винете за неточното произведение, те първа се уча.
Седиш до мен на педя разстояние. Толкова си близо, а всъщност си толкова далеч. Чакам с трепет края на всяка работна седмица, защото знам, че през уикендите ще си тук и ще мога да те в ...

Сред прахта на отсрешната улица,
сред море от лица, сред тополи,
те растяха без страх и приумица,
земни ангели без ореоли.
В тебеширени замъци скитаха ...

Видях звездите
и душата ти в тях
тъй отразена...

Мечти разхвърлени по пътища
потънали във прах,стъпкани.
Сбъднати,не сбъднати.
Младежки,светли,безконечни.
Търсят своята душа. ...

Слънцето все по-ярко свети,
а устните все по-силно обичат.
Гравитацията дори трепери
и всичко се стапя и стича...
Полюсите променят местата си, ...

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято,
а аз обвита в зимна самота
чаках полета на птиче ято.
Когато срещнах любовта ...

колко често
се нуждаеш
споменът
да те подпре
сякаш е стена? ...

Не давай неискани обещания,
не изпълнявай непожелавани желания,
не доливай чашата на пияния,
не въздишай по нощта на ранина!
Път се извървява, ...

Изпод светли, млади вейки
като палави момичета
сто череши ранозрейки
ококорени надничат.
Устничките начервяват, ...

Здравей, бабиното,
Пиша ти просто така, без да има причина,
че не сме се чули, откакто дядо ти почина.
Аз съм добре, не се оплаквам,
седя си и смъртта очаквам. ...

За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри, ...

Петата Божия заповед
„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог”.¹
Това е първата заповед с обещание - за да живееш дълго. Каква връзка може да има почитта към родителите с продължителността на живота на човека? Нима това има някакво значение? ...

когато голямото сърце ми плаче
плачат и листата на дърветата
когато на душата ми е тежко
няма я глъчта на дечицата
в градинката ...

Това е разширен вариант на есето ми „Науката уби Бог и от трупа му се роди идеолог”, в което ще разширя и разясня някои от идеите, изказани в него. Оригиналният текст ще е в нормален формат, а новият ще е отделен със скоби – { }
{Бележка:Започвам първия параграф на есето с кратки и сравнително ясни ...

Стига студ, стига дъждове,
охлюв даже може да умре.
Нека слънце лятно да пече,
стягайте се всички за море.
Бански стари намерете ...

1.
1991 г. с. Кърнаре
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. ...

/от цикъла "Баба Дана на тавана"/
Автор: Генка Богданова
По пантофи и по риза,
от тавана баба Дана,
като облак тъмен слиза ...