Море.
Чайки и гларуси.
Жената се муси-
зяпал съм мацки.
Разхождат се с хубави цицки- ...

Аз не съм най-достойният мъж
за, безспорно, изискана дама,
но се срещнахме с тебе веднъж –
бе по някаква висша програма.
И припламна искра между нас. ...

Мисли мислите догонват
като призрачна река,
над която се отронват
звуците на вечерта!
Тихо в песенната вечер ...

Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен ...

Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...

Залезът пое боите от дъгата
и почна да рисува
Нощта обагри
цялата в червено
сложи и крила ...

НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...

Последен миг от лятото догонвам,
под звуците на морските вълни
и чайките прошепват ми:“ Побързай,
дъха на лятото вземи!“
И се потапям в морските покои, ...

Сънуваш пак, унесен в тиха дрямка,
почти като разнежен котарак, така
в хамака, под черешовата сянка
кълбо с илюзии стискаш във ръка.
На времето в средата на сърцето ...

Голямата любов изглежда мит.
Мемтата – Яворов. Мечтата – Лора.
И в лабиринтите на този бит
се сбутваме. Тъй както слепи хора.
Под арката на утринния хлад ...

С походка кръшна, с вирнат нос напред,
върви жена с осанка на момиче.
Зомбирани, мъжете хипнотично
следят изящния ѝ силует.
Тя няма възраст, перманентно млада, ...

He, as always, was a dreamer-
wished to reach the stars;
he only yearned to be a winner
with soul and fearless heart...
I've known him-while the others ...

С цигара в ръка,
обърнал гръб на живота,
стоиш пред платното
на твоите мисли,
ръката ти - с тремор, ...

Как всичко се разпадна толкова лесно пред очите ми.
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха. ...

Слънчево Слънчево.
Облаци на стада бягат.
Из присое* слънчогледово
август поляга.
Щурци за последно ...

Облак тъжен плаче,
дъжд се лее обилно.
Що за бездомно сираче
значи жилище милно?
Що значи съпричастие за нас, ...

Ней
За първи път когато аз те видях,
аз пламнах в първата любов!
В миг сведох поглед, да не те обидя,
почувствах аз природния ти зов! ...

Свиреп е океанът, в битка със съдбата.
Прибира се, отдръпва се и пак, и пак бучи.
Не спира в опита да вземе късче от земята,
да я превърне в пясък иска, да я разруши.
Водата с плясък шумно се разбива ...

Ахасфер
Когато се завърне Ахасфер,
ще се зарадва миг и векове ще плаче.
Над тъмната земя като над парещ въглен чер
ще падат сълзите – последното причастие. ...

Почуках на вратата.
Тишина.
И няма кой да ми отвори.
Безмълвно чувство на тъга
в очите ми сълза отрони. ...

БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...

С вкус на карамел са твоите устни,
целуват ме и тихо шепнат ми в нощта,
виж тази вечер теменужена...
докосни с ръката си моята душа!
С вкус на карамел са твоите устни, ...

За очите зачервени от сълзи.
За сърцето изтръпнало от болка.
За нощите безсънни,
с бутилка във ръка...
За вярата че съществува любовта. ...

“Недковата поляна”
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...

Ти бъди спокоен и щастлив…
аз съм катастрофа, с крачки тихи.
Ще започна да рисувам твоя срив
в едва забележими малки щрихи.
Стъпвайки на пръсти, ще доходя, ...

ЗАЩО СМЕ НА ЗЕМЯТА
Колкото хора има по Земята, толкова и различни отговори ще получим на този въпрос, защото всеки е съчетал в себе си в различно съотношение влиянията на семейната среда, местната народопсихология, обществените ценности и не на последно място опита, с който идва от предишни преражда ...

Чувството, силата на чувствата...
Това е момента. Покажи ми как блестиш с пълноценен огън..., мечтай!
Липсвам ти,
Липсваш ми,
обаждаш ми се; ...

До другото лято
Морето, таз сутрин, бе сиво- зелено.
Почти неподвижно, леко студено.
Посрещна ме вяло. Някак сърдито.
Защо съм сама, дори не попита. ...

Някой тайно, за утеха
все разваля му успеха
и с оценки си играе –
как ли да го разпознае?
Мисли нашият поет ...

Добродетели,
при кои ли владетели
напуснахте света тичешком?
Кому беше нужно,
злото да пусне в твоя и в моя дом? ...

Пътят се появи пред
нас след изгрева
на слънцето
Той бе за нас
една приказна загадка ...

Злато
Имам злато, нося го в моето сърце,
едно дете и братчето му, те са моето съкровище!
Това е моето злато, мойте синове,
моето богатство, нося ги винаги с мен, ...

Тялото на любовта ти
лежи безчувствено
върху асфалта.
Тялото на любовта ми
виновно гледа от високо.

Нямаш време за мен. Нямаш време.
Все зает, изморен и затворен.
Нежелана се чувствам и бреме...
Не, за мен не си отговорен.
Не, не чувствай вина! Не си длъжен ...

До статуята - златната на Буда
в Банкок - духът ми прелетя.
Коленичила, пред нея шепна:
Как на алчността ти устоя?
В слуха ми отеква ехо вековно: ...