Истинските чувства са чисти и извисени, както и да изглеждат отстрани...
Ако нося името на друг,
а в твоите очи потъвам -
грях ли е?
Ако денем имам аз съпруг, ...

Имам дом
от другата страна на луната,
където ги няма твоите очи.
Той има веранда с изглед прекрасен,
обагрен е в лилаво и без капчица сивичко, ...

Демоните на любовта
Аз като един обикновен разказвач без име или самоличност просто искам да разкажа една трогателна история за младеж на име Алехандро и едно красиво момиче на име Мария. Всичко започнало в Испания в едно затънтено градче, не голямо и разположено в подножието на Пиринеите. То било м ...

Хич не му пука
за времето.
Свито до улука,
дреме то.

~~~~
Склонил глава подвластен на присъда,
застанал гордо пред палача примирен:
С каква защита да се пазя, за да бъда
огнище благо, а не навеки вкаменен? ...

Звъни се на вратата,
отварям притеснен
мислех, че на банката е
член....
то била смъртта. ...

Мъжка песен
Видях продажното лице на злото,
на завистта присвитите очи,
на алчността подпухналите скули,
вратът дебел на ненаситността. ...

Днес не казвам
,,Обичам",
не шептя ,,Ще ти простя"...
След 13 години пазя
онова сърце, ...

Най-хубавото хайку
е едногодишният ми внук.
Слънца от него греят!...
16.02.2017

Вървя към теб,
а ти към – мен
и все не можем
да се стигнем,
в погледът ти ...

Объркан, шумен, страшен,
плашещ е отвънка животът.
Откога ли светът в тишината
на звездите не се е потапял?
Долита ехо от звън на кинжали. ...

от гледна точка
на художественото
усвояване
на света – любовта и
трудът най-много важàт

Хората, които ме познават, знаят, че Той е винаги с мен. Портретът му е вкъщи, на стената, в колата ми, в камиона, в джобчето при личните ми документи. Но най-важното – той е в сърцето ми.
Защото аз вярвам в него. И знам, че и той вярва в мен.
Гледа ме. Гледа ме и вижда всяка моя голяма или малка лъ ...

Зелено и синьо те виждат го денем,
сребристо е – казват му нощем!
Щом гневно е – все се върти и се пени,
ревът му е буен и мощен!
От много земи му е силата сбрана, ...

Зима няма да затвори
тези дядови обори.
Да запръска страшен сняг,
да се стопли шарен свят.
Ех, каква ли гяволия ...

Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...

Няма да крия и пред теб ще призная,
искам ти да се радваш, да бъдеш щастлив.
Затихва болка, любовта най-накрая
изпълва живота ни безкрайно красив.
На крилете на вятъра обичта голяма ...

Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Мо ...

Това „Обичам те“ не ми го казвай.
Задръж го, моля те.
Недей!
Кажи ми „липсваш ми“,
ще ти повярвам. ...

За България до сетен дъх милееше ти
и сбъднаха се твоите мечти –
през робството народът се събуди
и тиранската власт пропъди.
На свободата ярката звезда ...

Ще ми дойдеш ли
на гости,
моя пролет
зеленоока?
Наситено картинен ...

Когато... виното горчи. Когато слънцето се стича
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!
Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!
Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва... ...

Споменът гневно забива пета
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин, ...

Последният жабок
дори не пожела да се покаже.
Изпращахме си есемеси,
писахме по-дълги мейли. Даже
и снимки разменихме – ...

С теб сме двама непознати,
познаващи се толкова добре,
с два характера чепати
и кървящо от любов сърце...
Разминахме се мълчаливо, ...

Кървят над нас очите на Всемира.
Тежат ни толкова беди и болки...
Безсмислено е бавно да умираме.
И сляпо да вървим след еднооки...
Земята ни не ражда днес Апостоли... ...

В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в миналото и настоящето, и спирам там, на най-високото място, където земята и небето се докосват, и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето. От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепие от сград ...

Той някога е бил възвишен светъл дух,
наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.
Дошъл от Висши светове преди епохи тук,
но бил със суета и властолюбие покварен.
От светъл принц той станал княз жесток ...

Безследно изчезнал
Приел съм това хоби от баща ми. Той обичаше в свободното си време да се занимава с градинарство и лозарство. Градината му беше на двайсетина километра от Бургас, където ходеше почти всеки ден, а унаследеното от дядо ми лозе го чакаше някъде в Странджата и баща ми не го оставяше да ...

Как започнах да се смея!
автор: Ели Елинова
Аз съм една нормална жена. А нормалните хора понякога се усмихват… Нали така! Но аз не мога да се усмихна… Повярвайте ми, и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна…
Пускам телевизора и чувам „ ...

Понякога...
съм просто тишина,
в зениците събрала снеговете,
и бавно, като капчици тъга,
се стичам тихо по лицето ти. ...

Чужбина
Сърцето се къса, душата реве,
до полета ми, сестро, остават часове,
млад човек съм, а ми трябват пари,
не издържам на таз немотия, безпаричието и мене мори, ...