87/ Година време на „Диана”
бях скрит край топлия басейн
и дебнех гаф тук да не стане,
диктисвах се на „злия змей”!
Започвах сутрин от зарана, ...

Гледам към небето да те видя
Но облаците пречат пак
Само снимка ми остави
И спомени горящи в мрак
Защо живота те спомина ...

Точно мен, пресъхнал си жадувал,
когато капчица вода дори си нямал,
когато на щастлив си се преструвал
и в бездните самотен си пропадал.
Точно мен, си търсил във мечтите ...

Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем ...

По ръба се движиш
на чувствата на другия.
Запазваш всякак равновесие,
да не залитнеш
в неприязън или влюбване - ...

Погледна ме със виолетов поглед
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас, ...

I.
Въздухът в бара може да се реже. Димната пелена е толкова гъста, че за да могат двама, седнали на една маса да се виждат трябва от време на време да размахват ръце и да я прогонват. Уискито в омазаните чаши не отстъпва на евтиния дим. Единственото успокоение на случайно попадналия странник е да в ...

Кажи ми сбогом, ти не ме мъчи,
от твоето присъствие боли,
на другите се слагай, мене остави
да продължа по пътя си.
Кажи ми сбогом и не ме мисли, ...

All of us are storytellers,
whether to ourselves or our fellows.
Narratives we live and breathe,
some to reveal, some to deceive.
As Shakespeare once wisely said, ...

Интимно
Утре ще бъде дъждовно...
Как да запълним деня?
На теб какво ти се прави?
Не искаш, нали, да проспим ...

Годините минават покрай мен,
а аз очаквам топлото си утро.
Когато ти ще светиш в моя ден -
с тебе в нежен полет да се впусна.
Но идат само спомени от миг, ...

Малка, хаотична градина построих.
Цветове най-различни посадих.
Внимателно всяко едно избрах,
или те мен? Не разбрах.
С чиста обич, още от семе, ...

Приятелство казват, че струвало скъпо,
но аз ще ви кажа, че не е така.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...

Присъстваш неизменно в моя ден,
с тревогите и болките ти дишам...
От близостта ти светло вдъхновен,
най-нежния си стих за тебе пиша...
Но тръгнеш ли си някога, тъга ...

Колко малко на човек е нужно,
за да е щастлив,
щом ръце подадени са, дружно,
умира всеки негатив.
Изпълва тогава сърцето - надежда ...

Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.
Извикана от старост и неволи, ...

Дай ми още малко любов.
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така. ...

Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...

в разрушените градини
двама съвсем сами
плачат с вплетени ръце
в страх от небитие
в дрипи облечени ...

Обичам те през януари, февруари и март
до цветния пролетен старт.
Обичам те през април, май и юни
до затоплящите се пясъчни дюни.
Също и през юли, август, септември, ...

Не искам такива приятели,
които нож зад усмивките крият.
Лицемерни долни ласкатели,
а отровният зъб в мен забиват.
Не ми трябват жалки предатели, ...

Около 1 часа след полунощ е. Излегнала съм се на дивана по халад и с чаша вино в ръка. Гледам нещо по телевизията. Не всъщност не, просто се взирам в една точка. Дават някакъв черно-бял филм. Сюжета съм го изпуснала още преди час. Мисля... Мисля за много неща. Превъртам лентата назад, но не разбирам ...

Целувка, вплетена в екстаз.
Души, допълване... баланс.
Аз съм ти или ти си аз?
Нежна музика в резонанс.
В танц полюшват се гърдите, ...

Беше някога. Агонията на пустите улици вдълбава в мен твоите очертания, гласа ти, смеха ти, които ме посрещаха рано сутринта, а късно вечерта се превръщаха в сподавена въздишка. Моментите, в които се държахме за ръце, оковах в дървени рамки. Закачих ги на стената. Върху закачалките на съществуването ...

Малките неща
Онези, малките неща! Във нас ги имаме.
Които са за другите порок.
Останали дълбоко в нас, така интимни.
Научили ни. Дали ни урок. ...

От този свят добрите хора си отиват
преди другите… с предимство… примирени.
Оставят светла диря, духом не униват.
Докрай биват от доброто вдъхновени.
За жалост, Господ ги прибира твърде рано, ...

Во овој паралелен свет
ти си на страната
на моите непријатели
а јас сум самовила
со седум копја во грбот ...

За всеки ден от живота си се питам!?
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват... ...

„Всички светове –
сплотени в хайку – с ОБИЧ!“ -
ЛЮБОВТА зове...
„Всички светове –
побратимени с ОБИЧ!“ – ...

Тя стоеше на ръба, сърцето ѝ щеше да изскочи, за миг живота ѝ се върна като на лента. Спомняше си детството, игрите, после обаче си припомни Стоянчо, който обичаше да ѝ се подиграва, че е дебела. Продължи напред към гимназията. Помисли си за всички пъти, в които се е смяла със сълзи, с тези сълзи об ...

В света, където душите мечтаят...
Една мечта, започва да се сбъдва.
Една мечта, която не помня кога...
за първи път се появи в сърцето ми...
но няма да има последен път за нея. ...

С безсънието отново сме сами,
че думите отдавна са заспали,
и сгушвам се в познатите гърди,
а то разстроено, разбиращо ме гали.
А мислите катерят пак скали, ...

... помниш ли как си изгубих "щастливия" пръстен
и колко помръкна тогава лицето ми, а?
Сякаш небето намръщено с кост се задръсти
и почна да кашля сълзите си - черна река.
Аз помня, Приятелю, ти се усмихна и рече: ...

Надявам се из мрака да прогледна,
очите ми да вземат светлината
и хилядите стъпки на надежда
да шепнат в мен, нощта че е богатство.
До теб да се настигна без да виждам ...

Моят дух.
Той не стига далеч:
От терасата – в спалнята – банята,
От терасата – в спалнята – в банята.
От терасата вижда спалнята, ...

Минава времето и стяга,
свива се, неспирно се смалява,
убива неудобно на душата,
размерът уж бе точен, но странно умаля.
Беше ми понятие широко, ...

Ще си боядисам аз косата
в цветовете на дъгата,
татуси ще си направя,
пирсънги навсякъде ще сложа
с кичозни дрешки ще се ...

Върви народе възродени
– Мъжо, виж! – жена ми държеше една малка снимка от младите ми години. Показа ми я, усмихна се някак си загадъчно и отново се вторачи в нея. Очите й блестяха странно, а аз усетих, че ме облива топла вълна както едно време. – Колко си бил хубав! – някак си чистосърдечно като на ...