Познавам те в многото ти форми
Познаваме ли се?
Да, аз теб добре.
Отдавна срещам те в живота си.
Макар че ...

Позволи ми да те обичам, както, смутна, земята обича последния сняг
и когато си тръгва, тя кротко след него въздиша, въздиша.
Инкубатор за мъртви надежди – светът – чака някакъв знак
и животът без теб забуксува из градската киша.
Позволи ми да те обичам, без да вдишвам дълбоко стерилния март – ...

СБОГОМ, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ
Май нямаше, нямаше време
от толкова много проблеми.
То бързо пристигна и литна
край нас с младостта колоритна. ...

Но теб те няма…
По устните все още париш ти,
пръстите ми помнят твойта кожа,
неистово копнеж във мен крещи,
нощите ми режат триста ножа. ...

Кога ще ме обикне този,
когото толкоз съм обичала?
На прашна гара
с пуст перон,
на тъжен кей, ...

В изумрудени пасбища
стъпвах леко, наивно.
Изведнъж се обърнах
и зърнах богиня.
Не беше красавица, ...

Движението и е музика,
присъствието муза,
усмивката щастие,
погледът любов.
Тя вижда през всички, ...

Артекстремни разговори с Йордан Камджалов на 8.08.2016
Посланикът на българската култура по света
Понякога е изключително трудно да си жена. Все още съществуват предразсъдъци, че много неща са неподходящи за женския пол.Особено духовните авантюри. „Скачаме” в автобуса и след 75 минути сме във Варна. ...

Притиснат от стените на терора,
аз бягам сам,
мрак поглъща съзнанието ми.
Усещам края,
усещам финала, ...

Тревице, сестрице зелена,
защо прилегна, така уморена,
от зноя ли си прежълтяла
и от жажда ли си отъняла.
Изсъхна да чакаш, душице, ...

Не пропуснах нито изгревите,
нито залезите,
но си спомням
само най-красивите,
в които се роди и свърши Лятото. ...

Лошата сестра
Помогни, любов, че от тебе има нужда.
Повече от теб да ù дадеш,
да преобразиш студеният портрет - нелеп
Тъмно Сива твоя е карикатура. ...

В чужди обувки не може просто така да ходиш.
Не ходи там, където стъпвал е друг,
че нещастие и мъка може теб да споходи
и в миг озоваваш се в магически кръг.
Изправяш главата си, тръгваш напред, ...

Щом всяка твоя рана ме боли
и ме вълнува всяка твоя радост,
щом времето без теб така тежи
и не достига въздухът за жалост,
щом нощем ми гостува твоят лик, ...

​Сънувам, че с теб на брега
гоним щастливи мечтите,
а утрото нежно и топло
сбъдва копнежи в очите.
И стискаш силно ръката ми. ...

Как искам лятото да ме обича!
Да съм му вярна…зная, че ще мога.
Как искам да съм негово момиче,
за да забравя зимната тревога.
И всеки ден със слънчевите устни ...

„Прости ми!”, ”Съжалявам!”,
„Благодаря!”, „Обичам те!”
Понякога уроците на времето
се разминават с нашите представи.
И сякаш са отрязани крилете ни, ...

Старите хора
Старите хора са нашите майки и бащи,
грижете се за тях, не ги оставяйте сами!
И те били са млади като нас Сега.
Животът им протекъл в работа,превивали снага! ...

Признавайки, че пътуването я поставя в нервно положение, една електричка по линията Плевен - София се върна обратно на стартовата гара цели седем пъти тази сутрин за да се убеди че не е забравила нито един пътник - уведоми БДЖ.
"Ако не се върна да проверя не съм в състояние да продължа без притеснен ...

В сезона на топлия вятър
вишни се смеят
с розови сълзи,
а те
земята с целувка срещат ...

Недей мисли за Края на света :
до мен ще бъдеш истински щастлива -
ще нося с устни живата вода,
за теб ще сея слънчевата нива!
Преминали след Края на света ...

В твоите тъжни очи
аз утеха намерих.
Не кори ме любов,
че съм толкова грешен.
Как пленителна сила ...

Лунен вятър разплита косите
на върбите във тиха тъма,
а сърцето изплаква мечтите
във покоя на нощна тъга.
Шепот странен се носи в тревите ...

Чувствата ми
с привкус силен
на невъзможност
притискат ме
към истината ...

ОТНОВО ЗА ЧОВЕКА
балада/
И заживял Човекът на земята,
намерил в пещерите и покой...
Създал си рало да оре земята ...

Сгушена нежно в ръцете ти,
не смея да дишам дори.
Топли ме пулсът, сърцето ти,
топлиш ме целият ти.
С пръсти рисувам мечтите си, ...

Свири цяла нощ щурче
как успява без да спира
омайно ни разказва, че
любовта е вечна, жива.
Как пътува по света ...

Той я гледаше с обезумели от любов очи и освирепяло за близост сърце, което спираше всеки път, когато тъмните му зеници се губеха в нейните. В мечтите си прокарваше пръсти през гладката й коса и силните му ръце раздираха девствената й кожа. Издигаше на пиедестал едно човешко същество и душата му гор ...

Злата вещица яхна метлата.
Зави над махалата,
търси подслон в нечий дом.
Напътства я вятърът шепнешком.
Киска се прескачайки дувара, ...

Звезда ли изгря на небето,
китара ли свири в нощта,
аз чувам гласа на морето
и в мен се събужда мечта.
Да видя отново вълните ...

Като звън от китара.
Като песенен зов.
Като звук от душата,
се превръщам в Любов.
Всяка радост в очите. ...

Всяка капка ме попива,
осъзнавайки мига...
Дълбоко в мен излиза
сливането с вечността.
Отново, пак се връщам, ...

Отдавам ти се страдание.
Като любовница се отдавам.
Влажен затвор е сърцето ми,
но деликатния дух заключи врати
и просекинята-мъка хлипа отвън. ...

Понякога жените
ти вътрят къщата
и ти въртят икономиката.
Също ти въртят номера.
Или ти завъртат главата ...

Мис,
позволете ми да кажа, че ви обичам,
(но и да не го позволите ще го направя)
и чувствам необходимостта да ви целуна,
да ви прегърна, да ви обичам ...

Едно чувство, което провокира в мен (в теб)
всяко "Обичам те";
едно чувство, коeто ме отвежда
до всяка целувка;
по пътеката на всяка прегръдка ...

винаги съм бягала от синьото
пленяващо, оплитащо
и понякога погубващо.
небето...
мастилото... ...