Пак съм в клетка и сломена.
Мисля как оттук нататък
пак нощта ще е студена,
а денят ще е по-кратък.
Общо взето идва зима. ...

Душа самотна тъжи тихо
без надежда, без утеха,
че ти, уви, си тъй далеко
и затова не ми е леко.
Чезне зад облак лъч светлина – ...

Както винаги питаш защо.
Но този път ще ти отговоря.
Точно този път ще знаеш защо.
Защото е твърде студено за мен и сега ти нямаш място тук.
Защото тази болка ти е непозната и не знаеш как се чувствам. ...

Властелин на ледниковите епохи
и близък на слънчевата светлина,
ахроматично своеволен,
с широкоспектърна душа...
Сравняван и олицетворяващ, ...

Да те напиша
и да те изтрия.
Да си спомен,
но да не боли.
Да си всичко, ...

Гори сълзата в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти, ела, докосни ме! Изгарям от любовта! ...

Шансът се изплъзва.
Шансът е студен.
Шансът е влечуго.
Шансът е с теб –
опашката на гущер, ...

Да кажеш "обичам те" не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания. ...

Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.
Ще те прегърна – да ми простиш, ...

Кучето ми умира.
Бавно в очите му потъмнява луната.
Маха ми вяло с опашка за сбогом,
а аз си мисля –
от храната си гони мухите досадни. ...

Отново с чашата в ръка,
връхлитат ме спомени в нощта.
Безумно самотен, страшно раним,
търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа ...

СИНЕ
Радвам се на тебе, сине.
Радвам се на твоите успехи и мечти,
радвам се на твоята усмивка.
На твоя сън. ...

Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...

ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ
Може би, без да искам, прибързах.
Вероятно и ти преигра...
Ала пак трезвостта ме разкъсва
като звездна среднощна заря. ...

Защо така е винаги?
Не се оценява дълбокото, истинско чувство?
Остава неразбрано написаното върху лист от коприна.
И какво от това, че пиша?
Нима някой се опитва да разбере, ...

За нищо не ме слушаш.
Съвети не приемаш...
Препъваш се. И падаш.
И кървиш...
Но аз не ти се сърдя. ...

- Вашият свят е отражение на нашия. Нашите недостатъци се умножават при вас и достигат до колосална глупост, мързел и безхаберие.
- Но какво говориш. Нас винаги са ни учели, че божественото е свято и чисто – Пешо я гледа с недоверие и песимизъм – а то какво излиза, че за всичките ни злини е виновна ...

На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често... ...

Пожалѝ тази, лудата, Боже,
за подслон взела само небето,
да вирее в тунели не може –
зад стените не диша сърцето.
В нереалности свои живее, ...

В далечна страна, в красива гора често идвал добър вълшебник. Той обикалял цялата земя, но харесвал тази гора и му било приятно да се разхожда из нея. Много грешки и злини поправил този вълшебник, защото обичал света, в който живеел. Е, не всякога успявал да се намеси в делата на злия вълшебник, защ ...

.
ГЪЛЪБОВО
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
...
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!... ...

1.
Събудих се и…
2. а.
Станах бързо…
2.б. ...

Когато ме обичаш ставам песен.
Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.
Когато ме целунеш, твоят дъх ...

What you do with me is shouting so loud.
I can't hear what you are saying.
Keep doing it, you're allowed.
I'm melting. Don't go away.
Your charm is causing me pain. ...

Застой по пладне, всичко живо спи,
или придремва със очи отворени.
В тези географски ширини
е странно да си буден,
камо ли пък отговорен. ...

Животът – един ѝзпит,
суров, безпощаден,
впит кърлеж, огромен –
изсмуква и последната капчица радост.
Ден след ден се изнизват. ...

Преди се зовах Александър,
а днес се зова Искендер*.
Преди величаех Иисуса,
а днес величая Аллах.
Бях някога принц на Никòпол*, ...

Отново искаш аз да ти простя.
Отново искаш всичко да забравя.
Ще ми простиш ли ако аз сгреша?
Ще ми дадеш ли шанс да се поправя?
Веднъж ли ти си тръгваше от мен? ...

Живей с любов в сърцето, дъще!
И пламъка в очите си пази!
Животът е магия, мила,
разтвори криле и… Полети!
Недей да дириш богатство и слава, ...

Стоя на скалата и наблюдавам морето,
отсреща стоеше ти -красиво, но тъжно Божие създание. Сълзи проливаш в морето,
нещо ти тежи на сърцето?
Без да мисля, провикнах се аз!
Не си струва сълзи да рониш, ...

Глава VIII
Минаваше 22:00 ч. Станимир тъпчеше нервно с крака по тротоара пред дома си на ул. "Банат". Карабулев беше звъннал преди половин час, а все още го нямаше. Нe бяха минали и десет минути откакто Петя вдигна поредния скандал, че остава сама в неделя вечер. Изобщо не беше оптимист за изхода на ...

Ще останеш ли будна за мен
В тази нощ на лунно сияние?!
Искам само миг споделен,
мое прекрасно създание.
Днес поне не затваряй очи! ...

НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се ...

Дядо Ставри се събуди в схлупената си едноетажна къща в село Самоводене, която се намираше на улица ,,Иван Рилски №4’’. Свежите слънчеви лъчи си проправяха път през решетките на малкото прозорче на стаята му. Старецът недолюбваше момента, в който го изпепеляваха с огнените си езици.
Мъжът побърза да ...

Понякога и август е септември
един такъв – умислен мълчалив
опустял недоверчив дъждовен
понякога и август е страхлив
очаква да се вкореня по тебе ...

Ние и света - част 6.4
Децата, семейството и обществото - продължение
От 7 години до пубертета
Този период се характеризира с преход от играта към ученето като основна дейност. Детето започва да разсъждава самостоятелно и да носи отговорности. Въпреки развиването на способностите за учене, все още ф ...

Индигово-тъмна се спуска нощта,
луната копнежно сияе...
Затварям очи, но не мога да спя,
дълго за теб си мечтая.
Копринено-нежна пристига нощта, ...

Поглед стрелна се в шубрака
търсещ истината в мрака.
Ръка си плавно тя присвива
с свян плътта си тя прикрива.
Нечии очи галят я перфидно, ...