Нуждая се от твойта топлина...
Нуждая се от нежните ти устни.
От моята във твоята ръка.
От целувките ти сладко вкусни.
От косата ти, като одеяло. ...

Почивай в мир, Българийо!
Днес е помен, а не празник.
Незнайни воини бият се в гърдите
без да знаят защо.
Прости им, Българийо, ...

Неизпратени,
прашни писма
висят в предсърдието ми.
Не ги допускам
до сърцето си. ...

Синьо! – Цветът на небесата,
цветът на нейните очи.
Той ме кара да забравям самотата,
защото синьото – това си ти!
Светло синьо ...

Тъжни и смешни мисли са тия,
дошли на маса пред салата в чиния
и чаша домашна ракия!
Работих уж добре, виж – ордени, медали
и мислех си, че нещичко на таз страна сме дали, ...

Сънувам ли, за твоята усмивка?
Да, представям си я свежо-сладка
а чара, който пръскаш е красива,
приказка във нашите сърца
Сънувам ли, за погледа ти светъл, ...

Време за губене
Времето е просто една зараза,
с която всички сме обречени.
Годините се губят,
като песъчинки, ...

Изкуство е да долавяш живота в себе си.
Всеки ден нещо се ражда и умира.
Да дишаш и живееш за другите.
Някаква странна радост те обхваща,
когато долавяш тихите стъпки на тези, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 5
Аз излизам след нея от беседката и се връщам до входа. Сядам си отново на пейката. И така с отворен вестника току през минута си пийвам от едва преполовеното, почти изстиналото кафе. И ...

Трудно ми е да пиша за свободата поради две основни причини. От една страна не бих искала да изпадна в обяснителен режим на клишета, че свободата е състояние на духа, че е различна за всеки и еднаква за всички и т.н., и по този начин да отегча читателите. Другата причина е много по-сериозна, защото ...

Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.
Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите ...

112/ И стреснато като помислих,
че туй което съм създал,
ще вехне, вместо да разлисти,
и затова ми стана жал!
В това не видях своя полза... ...

Любовта е нещото, с което човек се отличава от тварите в гората.
Любовта е нещото, с което човек доказва, че е висш.
Тя липсва в дивото и целта и е цената
да спечелиш пред някого любовния престиж.
Престижът в дивото се печели с перчене, със зъби, с нокти и с кръв. ...

Кога човек осъзнава същността на свободата? Няма правило за това, никъде не е посочен час и дата. За всеки е различно. В нашия несъвършен свят има хора, които през целия си живот не разбират какво е това свобода, за жалост. Тя се проявява рано – показва се като едва покълнало цвете! За първи път чов ...

Рисувам с пръст овца
по замъглените прозорци
на колите.
С разширени зеници
намирам ...

Обичам те и нищо друго няма значение...
Еквивалент на моята обич ти не търси!
Не ще го намериш ни в думи, ни в цифри, ни в другата,
която до теб ще стои.
Обичам те! Това мое състояние просто ти приеми. ...

Понякога те виждам в съня си,
с оня поглед който ме плени,
с усмивката която ме докосна,
с болката която ме дари.
Тази болка няма да изчезне, ...

Гърбът ми… е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...

Трети март
На този ден, велик и неповторим,
възкръсва Българщината отново,
на този ден за всички незабравим,
нека кънти навред Българското слово! ...

Трети март
Българийо, почети днес своите герои,
загинали за свободата ти, синовете твои.
И те имали семейства, имали деца,
но друго било важно за тях някога. ...

Българийо мила! Майчице родна!
Пролет е! Всичко разцъфва!
Защо си тъжна? Като болна стоиш...
Сякаш нещо те разкъсва?
Какво ти е, Майчице? Какво ти тежи? ...

Боли ме! Много, много ме боли!
Но не, че си отиде без причина.
Боли ме от безкрайните лъжи,
а другото все някак ще отмине.
Обичах сутрин да се будиш с мен, ...

Миг с теб, бих искала само миг с теб. Откраднат миг – на лудост, на магия. Аз, загубила ума си по теб. Когато затворя очи въображението ми рисува още мигове и съм по-дълго с теб. Мигове в които усещам дъха ти по кожата си, чувствам се по-лека от въздуха, аз, с глава зареяна в облаците, полетяла от ц ...

Древно, китно българско гнездо,
кръвта на жива героична памет,
маякът, вечно будното место,
във първите редици на историята знаме!
От вековната гора останал стрък, ...

на северния брат
благодарение
дължи се нашето
Освобождение
.................................... ...

Чико Чиков прави избори
По мотиви и със съдействието на многоуважаемия гражданин Алеко Константинов.
Баба Марта хитро се усмихваше. Временно се беше укротила и прибрала студовете и снежните виелици в долапа. По дърветата накацалите птички чуруликаха гласовито, а уличните кучета въртяха опашки, подра ...

Няма мирис, няма цвят,
тя спасява стар и млад.
Тук е зиме, тук е лете!
Отговора потърсете!
Ползва се и пролет, есен ...

Поетът, седне ли да пише стихове,
прилича ми на опитен пастир,
повел стада от думи ненаписани
из необятната словесна шир.
На някои разресва нежно гривите, ...

Ще бъда с теб до края, запомни го,
ти част от мен си – по-добрата.
Не мога друга да обичам, разбери го,
не зная как, но ти си ми в главата.
Ще бъда с теб навсякъде, където искаш ...

Баба Марта
Най-хубавият празник, празник на пролетта.
Честита Баба Марта, мои мили деца.
Събужда се природата от зимен сън,
Ще разцъфнат дървета и цветята навън. ...

Генка Богданова
Спри се, почини си, старо момиче!
На тази възраст нима ти прилича,
да обяздваш ветрове полудели,
люлки да връзваш на облаци бели? ...

Мечтаехме да гледаме заедно залеза.
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно. ...

Търсих нежност, намерих тишина,
но мога да даря един тон любов.
В сърцето ми още живее топлина
не ми тежи, когато аз усещам зов.
Искам само да си имам надежда ...

Там , на север от Стара планина се стелят широки равнини, разделени от прастари реки. Там на пролет цъвтят жълти маргаритки...
Сред ридовете на Дунавската равнина, до завоя на река Огоста е моето родно селце Люта. Сега името му е друго, но то завинаги, ще остане в сърцето ми и в моите спомени.
Те са ...

Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една м ...