Сърцето ми ликува.
Не мога да го спра.
Живота всичко ми поднесе.
Настроение прекрасно.
Любов извира ежечасно! ...

На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...

Не искай, ще избягам
ръката си подай ми тихо,
премълчи дума или две,
знам, не ти помагам,
с това замръзнало сърце! ...

Вълкан отново отвори очи и се огледа, гореше само една свещ в стаята му. Беше му студено и той се зачуди не трябваше ли да е пладне, лято е , защо трепери? Но тези мисли изчезнаха от главата му , когато си спомни какво каза баща му снощи , преди да го целуне по челото и да го завие да спи. Огледа се ...

(Вече съм у дома)
Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се ...

Минаха години, при това доста години от моя живот. Затова реших да ви разкажа моята история. Роден съм през 1891г. Времена на разкош и величествени бални зали. Баща ми беше генерал, а майка ми обичаше да се занимава с шиене на рокли и грижа за домакинството. През детските си години не обичах да изли ...

„...любовта е нахална,
и ужасно сърби,
любовта е брутална,
аз я искам... А ти?”
"А ти ?" автор: cveti68 ...

Жадна за тебе, често умирах –
блян, пожелаван в нощи без сън.
Зная, да бъдеш ловец си орисан,
аз пък – кошута в копитото с трън.
Пепел оставяш, където си минал, ...

Мъгливо отварям очи;
пак събличаш от себе си утрото,
а стаята още мълчи
и не иска шума да обличаш
от разсърдени улици. ...

Дали понякога ми липсваш не зная, питаш ли се това?
Когато бавно крача, наново под дъжда
и с бавни, тихи крачки минавам, покрай онова кафе,
стъпвам в локвите и бързам, уж съм добре…
Проснала ръка настрани, ловя капки със затворени очи. ...

Знаеш ли души как се откриват
и докосват се, облени в светлина?
Като две реки ведно се сливат
и потичат заедно във вечността.
Чула ли си как сърцата затуптяват ...

Бих те върнала отново към живота,
ако имах шанс точно в този час;
и душата си – наместо твоята,
бих била винаги готова да пожертвам аз,
защото животът ти бе по-ценен и от моя: ...

Млад драматург влиза в бара на националния театър. Не са му приели пиеста и той е сам, болен и гладен. Запознава се със стар пияница, който твърди, че продава пиеси на дребно. Младият драматург е отчаян и му дава пиесата си срещу една вечеря.
Търговецът е продал пиесата на театъра. Известен режисьор ...

„Срещата ни порасна без нас,
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...

Помолих пръстите си да запомнят
на кожата ти топла аромата...
Лицето ти целувах... да прогоня
на утрешната вечер самотата.
Избърсах спомен – прах по скрин ръждив ...

Вятърът
се маскира на дъжд
и замята ситни камъчета
в стъклата.
Уплашени, ...

Октомври има много гласове,
с които да повика ветровете,
да ги нашари с леки цветове
и покривите мокри да наметне.
Да улови деня в дъждовен дим ...

Тази част от пътя е прекрасна.
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва. ...

Промяна, измяна
по хоризонтала,
разнопосочни вектори,
нелепо
линията права ...

Седиш сам, отново там в препълнената стая…
Не чуваш и не усещаш нищо, освен собствената си болка.
Болка, която пазиш далеч, много далеч от другите.
Болка, която те изяжда бавно и мъчително отвътре.
Седиш сам, отново там в тъмната стая… ...

Бих плакала за теб, любов,
във черен креп се бих завила,
но ти, жестоко божество,
отне ми младост, здраве, сила,
останах само с две очи ...

Пак ти пиша..
Ето, в рима..
Ако някога се срещнем по света.
Обещай ми!
Моля те, любима... ...

Защо когато сме накрая
се молим за спасение?
Не бяха ли достатъчни божиите знаци
след онази тежка чума
да се променим ...

Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре ...

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.“ - кан Омуртаг
извор:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BD_%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3
Човек и добре
да живее, умира ...

Ти, безрадостен каменен лик,
си в удобно бездумие сгушен,
и вместо отдавна да спиш,
ти мислиш, и гледаш, и слушаш.
Ти, бездънен каменен съд, ...

Ранна есен
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани! ...

Без любов не мога.
Без любов – ни ден.
Искам те, за бога.
Искам те за мен.
Без любов – в очите ...

В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въз ...

...Неутолими прегръдки...
В твоите прегръдки
научих какво е любовта-
това чувстване в нас.
Научих какво е живота... ...

мрак
в
изобилие

Преведено от японски!
1.
Цветовете на пролетта -
можеш да полудееш
от тяхното спокойствие. ...

Превод: Мария Шандуркова
КОНЕ СВОЕНРАВНИ
Стръмна урва, покрай пропастти, и съвсем до края
аз конете мои със нагайка шибам и подкарвам, -
нещо въздухът ми малко, гълтам облак, пия вятър, ...

Превод: Мария Шандуркова
"ПОД МЕНЕ ЛЕД, И ЛЕД НАД МЕН. ПОГЛЕЖДАМ..."*
(Последното стихотворение на Владимир Висоцки)
Под мене лед, и лед над мен. Поглеждам.
Да дупча връх или пробия трап? ...