Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама, ...

През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело –
на наковалните съм чук!
Аз от година не работя, ...

Денят се усмихва,
разперил крила,
от утро да литне
към сто чудеса...
Прерязал окови – ...

непогрешими
са царете и на съд
са неподвластни
виновници са
людете - и без винѝ ...

Аз па, са да ви разкажа, мойте патила,
кака Минка ми се стори, като в приказка,
аз съм млада поетеса, къмто петдесет,
англичанин ме ареса, убав и напет.
И реши да ма покани, тъй, да вида свет, ...

Чаках те,
пристигна,
но не се завърна.
***
Красотата ...

В очакване и в търсене мечтаех.
За срещата ми с тебе бях готов.
Копнееше душата в усет, знаех,
че ти ще дойдеш, пламенна любов.
Минаваха и дни, и нощи в блян, ...

Що значат думите добрия пастир мре за овцете си?
Приятелю винаги следвай сърцето си! Бъди честен и справедлив, бъди мъдър и смел. Ако някой от твоите се загуби, ти го потърси. Намери го и му дай надежда, подкрепи го и се бори наедно с него, честа те задължава да не го изоставяш никога и за нищо на с ...

(Монолог на една мръсница)
. . .
В блока ти си палав съкооператор,
а при мен - редовен, лаком консуматор.
Често пребиваваш гратис в мойта спалня, ...

Седим си заедно с останките от моя свят
и очаквам вече 10 века отговори святи от тях,
но продължавам и горя си в замръзналите мисли вечни
нито помощ, нито гък... само грях и страх.
Всеки час в година се превърща и не може, ...

Върна се
Сега се връщаш, плачеш и се молиш
измамена и унизена ти.
С любов ли искаш пак да ме отровиш
Благодаря, но много ми горчи! ...

След мен...
Роден съм в понеделнишко начало.
Ако мога да избирам ден за смърт –
да бъде петък! И под мене ще е бяло –
сатен в ковчега черен. За отвъд. ...

на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена. ...

Човекът без лице
продаваше наетите си маски,
не беше характерен,
не искаше бакшиш.
Човекът без лице ...

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,
а Май във дърветата светло се рони
и вятърът бяга – отвързано куче.
Знам, нещо красиво със мен ще се случи.
Усмихва се пътят, напред лъкатуши. ...

Обичам твоите коси
нощем в тъмното когато
по вълните в техните къдри
зайчетата лунни бягат.
Обичам твоите ръце ...

Пораснала сред думи и куплети,
момиче със блещукащи очи.
Частица от огромните поети,
летяща със небесните звезди.
Родителите кръстили я Петя. ...

Животът си тече в обичайно русло -
от памтивек така е – още от Аврам.
За мизантропа скучен е, без лустро,
за други тук е рая на Ева и Адам.
С червен конец на възли и стръкове метличе – ...

Съжалявам, че пречупих крилата ти...
знам само, че ти пое цялата отрова,
раниха ме с думи, изстреляни куршумено,
за да не стигнат до сърцето и душата ми.
Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб. ...

Сърцето трепва отново.
Душата за небитието копнее.
Всичко е една каша.
Вятърът говори с твоя глас.
Слънцето гали с твоята длан. ...

Все тревоги, тревожности.
А искаш ли да си с мене? Не искаш,
какво правиш тук? Все тревоги, възможен си,
по-възможен от мене и всички накуп.
Ти си смисъл, сладък смисъл, ...

Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...

На малка спирка слизам
навсякъде е мрак, мъгла.
Без да искам дишам
усещам родната земя.
Нарамвам раницата стара ...

Жадно ли ти е?
Пий от мен!
Изпий ме цялата,
ако искаш...
Ако можеш... ...

На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...

Билки омайни
от нощните тайни
плахо надничат...
Вещици бродят
към извора ходят ...

Родено без да иска
сирачето
гумената чашка
до сърцето си
притиска. ...

На Еньовден -
небето се отваря,
разтварят се вълшебни звездни двери...
На Еньовден -
звездите проговарят - ...

БАБА МЕЦА- БИЛКАРКА
Автор: Генка Богданова
Будна ли си, мила рожбо?
Я не гледай тъй тревожно!
Баба ще те приласкае, ...

Разказвал ли съм ти за нея? Изгледаше толкова студена и прагматична, но вгледаше ли се в очите ѝ, той откриваше нови вселени.Невидими за околните. Никой не я познаваше така както той, не допускаше друг толкова близо до болките и страховете си, до надеждите и мечтите, до най-съкровените си и дълбоки ...

Когато искаш нещо силно, не се отказвай ти,
направи всичко възможно, а и невъзможното, дори.
Не се предавай – бори се! Бори!
Всеки сам определя границите си,
граници на възможности, на цели и мечти. ...

Всяка бръчка по лицето на мама
е следа от преживяна мълчаливо драма,
всеки косъм по главата ѝ побеляла,
е спомен от сълза, която тихо е проляла,
всяка сянка под нейните очи, ...

С моите две ръце
изгладих последната ти риза.
Последната риза на синьо рае.
Последната риза на синя надежда.
През редицата тънки черти ...

(на моя син)
Аз винаги ще бъда с теб,
където и да си!
На високото и страшното,
дори на дъното дълбоко. ...

Понякога ми липсва..
В какъв ли цвят са твоите завивки?
Обичам черно с лѝлаво и бяло.
В леглото - ти, с изящните извивки
и страст по съвършеното ти тяло.. ...

старата улица връща ме там
в онези времена на копнежи
ето чувам отново аз детския смях
и тъгата напира в очите ми
мой малък свят на мечти и надежди ...

В кичур мокър от дъха ти
се оплита моя. И пулсира...
Пределите се губят в мисълта ти,
плъзгат се по теб и те събират.
Гърдите ти се раждат в грях - ...

МОЯ – ТВОЙ
Тишина край мен звучи
и донася щастие в сълзи.
Твоя лик във мен блести
и напомня за нощта ни. ...

Разликата между
опитен
и опитомен
е едно 'ом'.

Колко красиви са очите ти,
бадемови и светли с цвят
на лешник! Ухаеш свежа на
морски бриз, аз знам, че за
всяка жена си има пиниз. ...