Памтиш ли
Автор: Веселинка Стойкович
Сећaш ли се
Јоргована белог
У улазу авлијском ...

Тражила сам те
Веселинка Стойкович
Веселинка Стојковић
Тражила сам те
Тражила сам Те ...

Это Русь...
Борисова Ольга Михайловна
«…Над Россией Божий свет…»
В.Осипов.
Бесконечные дороги, ...

Стихи рождаются...
Анатолий Лисица
Стихи рождаются умом,
Когда приходит вдохновенье,
Не важно ночью или днём ...

Крьлатая душа, Автор Ольга Борисова
Генка Богданова
Поетический пеервод с русского: Генка Богданова
Бездушный, монотонный дождь
Стучит с утра по мутным стеклам… ...

Маска
Автор: Весна Мундишевска-Веляновска
Превод от македонски език: Генка Богданова
Долго време
делиме иста соба. ...

Какое счастье - полюбить! Автор Галина Шестакова 4
Какое счастье - полюбить!
Какая радость - быть любимым
И формулу любви раскрыть.
Друг другу быть необходимым, ...

Последние поэтессы, Автор Людмила Щипахина
Где же вы,подруги-поэтессы ?
Что же вы,родные, замолчали ?
Феи духа,королевы прессы,
Звёздочки восторга и печали. ...

СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ!
Автор: Мери Элизабет Фрай
Перевод с английского языка Анатолий Пережогин
Не убивайся, не плачь навзрыд,
Ведь я не умер, не я зарыт. ...

Ода за любовта
Духът ми несломен остава,
дори душата да боли
С последни сили сърцето се надява:
“Спаси ме ти, спаси ме ти!” ...

Александр Евгеньевич Гаврюшкин
http://www.stihi.ru/avtor/aeg49
***
Я открыт и душою и сердцем,
И не прячусь за свой псевдоним. ...

Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...

"Обещавам ти", ми шепнеха очите ти,
"Обещавам ти, отново ще се върна".
А пък моите редяха умолително:
"Ах, наистина ли трябва да си тръгнеш?"
След секунди вече беше много късно. ...

Небесата ще осея
със мънички стъпки.
От лицето ще разсея
студените си тръпки.
Ще разтегля звездите ...

В ума си мъкна две торби
познати всекиму, насъщни:
ще бъде ли, или ще е не би
в цветя и рози сладък къшей.
Тежат, нали са божи дар? ...

Прегърнала крака във скута,
брада подпряна върху колена,
забила поглед във стената,
замислена – къде, кога?
Защо така на мене все се случва? ...

Кой каза: "Кафе или чай"?
Или счуло ми се е, май?
Сутрин, без кафе не мога,
то си е направо, дрога!
Щом очи отворя, пия го за тонус, ...

100/Прекарах още два-три дена
и памперсите си свалих!
И ролята ми в тази сцена,
със роля по-добра смених.
След ежедневните превръзки, ...

По презумция
Изстрадах всеки ден от този Ад,
събирах си оглозганите кости,
преписах Данте, падах и горях,
научих се и да живея просто. ...

разпънат
между любовта и
тук
спасява единствено тъгата
копнеж в небесните градини

Вече няма да мечтая!
Много силно ме боли,
когато ясно осъзная -
няма сбъднати мечти!
Вече няма да се боря! ...

Ти превърна деня ми в надежда.
Ти си слънце, което ме огрява.
Погледът ми в твоя за миг се спира,
искри прехвърчат и ме галят.
И сърцето ми се сгрява с вяра. ...

Моето мислене
не е рационално.
То е различно
и доста специално.
Там където измерват ...

В нощта сияят звездите,
лъчи ме греят в самотата.
За теб спомените и мечтите,
уви, чезнат в празнотата.
Че ти – роза с цвят бял, ...

С едно –до днеска – постоянство
чертах си пътя сред сърца.
Със знак – смирено християнство,
си имам дом, жена, деца.
И през препятствия нелесни ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена се изкачва
по небесната стълба.
Синевата над нея
разпъва платна. ...

Неотбелязани земи, твоите коси…
скрити луни, твоите очи
като безумно вечната трева, ухаеш…
на далечно детство спомени, невинни.
Последен смях, звънящ, ...

Всяко желание е на ръба на устните.
Кръстопът на сбъдване или забвение.
Надежда или съжаление.
Целуни го!

Вече е на три.
Играем игри,
рисуваме с боички –
любимите коли и птички.
Питаме за всичко. ...

Ти обикаляш в заблуда
твоята илюзия.
Отстранен от реалността,
ти си правиш своята магия.

Като буре с барут заредено,
чакам малка искрица да падне...
Да запукат експлозии в мене.
Да опарят сърцето ти хладно.
Чакам ледника в твойте очи, ...

Кажи ми истината,
дори да е по-черна от нощта
в края на краищата –
Истината е една и единствена!
Уморена съм от лъжите ...

За лятото
на всичко съм съгласна,
но тъй като не идва то,
на зимата съм бясна.
Виж, крия се в удобното легло. ...

Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.
Завършвам днес лирическа поема ...

Ще имам само миг да ти се случа,
почти пиян от тъжния ти залез.
Да мога с дъх да те погаля в ручей,
да пия твоите сълзи от хладност.
Но пак ще ме дариш с небе от нежност ...