Мога да съм аз човек,
мога – нищо
че съм блед.
Мога да съм състрадателен,
мога да съм любознателен, ...

Малък Ицко,
чакаме те всички.
Искаме да пипнем
твоите ръчички.
Да надникнем ний, ...

Познаваш ли душата ми?
Да?
Тогава знаеш,
че са ù чужди всякакви мълчания.
Тя иска да говори с твоята душа ...

Ще взема да напиша хубав стих,
критиците си с него да зарадвам.
Внезапно и за мене го реших,
идеите така ни изненадват!
Подострих акуратно нов молив ...

ЦЯЛУ СЕЛУ ДЪ ЧИТЕ!
Р. Чакърова
Фечеръ, ощи ф тъмнутити,
чуф - ис куфнятъ съ тракъ...
Пуръстъркъф си учити ...

На тебе ухае лютата зима.
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае. ...

Родино,
1.
С фалшиви фрази
и лъжливи идеи
вратата ти ...

И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд. ...

Ураганен въздух,
пясъчно съприкосновение,
небето вае златни нишки,
изгрява тихо вдъхновение
със кармени въздишки. ...

Какво да се прави, такъв е народа!
Не ми е приятно, но факта е факт.
Плювните в Родината, днеска са мода.
Дори да не искаш, плюеш с мерак.
Властта е оплюта от горе до долу. ...

Задавам въпросите
без да очаквам отговори:
В колко точно часа
ще решиш, че ме искаш?
И след колко месеца ...

Януарска тъга
броди в моите мисли
и виновно снега
пада – лек и пречистен.
Заскрежени мечти ...

... тъй като уроците са "леки",
като бесилото насред тълпа,
и са точно толкова самотни,
колкото изгаряща на кладата жена.
И понеже са безкрайно лични, ...

С чаша вино в ръка, гледам твоите сини очи!
О, небеса! Замаяна съм, но от виното ли?
Надали !
Опиянена съм, от твоята любов!
Нима пиянството от любов, грях е? ...

Апостоле,
днес ний почитаме твоята памет,
во век и веков остава във нас.
И искам аз да ти кажа, Апостоле,
че сред нас ще остане вечния ти глас. ...

Неприлично
Невинността на челото се четяло.
Кротка съм, но не съвсем.
Дивото живее и напира в мойто тяло
смесица от огън и страсти в тандем. ...

***
Цъфтят бадеми.
Баща ми плете хамак
под дърветата.
03.2013

За теб съм бяла светлина,
изгрев, отразен в очите.
И лъч всемирна топлина,
от устните разливаща се с нежност.
За теб съм сбъднатост в нощта, ...

Ако те познавах, щях да те обичам
ако те докоснех, щях да изгоря
и винаги по тебе щях да тичам.
Не искаш ли, по тебе да горя?
И твоята усмивка пак усещам ...

ТЪГА ПО СЛЪНЦЕТО
Обичам слънцето –
не жаркото, не парещото –
галещото слънце.
Сега навън е ледна зима, ...

Имало едно време сред мрачната, обитавана от зли същества гора една пъстра къщичка. Там живяла Младата вълчица и нейния син, който всички наричали Вълчо. Един ден майка му рекла:
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...

Поседувам енергија за два животи
имам музи за три века
од ништо правам нешто
а мојата уметност е како долина
во која можеш да се изгубиш ...

Eine Deutschlehrerin - (Една учителка по немски език)
Unsre Deutschlehrerin, Dagmar,
War zu uns sehr streng.
Unsre Bindung mit dem Deutschen
Ist deshalb so eng! ...

Отиде си болката! Вярвай не лъжа.
Присъстваше често в душата ми тя.
Сърцето и него не успях да го вържа,
волно с него и сега си летя.
Отиде си! Зная и няма сълзи, ...

Две педи сън, кафе, цигара...
Тъгата е непран пешкир.
С врабче в зеления чемшир,
е този свят с прическа стара.
Забулен в облата си пàра, ...

Върви по улицата малкият Гаврош.
Краката боси - черни, почернели.
У дрипите си скътал само грош.
Косите му немити се оплели.
Върви по улицата малкият Гаврош. ...

Събудих се отново друга,
в студена стая с прекършени от болката крила.
Събудих се с ограбена душа и разпиляна
на мънички парчета стъкълца, останали от кристална чаша,
в която преди часове отпивах любовта. ...

Music is a phantom and a muse,
it can frighten or amuse.
Music is an illusion so real
you can't help but feel.
It moves you in intricate ways, ...

Малко облаче.
Иде отдалече.
Ръси бисерни сълзи –
скрити, непопити от любов.
Видя ги. Бяха много. ...

ЗА ПРАЗНАТА И ПЪЛНАТА ЧАША
Свърши любовта и свърши виното.
Новото делим с друг.
Докато доливах твойта чаша,
той лозе ся, кова и плуг! ...

В един град, подобен на хиляди други в света, живееше богат търговец. Той имаше много злато, събрано в малки торбички от кожа. Мъжът обичаше да ги подрежда в различен ред. Това го развеселяваше и го караше да се чувства щастлив с часове.
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...