- Какво?
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с ж ...

ЗА ВРЕМЕТО КАТО ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТ
Времето ТЕЧЕ различно – странна идея, но е верно /според мен/. На всички е известно, че са УСЕЩАЛИ времето различно да тече – понякога бързо, лети, а понякога пък едва се влачи. Според мен времето зависи от мислите и ЧУВСТВАТА – когато има за какво да се мисли, кога ...

Тя винаги билà е в мене тиха
и винаги билà е само моя.
И щом напиша два-три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.
С любов избирам нужните ми думи ...

32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

Далеч не съм ангел,
дори се смея над това.
Тетрадките ми,
изпълнени с мастило
пазят вашите имена. ...

-Димитре, Димитре. Майстора дойде.-извика Герга на своят съпруг. Около тридесет и осем годишен строен мъж, с дрехи описващи неговите финансови възможности- одрипани потури, напукани цървули и мръсно сако.
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...

Ще оглушея – без извивките на стръмния ти глас,
от звук на падаща звезда и щурчовите дитирамби..
Ще се препъна и на равното – без тебе, лесно, аз.
И ще умра от най-нищожния бацил, превзел кръвта ми.
Излязъл от тридневна будна кома, изведнъж, ...

Не ме съди по моите принципи;
като всеки човек, надълбоко ги имам,
дори преди той да е бил замислен ...
но аз чак сега си давам сметка,
и започвам да ги уважавам... ...

Пускам телевизора и виждам празнота.
Реклами лепнат из моето съзнание.
Сляп ставам аз,
заблуда пия с вас.
Пием и забравяме че сме роби. ...

Вдишвах се, чрез полъха на вятъра,
и се издишвах със смеха на думите.
Наредих пъзел от безумието на лятото.
Сутрин рано. Във Лъчите будех се...
От хаоса си подредих и стая ...

Луната подивя от ревност жлъчна.
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.
Но ти си мрака, криещ мойте рани, ...

Can't Shake You
I still change the station
Every time they play that song
Can't drive past your house
So I take the long way home ...

От годините ли...
От живота!?... Не знам,
но съм станал ревльо
тъй голям.
Уж се радвам, а все плача. ...

Нямам сили да си тръгна.
Смисъл няма да остана.
Искам просто да изчезна.
Да ме няма, да ме няма.
В звезден прах да се превърна. ...

Предвечер с морето...
Горичка от камъчета
пясъчни стъпки
море от къдрички
ехове вълнички ...

от пиле мляко трудно се добива
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис ...

Преди последния час
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали. ...

Тази статия стоя повече от година в пощата ми. Бяха ми я изпратили, за да я "оправя" и аз първоначално се хвърлих в начинанието. После я изоставих. Радка, чрез която я получих, от време на време ми прозвъняваше, за да ми каже, че Дамата с кръглите очи искала да я публикува. Ами да я публикува, какво ...

„Sag’, wo ist dein schönes Liebchen,
Das du einst so schön besungen,
Als die zaubermächt’gen Flammen
Wunderbar dein Herz durchdrungen?“
Jene Flammen sind erloschen, ...

Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.
А стигнат ли, след време, до предела ...

животът - твой е
вдъхновител и твой най-
добър учител

От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...

Вървя по селски път, а в мен е лято.
И сякаш не съм аз... Вървя сама...
През миглите ми лястовиче ято
крила разнежва някъде над хълма.
Незнайно откъде на чучулига песен ...

Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.
В търсене на правда и духовност, ...

Сама...
и под тласкащото кръв сърце
пространството е празно
като дървена кутия за бижута.
Обеците на ухото ...

Целуваш ме бавно,
нежно, красиво!
Целият свят се изтрива,
само сияйни трептения
вихри от чувства разливат. ...

В спомени се ти усмихваш -
като роза в май
и в смирение утихвам
при мисълта за този рай.
Че таз усмивка е тъй мила ...

Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...

искам да летя към теб винаги
всеки път, когато ме сънуваш...
когато чуеш някоя песен
която да ти напомня за нас
и да затвориш очите си ...

Щастието какво е...
Къса рокля, токчета в ръката,
няколко минути след три през нощта,
тя нежно затваря вратата на колата
и влиза във входа с усмивка на уста... ...

Когато бяхме млади,
през дим, че и през клади
времето не си го губехме:
обичахме се и се любехме.
Сега сме посребрени, ...

Следите мои бавно се отмиват
от бурните вълни на есента.
Остават само мигове от лятото
и топла пареща сълза.
Но там, в сърцето си закътано, ...

Думите не стигат да опиша любовта си,
да изразя чувствата си и да споделя радостта си...
И никога няма да ми стигнат,
за тази нашата любов голяма,
да мога да разкажа, да нарисувам или с музика дори да изразя... ...

Отвъд седем планини,
ти се виждаш в моите мечти.
Бог за мой ангел те избра.
Търся твоите дири,
следвам те.

Разбрах и не разбрах
(Обърнати)
Разбрах що за човек си -
идваш и си отиваш, ако полза имаш.
Не вярвах, че на теб така ще ти отива ...

...В морето...
В морето на твоите кътчета
плуват като лава във вулкан
летят като въздуха и птиците
чувствата ми в теб безкрайни, ...

С теб сме в Стария град.
Маса само за двама.
В ресторанта познат
посетители няма.
Но по масите свещите ...