Навред по моята чертоза
изникваха все тръни и бодли.
И със страшна сила ме пробождаха –
тъмнина премрежи двете ми очи.
Край езерото: кърваво и мътно, ...

Есенен вятър постоянно размества пъстро, шарено, пъзелно лего,
разсъбличайки бавно, еротично дървета и храсти
чак до първия сняг.
Есенен вятър сътворява красота хей така на шега
многогодишно, ...

Прибирам се вечерта и пак заварвам Борил на дивана си.
– Не че нещо, ама ти къща нямаш ли си?
– Не искам да си цапам у нас.
Дъвчи чипс с бира и гледа футбол.
– Да, някога този килим беше чист, преди да го изцапаш – казвам това и се заглеждам в килима, той е прекалено чист, както и всичко наоколо. – ...

За друго да мисля не мога,
в главата ми луда единствено тя е,
макар че не вярвам на Бога,
в момента го моля, но той не желае
молитвата моя да чуе ...

Здрастиии! Мога да започна да ви заливам с всевъзможни истории, разказващи за неизмеримата ми каръщина и глупост, но реших първо да ви запозная малко със скромната ми личност, започвайки от ранна детска възраст. Нашите искали момиченце, даже две. Е, имат ги. Сестрата по-наподобява женско или поне се ...

Всяка картина е постна до мен.
Не ми се прави на художник,
сляпа къртицо, рисуваш по спомен,
а чертите мои са невъзможни.
Нямаш рими за мене, поете. ...

Интересуваше се
От много неща
Задаваше въпроси
На всякакви теми
Винаги искаше да знае ...

Аз живея от прости неща.
Онези, сложните, не ги разбирам,
очаквам да се прибереш през нощта
и тихо да ми подариш всемира.
Пропилявам се в детска вина, ...

Умиране от любов...
Един студен и мрачен ден тя се събуди и изведнъж осъзна, че той си беше тръгнал. Сърцето и се сви и спря за миг. Затвори очи и се надяваше да е сън. Да е кошмар...
Но отново щом отвори очи, не почувства неговото присъствие. Питаше се как е възможно да се е събудила и нейния любим ...

Октомври е късно за среща.
В октомври се давят мечти.
Изстинала обич и нещо,
Което все още малко боли.
Вали и вече не спира. ...

Дочух, че си говоря сам,
а в чашата ми пее Афродита.
Но искам своя песен да ù дам
и птици в сънищата ми прелитат.
И всеки сам със себе си говори. ...

И беше ден, и беше нощ.
И после пак, и пак, всеки
ден – все едни и същи
неща. Но ето я пролетта,
чука на вратата и носи в ...

Защото бях сама и уязвима,
за миг съблякла бронята си тежка,
и крехка бях, и слаба, и ранима,
тя в мен нахлу коварна и зловеща.
Под кожата, в кръвта ми запулсира, ...

Малката фраза в главата ми
те повтаря.
Като сол в раната
горчиш
на върха на езика, ...

В торнадо от мисли
се увивам.
И оставам без думи.
Безмълвна стоя
и чакам теб ...

Сърцето ми ликува.
Не мога да го спра.
Живота всичко ми поднесе.
Настроение прекрасно.
Любов извира ежечасно! ...

На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...

Не искай, ще избягам
ръката си подай ми тихо,
премълчи дума или две,
знам, не ти помагам,
с това замръзнало сърце! ...

Вълкан отново отвори очи и се огледа, гореше само една свещ в стаята му. Беше му студено и той се зачуди не трябваше ли да е пладне, лято е , защо трепери? Но тези мисли изчезнаха от главата му , когато си спомни какво каза баща му снощи , преди да го целуне по челото и да го завие да спи. Огледа се ...

(Вече съм у дома)
Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се ...

Минаха години, при това доста години от моя живот. Затова реших да ви разкажа моята история. Роден съм през 1891г. Времена на разкош и величествени бални зали. Баща ми беше генерал, а майка ми обичаше да се занимава с шиене на рокли и грижа за домакинството. През детските си години не обичах да изли ...

„...любовта е нахална,
и ужасно сърби,
любовта е брутална,
аз я искам... А ти?”
"А ти ?" автор: cveti68 ...

Жадна за тебе, често умирах –
блян, пожелаван в нощи без сън.
Зная, да бъдеш ловец си орисан,
аз пък – кошута в копитото с трън.
Пепел оставяш, където си минал, ...

Мъгливо отварям очи;
пак събличаш от себе си утрото,
а стаята още мълчи
и не иска шума да обличаш
от разсърдени улици. ...

Дали понякога ми липсваш не зная, питаш ли се това?
Когато бавно крача, наново под дъжда
и с бавни, тихи крачки минавам, покрай онова кафе,
стъпвам в локвите и бързам, уж съм добре…
Проснала ръка настрани, ловя капки със затворени очи. ...

Знаеш ли души как се откриват
и докосват се, облени в светлина?
Като две реки ведно се сливат
и потичат заедно във вечността.
Чула ли си как сърцата затуптяват ...

Бих те върнала отново към живота,
ако имах шанс точно в този час;
и душата си – наместо твоята,
бих била винаги готова да пожертвам аз,
защото животът ти бе по-ценен и от моя: ...

Млад драматург влиза в бара на националния театър. Не са му приели пиеста и той е сам, болен и гладен. Запознава се със стар пияница, който твърди, че продава пиеси на дребно. Младият драматург е отчаян и му дава пиесата си срещу една вечеря.
Търговецът е продал пиесата на театъра. Известен режисьор ...

„Срещата ни порасна без нас,
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...

Помолих пръстите си да запомнят
на кожата ти топла аромата...
Лицето ти целувах... да прогоня
на утрешната вечер самотата.
Избърсах спомен – прах по скрин ръждив ...

Вятърът
се маскира на дъжд
и замята ситни камъчета
в стъклата.
Уплашени, ...

Октомври има много гласове,
с които да повика ветровете,
да ги нашари с леки цветове
и покривите мокри да наметне.
Да улови деня в дъждовен дим ...

Тази част от пътя е прекрасна.
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва. ...

Промяна, измяна
по хоризонтала,
разнопосочни вектори,
нелепо
линията права ...

Седиш сам, отново там в препълнената стая…
Не чуваш и не усещаш нищо, освен собствената си болка.
Болка, която пазиш далеч, много далеч от другите.
Болка, която те изяжда бавно и мъчително отвътре.
Седиш сам, отново там в тъмната стая… ...

Бих плакала за теб, любов,
във черен креп се бих завила,
но ти, жестоко божество,
отне ми младост, здраве, сила,
останах само с две очи ...