Знам, сърцето ми е живо,
чувам го със твойто да тупти,
в гръдният ми кош да блъска диво,
кръвта в ушите ми да кара да бумти.
Знам, ръцете ми са клони ...

Зад сенките забулени в нощта,
навярно търсещи утеха,
притихнала е тъжната луна,
обречена да е нещастно влюбена.
Тъгата ѝ прелива в самота ...

Ако можех света да прегърна
от сърцето си щях да му дам,
любовта на човека да върна
сред студа, топлина да раздам!
Ако можех, бих научила всеки, ...

На моята песен и глас...
Защо?! Ами просто така! Няма защо...
Защото ти си този човек, в който откривам
красивото във всяка стъпка, буква и нота,
и защото само ти можеш да дариш ...

Малкото момче вървеше към пътя за дома, когато на улицата видя как всички хора бяха вперили погледа си върху един старец. На пръв поглед, той беше с посивяла брада, скъсани дрехи и изнемощял вид. Хората от селото го наричаха лудия старец. На сред улицата той обикаляше с празна кесия в ръка и крещеше ...

Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне, ...

„Вътре в теб има нещо различно от теб“
Руми
Погледни в себе си, не се бой!
Там има нещо различно от теб,
Ин и Ян, Ян и Ин – те също са твои, ...

За първи път в живота си осъзнавам дълбокото значение на думата „отпуск“ – само седмица е достатъчна да се отпусна в такава дълбока нирвана, че само мисълта за нейният край ме хвърля в потрес.
Давам си сметка, че никога досега не съм почивала като хората. По време на отпуск обикновено съм жрица на Д ...

Кажи сърце, кажи ми пак ли те разбиха ...
Отново ли остана сам-само?
Безумно влюби се... отново те сломиха.
Помни – пази се вече, ти си ми едно!
Сложи стена, на никого не позволявай ...

Прохладата на дните.
Вечерната романтика.
Покоят на звездите
над блясъка от лампите.
Короните от злато. ...

Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...

Моята есен
Есен моя, тъжна и мъглива,
пълна с мъка и тъга.
Есен мила, усмихни се
в тоя час затанцувай и запей. ...

Уморих се да бъда спасение,
да съм вечно усмихната, блага.
Да подавам ръка за утеха,
да сгрявам от болка сърцата.
Уморих се от шепоти нощем, ...

Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.
Как успяват и узнават? Преминават ...

Ухае на изящна жена в дълга зелена рокля от огледалото
жива буйна дълбока вода
отнася те ръб на дантела под устните на цепката
вие се, омайва и те приковава като шамар
вълната близва върха на пръстите ...

Сълзите
Сълзите са нужни. Толкова нужни,
колкото на цветята вода.
Сълзите...Сълзите са толкова честни,
колкото лъжлив е света! ...

Докосни ме...
през прашните прозорци помежду ни,
през погледите втренчени парадно,
през задкулисните фалшиви думи,
докосвай ме и ме целувай жадно. ...

Над Вас спокойна вечер Бог разстила. Луната е излъскан револвер.
На мрака с разтопеното мастило все някой още дращи донос чер.
Повтаряте: "за светския Евгений се носят слухове, какви ли не:
А винаги флиртувате със мене, тъй както хрътка с дворните коне.
Сбогуваме се – странно приближени, вън Гремин ...

Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.
Далече вече от морето ...

Бих искал да съм твоята сълза –
пречистваща, след нея да олеква!
За теб да съм най-ярката звезда
и пулсът ми във тебе да отеква!
Но някога прашинка съм, уви, ...

На брег постлан със злато,
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им ...

Защо ми дремеше?
Да бях лошо момче,
което играе игрички!
Но аз исках теб и бях откровен.
Знам, ще намериш някой по-добър от мен ...

колко
много
на(д)божни

В стих (неосъзнато се обичахме)
Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива. ...

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.
Нова седмица ме чака. ...

Душата ми е нежно цвете...
не го пречупвай ти в калта,
дори и бурията не ще затули
светлината в нея...
Ще забравя следите на миналото, ...

Търся старите скрижали
вписани на камък с огъня на Мъдростта
в пламъка на човешкото безумие горели,
но съхранили себе си във вечността.
Какво ли пише в тях? ...

Вятър лист отнесе
във самотната гора
и скръб донесе -
болката на есента.
Тъй и животът си отива ...

От държавата,
парàта и властта е
по света скръбта...

Войната на мравките
Сергей е от Молдова. Виктор – от Украйна. Джон, Робин и Хари са от Обединеното кралство на Нейно величество Елизабет Втора. Сергей и Виктор също са с английски паспорти. Платили са по хиляда британски паунда за такси. Не обичат да говорят за придобитото си поданство. Аз съм от Бъ ...

Here I am, alone and haunted;
Begging for forgiveness, lonely.
Being different, I cannot promise,
Not even you can stop the torment.
I am The Hunter and I am The Sin. ...

Аз зная да чакам. Отключвам вратата,
застилам чаршафите, гася светлината.
Пълня щедро до ръб – режисиран смях, вино,
разсъбличам си грижите – доза гола наивност.
Залагам примамката, маскирам с усмивка. ...

Накъдрих косата си,
от много време не го бях правила.
Сложих червен гланц върху устните си,
приличаха на току-що узряла черешка.
Погледнах в огледалото, ...

На жителите на красивите
и "тихи" български градове
Привличат се сезоните в този град.
Искат радостта от времето да отделят.
Приличат си сезоните в този град. ...