Лежа на Луната.
Мили, там ще съм скоро.
Тихо е и обсипано със звезди.
Погълнати сме от времето
и пространството*, ние сме милиони мили далеч. ...

На девойка сърцето ще прилепя,
букет надежда и лале ще ù даря.
За ден ще бъда на бездомно животно другаря.
Поне любов мога да обещая.
На ранен войник вяра ще подвържа ...

В гората беше тихо. Група мъже с мрачни лица крачеха и се оглеждаха при най-малкия трепет на листата в утринната мъгла. Не беше валяло отдавна. Всичко беше някак посърнало и дори това, че нямаше вятър, не пречеше на листата да трептят от леката мараня,която караше всичко в далечината да изглежда про ...

Той е тихо присъствие. Като с котешка стъпка сред мислите
се промъква на пръсти и спокойно усмихнат мълчи.
Дружелюбна дълбока вода, огледално изчистена -
върху нея ни страст, ни вълнение нямо личи.
Той е кроткият смях и ръката, протегната дружески, ...

Giving away to the ages
It's wrapping you up like a child
When red is upon your eyeline
It's the colour of water in light
Tear yourself away and listen for the rain ...

За утрото ще ти разкажа,
поприпкващ нежно по паважа.
И засияха небесата
от тази утринна позлата.
Щурец в ръката ми се свива, ...

Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...

На залез повече приличам. И вече есента ми е любима, привлича ме. Обичам да съзерцавам как на хоризонта лятото горестно тъгува по слънцето, покоят е прегърнал дърветата и всяко листенце е цвете. Как есенни жерави рисуват залези, морето зове рибарите, а лодките им изгревно блестят и всеки плете в мре ...

Въпреки късния час, пред кабинета за спешна помощ потока от хора не секваше. Чакането ме изнервяше до краен предел и с нетърпение очаквах да излея свирепия си гняв върху дежурния лекар. Загледах се в увития в мокри кърпички (нямах дори салфетки в чантата) смазан показалец на дясната ръка и се запита ...

... или как искрят цветовете за Ера Шест от киборг Дванайсет...
Винаги ще те боли. Свършено е. Обречена си да паднеш и да угаснеш. Няма нужда да плачеш. Нека е тихо. Да чуваш страничните шумове, които се леят из теб, а не в другите.
Както би било редно. Ти винаги си била тиха. Защо е нужно да се под ...

Тези са имитаторите. Седят и чакат от устата ти да изпадне някоя дума. Някоя по-необикновена, така. Не някаква простолюдна и разбираема. Нещо като "епигенетика", като "фокусиране на изследванията", като "цитокини" и "невронауки". И тогава се спускат, захапват я, и започват да я осмукват. Олигавят я ...

Светът е унило червен,
пак предизборно видиотени
от екраните с познат рефрен
ни убеждават, че не са кретени
　 ...

Защо ли тъй е тегаво във мене,
какво ли на душата ми тежи?
Дали отминалото старо време
или туй, в което едва съм жив?
Така ли ще тъжа – до край, до гроб ...

Любов е,
когато стъпваш по тръни,
но продължаваш –
болката не ще те спъне!
Любов е, ...

Разбъркани мисли с поредност неясна,
смачкани до мъничка точка
и огънче, свито до тъжна искра,
след словесна атака и болка.
Битки безчетни, но без победители, ...

Надежда за живот
По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме,
и чакахме Деня си нероден… ...

Вместо балада
Ще стане мъгливо,
наоколо сиво.
Нощта ще потули
краткия ден. ...

Отдавна знам, че нещо в мен се свлича –
снегът отгоре вече се топи.
Вода и сняг по тялото се стичат,
но ангелска усмивка ме крепи.
До кости мокър от водите снежни, ...

***
Проклет бъди, любов моя.
Проклинам те душата ти да е буря.
Очите ти две реки без край.
Празен да си вовеки. ...

Отново осъмнах с оголена душа.
Мъгливо е! Студено, но не зъзне!
Странно зверче,
като многовалентен елемент,
е разперила безброй ръце! ...

Отново лятото на юг поема
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига. ...

В слушалката звучеше с укор твоят глас:
"Ти пътя към дома забрави, синко!...
Да би успял поне за сетния ми час,
че тук оплаквам дните си саминка!...”
Пресякъл земното кълбо нашир и длъж ...

A Red, Red Rose
by Robert Burns
My love is like a red, red rose
That’s newly sprung in June :
My love is like the melody ...

Приказка за дъжда...
Дъждът може да е болка,
но може и да е щастие...
Вали! Тихо, но и силно!
Тази упоритост упорито ръми ...

Виждам свекъра да се задава и му махвам от прозореца. Обичам го този човек, от всички мъже в живота ми, без сина ми, той е най-свестния. Баща ми по самогъзието много прилича на Андрей и една от причините да не се разведа толкова години, донякъде бе факта, че ми се виждаше по някакъв начин напълно но ...

Празно и пусто е в нашата стая.
Празно е в нашите сърца.
И се преструвам, но всъщност го зная –
тръгна си днес любовта.
Тръгна да търси очи, ала парещи, ...

Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.
Едно огромно земно стадо ...

Всяка обич се ражда с нежност,
всяка обич е низ от мечти...
а в сърцата ни вечно ще живее
любовта ни, любовта ни, нали!
Но понякога съм тъй наранена – ...

Сърцето ми тупти, като сметанов еликсир.
Чувам как тихо искам отново да те докосна, мишле.
Твоят трепет ми липсва, защо го няма отново морето, за да видя погледите ни за първи път, когато ние не можахме да се докоснем, да ти прошепна: ,, Любов моя ,, .
Изгрева тогава заслепяваше.
Усещах как нежно ме ...

Послушай гората, когато
най-близките хора мълчат.
Хралупата на самотата
не е само точка, а път!
Какво, че окапват надежди ...

Нощта се спуска като тъмна пелерина,
звезди огряват с мека светлина,
луната ясна е и мълчалива,
укрива тайни за любовна страст...
Всичко спи, но аз не съм заспала, ...

Ще дойде ден
и любовта към тебе ще отмине,
тъй както плахи есенни листа
отстъпват мястото на зимата.
И моите чувства ще си тръгнат, ...

Запалих се от звездните искри
и светлината ми от тлеещо будуване
хиляда съня изгори;
като нощни пеперуди
с крилата се простиха ...

Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта, ...