Изящна дама грациозно язди
красива, стройна, дореста кобила.
Напет барон с кон, черен като сажди,
с приятеля му, граф, ги коментират:
„За стойката й, графе, що да кажа ...

Затъва се
в мисловни игрословици
откакто свят светува.
Създават се
загадки и пословици. ...

Не се привързвай никога човече!
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън. ...

Чувствам се като
част от дивана този следобед,
понеже моите клетки
отвориха вратите си снощи
и те приветстваха. ...

"Страхът е срамно нещо." Мислеше си дядо Страхил, загледан в далечните хълмове обагрени в златистите цветове на залеза. Дали заради името му, което въпреки че му бе скъпо така, както дядо му, който някога го бе носил, му се струваше някак унизително, дали заради сантименталност, която всячески уж из ...

да няма злоба
и завист - Александър
Чирков съветва
.........................................................................................................................................
извор: ...

В кръговрат на следите,
докато видим ябълков цвят
и наши звезди.
Докато те залюлея на люлка,
прошепна те в стих. ...

Арменецът
Глава първа
Дребната прегърбена фигура на стареца все по-често се срещаше по тесните улици в центъра на Варна. Старо, протрито на ръкавите и яката, палто обгръщаше тялото му и му придаваше още по-безформен вид. Сякаш беше шито за много по-едър човек. На главата си носеше неизменното таке, ...

Превод: Мария Шандуркова
ПОЕЗИЯ
Не трябва да търсят във нея тоналност,
и Виктор да бъде наречен ВиктОр.
Поезия - туй е отблясъкът пламнал ...

Пеят щурчета, прииждат реки,
памучната рокля на простора виси.
Прозорец отворен… Африканският тис
се люшва назад в ураганния бриз.
Нито дума за сбогом, ни прощално писмо – ...

Morgens send’ ich dir die Veilchen,
Die ich früh im Wald gefunden,
Und des Abends bring ich Rosen,
Die ich brach in Dämmrungstunden.
Weißt du was die hübschen Blumen ...

Пристига. Разпъват катун.
Децата се смеят и сочат:
„Виж, виж, куче с бастун“.
Маг, акробат, клоун и коне.
Да си купи билетче ...

Във зелената морава
нещо живо май се крие,
но докоснеш ли рогата,
бърза, бърза да се скрие!
Ала който търси знае – ...

С различен вкус, но винаги студен,
обичаме го, да е замразен,
живее в къщичка от лед
и е сладък, като мед!
И наричаме го.......... ...

Изборът е мой. Не съжалявам.
Виждам, че си толкова щастлив.
Бързо ме забрàви. И признавам –
правил си го често и преди.
Можеш едновременно да бъдеш, ...

Сутрин през прозореца наднича,
поспаланковците не обича,
нослето гъделичка, бузките – и двете,
подканя ги: "От сън се събудете!"
"Играйте с мене на полянка, ...

По клоните на старата черница
подскача черен като дявол гарван.
Сега ги няма прелетните птици,
принуден съм на него да се радвам.
Понякога замира неподвижен, ...

От източен полъх.
От минал проблясък.
Кацна.
Дойде тук.
И настани се ...

Красива и нежна си,
като пролетно цвете.
Пролетно цвете,
замръзнало през зимата.
Красотата ти цъфти, ...

Прекрасно нещо е животът
и пълен с изненади е!
Понякога приятни,
понякога пък не!
Но законът неотменен ...

Обичам да се вслушвам в тишината,
там толкова копнежи се таят...
Обичам да се вглеждам в тъмнината
и в нея да откривам звезден път.
Обичам да усещам белотата ...

Дълго време ми липсваше муза, за да пиша. В главата ми се въртяха прекалено много идеи за криминални романи, разкази на ужасите, романтични сапунки... Но сякаш нищо не си заслужаваше да бъде написано.
Един ден бях решила да търся вдъхновение в местното кафене. С алкохол в ръката и в очакване пиянств ...

Рокля от щастие днес ще облека,
мисля, че много ми отива цвета.
През деня с птиците,
високо в небето, ще полетя,
усмивки шарени ще събера. ...

поеми
дъх
вдишай
щастие
сила ...

Докато се взирах в окачените на стената дипломи и сертификати от конгреси, участия в симпозиуми и различни квалификации, мислейки си, че не са оказали особено голямо влияние върху професионалното ми израстване, не съм усетил, кога следващият клиент е отворил вратата. Тя плахо поздрави и седна на сто ...

Днес ще хвана аз Наташка,
все си ходи тя без прашки,
вкъщи ще я заведа,
ще хапнем по една
чорба, ...

Превърна сивите птици в надежда,
а утрото сиво за мен си е синичко.
Не виждат ли колко е тихо в сърцето,
не виждат ли колко е слънчева зимата...
Не смяташ ли броя на ситните капчици ...

Без дарове пристигам, без покани
през планини, морета, океани
и в шепите си нося ти листа,
душа обагрена от есента.
С вятъра ти шепна в утринта, ...

Очакване е второто ми име...
Събуждам се нощем
прегърнала нищото,
замръзнала, зъзнеща
в пеперуден пашкул. ...

Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя ...

Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. ...

Заслушах се. Отново песнопойната песен на онова славейче изпълваше ушите ми и аз и се радвах. Това малко птиче, това малко прелестно създание ми носеше толкова радост, че се питах как може да има такава доброта в него. Погледнах през прозореца и се уверих – наистина бе славейчето. Откакто то се наст ...