Едно от любимите ....неща които съм правил

Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля – ще се мре!
Лекувам се с илачи - цели шепи,
но въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося! – ...

Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...

Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил.
Със всяко действие ѝ ставаш по-далечен.
Надеждата на вятъра къде си скрил.
Къде си ти сега, поете...
Със всяко действие ѝ ставаш все по-скъп. ...

Бих те пуснал, но искам ли?
Не знам какво да ти кажа.
Отивай си... Или не,
остани при мен още малко.
- Искам да ти се полюбувам… ...

Безхлебен трудът
е и вчера, и днес, и
гладува светът...

стар календар
...паля камината
с ноември
детска рисунка
ухае снегът ...

Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи. ...

Мили дядо Коледа,
помниш ли ме още?
Аз съм тази, дето, чакаше те нощем
пръстчета опряла в мръсните завеси...
Бях добра и бяла. Чудех се къде си. ...

Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...

Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...

На обичаната фея!
Как искам в тази вечер тиха,
да положа морно тяло
над нежната ти бяла,
моминска, топла гръд! ...

На Коледа не може да се плаче.
На Коледата сякаш сме и длъжни.
Дори когато мъничко юначе
ни гледа със зениците си тъжни.
На Коледата стават чудеса. ...

– Тоя малкия ако продължава да те зяпа така, ще му оправя прическата.
Вечеряме в една механа в малко туристическо градче. Бях по работа наблизо и когато свърших Борил дойде да се пошляем за една нощ. Обръщам се и виждам през две маси едно момче, малко по-голямо от Криси да ме гледа. В първия момент ...

Когато се вгледам дълбоко в очите,
когато със устни докосна лицето
във мен като луда душата потрепва
и слънчева ласка нахлува в сърцето.
Сълзи на мига във очите нахлуват, ...

С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарск ...

Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...

Отказвам да откажа да се боря!
И няма да се спра пред нищо!
Ще търся тебе, тихо ще говоря
и ще се моля ти да ме обикнеш.
Отказвам да откажа да те търся, ...

Не вярвай в чудеса.
Създавай ги.
Мълчи и слушай.
Върви, не спирай.
Будувай, макар че ...

Валят градушки, снегове, порои...
От какво да се опазиш по-напред!?
Попитай българин и ще ти каже:
"Всичко ни е наред!"
Валят сметки: ток, вода и парно.. ...

Тя идва силна и без покана
приседне в сърцето и е винаги желана,
ласките топлят тялото, лицето
ѝ събужда в тебе детето.
Само споменът за нея те топли, ...

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук – пред теб – да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.
И през просото смело да минавам, ...

Той е непознатият от втория етаж.
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим, ...

Да можех с обич в миг да те създам
чрез нежното ухание на роза –
аз повече не ще остана сам,
защото ти във мен ще се разтвориш.
Но няма как с душа да те даря – ...

Отиде си под знака на Стрелеца,
остави ни във страшна самота
и 37 лета морето вече
не иска да те върне на брега...
Смирено лунапаркът си отива, ...

и когато
пръстите ми
ухаят на парфюма ти,
защото съм докосвала
врата ти ...

Любовно говоря.
Ръцете му държа.
Когато той е болен,
аз бърша му носа.
Краката му слагам ...

Гледаме в една и съща звезда на небето през нощта
и взаимно си мислим и мечтаем един за друг.
Но когато звездата вече я няма,
къде отива любовта ни...
О, не, почакай, звездата си е все още там, ...

Целуни ме, когато поискаш.
Целуни ме, когато сме двама.
Целуни ме, далече и близко.
Разстояния в ласките няма.
Целуни ме, щом буря вилнее. ...

Не съм ни лъскава принцеса,
Ни щерка съм на тлъст магнат.
И нямам къща лъскава в Одеса,
Ни в някой западен американски щат.
И няма змей, от който да ме пазят ...

- Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре?
Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?
- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи.
Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.
- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш. ...

Научих се
Научих се да гледам в тъмното
и в него да чертая твоите контури.
Научих се да чакам времето,
което неосъзнато си замина. ...

Разбуди ме хлад по челото и нечие силно разтърсване по рамото. Бавно идвах на себе си, но все пак успях да отворя очи и се втренчих учуден в Язовеца, който стоеше пред мен и отчаяно тръскаше рамото ми. Хладината идваше от мокра кърпа на челото ми и за голяма изненада установих, че съм се проснал на ...

Не те очаквам вече да се върнеш,
не си добре дошъл във моят свят.
Спомена за мене тъжно ще прегърнеш,
пресъхна изворът от сълзи и печал.
Не искам вече ти да се завърнеш, ...

Защо звездите през деня не светят!?
Защо ли чакат с трепет нощният покой!?
В който, в омаята на тъмнината,
създават нощният фурор.
Очи, защо копнеят те за красотата? ...