Какво следва да разбираме под „изкуство“? Нима е възможно да дадем ясно определение на понятието?! А каква е връзката между изкуството и народа? Може би трябва да отговорим на този въпрос, изхождайки от частното към общото, т.е. намирайки връзката между изкуството и отделния индивид – човекът.
Изкус ...

Нощта е тиха, звездите блестят,
спуска се вече нощния хлад
до мене ти спиш, аз будна стоя,
отново сме двама – аз бдя над съня...
Милвам косите ти с поглед пленен, ...

Моето всичко си ТИ.
Всяка твоя болка усещам
всяка мъка, дето тежи
всяка мъничка грешка
всеки радостен миг. ...

Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми ...

Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.
И слънцето дори да е бесило...
аз вярвам в тишината на страха. ...

Ръцете скръстени в защита.
Враждебно съскащи уста,
неизслушващо-сърдита,
от рани зейва пропастта.
Душевни клади, изгорели. ...

Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко – ...

Лавандули лилавеят от загадка,
липите носят блаженост в аромат,
розите, раздразнили пчелите,
с петуниите надцъфтяват се и спорят.
Ментовите листи ръсят свежест, ...

По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш, ...

Без заглавие
Една сълза - разплакано момиче.
Една любов - след огън пепелта.
Една следа - умиращо кокиче.
Един живот - пресъхваща река. ...

На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост, ...

Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.
Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на ...

Той отдавна е в мрака,
не сваля качулката.
Той стои над водата,
не потъва като плувка!
Той отдавна не чака, ...

ИЗПРАЩАНЕ
Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

Ето ги конете.
Таборът се върна.
Смеят се нозете.
Пушка нейде гръмна.
В тъмното проблясват - ...

Къпе се лятото в синьо море,
пясъчна дреха съблякло.
Шепотът тих на мо́дро небе
тъжния миг е отвлякло.
Смеят се чайки в простора, ...

Дошла съм на света любов да дам
и нежно от тъга да го избавя.
А вятъра да не оставям сам
и птиците щастливи да направя.
Звездите да разсмивам всяка нощ, ...

Красива е..!
хлътнал си..!
... Тя го знае ..!
душичката ти иска.!
задълбал си се човече ...

Ангелите слезли от небесата,
треперят пред величието на човека.
Човечност...
нямаш я от самото начало.
Край на пиедестала... ...

Лятно море
Лятото стъпи на морския бряг,
коктейл от чадъри, целувки и смях.
Лято за влюбване, страсти, привличане,
лято със дъх и тен на кафе! ...

Поспри за миг, че още те обичам.
За мъничко в сърцето надникни.
Безкористна любов не се отрича,
дори когато въздухът заспи.
Поспри за миг, когато се смрачава. ...

О, аз съм скитник
в твоите очи...
във бездните
на твоите зеници...
където денем ...

Търсих, много търсих...Вярно...
Любовта навсякъде я търсих...
Да обичам и обичана навярно...
Земята цялата почти претърсих...
Наранявах, мене ме раняваха... ...

Вали дъжд.
Вървя замислена по мокрия тротоар,
толкова замислена, че все едно душата е напуснала тялото ми.
На автопилот съм.
И не ми пука, че съм мокра. ...

Боже опази... Куцо магаре да те ритне!?
Бясно куче да те ухапе...
Прост човек да ти внуши,
че ти по прост, от него си, човече.
Тогава моля те иди...!? ...

Животът е странен
07.06.2017
Животът е странен,
леко объркан
И малко претъпкан ...

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...

Когато алчността не се насища,
отваря с трясък портите на ада.
Тълпа от демони безспир приижда,
захапвайки душите без пощада.
Отвсякъде безумие зазижда ...

И нека любовта да бъде надгробната плоча,
положена върху живота ми!
Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)
Понякога ми се ще да направя
рекламация на живота. И да го върна. ...

Пиша – следователно съществувам. Толкова е нещо толкова просто, нали?
Заповядай в моя свят – на щастие, на тъга, на любов. Мястото, в което думите ми имат тежестта на закони. Наслади се на красивите градини, в които се усмихват цветята на словото ми. Запознай се с моите тъжни, весели, сияещи и мрачн ...

Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...

Караш ме
да се сдобрявам с демоните си,
а те са страхотна компания.

Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам, ...

Днес е толкова слънчево, топло и тихо.
И листец не помръдва на дървото отпред.
Лятото, идващо или заминаващо, ще се върне отново при теб.
Котаракът на двора е сит.
И полегнал на входа спи и мърка доволен. ...

ДЖЕНТЪЛМЕНИ
Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.
Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на к ...

Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я... ...

Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам, ...