Молба
(провокирано)
Аз имам своя съдба.
Тя има свое момиче.
Искаш да я предам. ...

Искаш ли да се разходим по дъгата?
Да се превърнем в ярки, топли цветове.
После да се потопим в росата
и да нарисуваме прекрасни, нови светове.
Небето да направим жълто. ...

ЗАРЯЗВАНЕ НА ИЗГРЕВ
Лозница в манастирски двор
свенлива и със поглед плах
прикри край гнилия стобор
причината да бъдем в грях. ...

Омайното вино горчиво
отдавна го вече привърших.
В живота ми беше стипчиво-
гръбнака му вече прекърших.
Омайваше моите страсти ...

Тъмна нощ. Тежат клепачи.
Шепне вятър в храсталака.
В стаята прозорец плаче,
а леглото ме очаква.
Паяче плете завивка, ...

Да те опозная беше всичко,
което исках
в началото.
Известно време мина(...)
а ти едва ми сподели ...

Полагам и поредното парченце
от пъзела на личната съдба.
Нареждам ги едно до друго всички,
така че да покажат същността.
Частици те са коренно различни, ...

Вярвам в себе си...(вече)
Вече са ми казвали, че не ставам за нищо
и че въздухът, който дишам ми идва в повече,
приковавали са ме между стената и меча-
бях загубила дори, желанието си да плача... ...

Ти си идеята фикс на сърцето презряло живота,
илюзия опънала шатър върху пустиня от дни,
патерицата крехка на душа примирена със свойта сакатост,
два спусъка -
хладен отблясък ...

За да е ЛЮБОВ,
незапокѝтени да
са мечтите ни!...

Под дънер кух, изяден от отлитащото време
Студеят трупове бездушни в заранта.
Свободни от живота, със усмивки, без едничко бреме
Но олекнали, без дъх и без душа.
Пръсти вплетени, превърнали се в сухи клонки ...

ЗДРАВЕЙ!
На Деница /отново/*
“Aimer, c’est savoir dire je t’aime sans parler.”
Victor Hugo
„Да обичаш, това е да знаеш да кажеш ...

Река. Светът ти се руши.
И падат само камъни в сърцето.
Летят. Спомен те души.
Ах, този спомен толкова ти пречи.
Тъга. Болката в очи. ...

Опитваш се вече да прохождаш
без мен
- правиш няколко крачки и падаш.
Порасна голяма, но си все още
дете, ...

Надзърнеш ли в очите ми за миг,
ще видиш вътре цялата вселена.
Да, зная, че са просто две очи,
и че са някак тъжно уморени...
Но ти все пак опитай, погледни. ...

Дали ако не съм момиче,
ще обичаш съня в косата ми?
Лятото дали ще изчезне,
ако съм просто вятър?
Не, няма минута, в която не мисля за теб. ...

Мъка тегне в песен недопята
клас жадува нива незасята,
блян бленуван - пътища далечни -
отлетяха страстите сърдечни...
Спомен скъп - любов неизживяна, ...

Погребение
Все още дишам,
но отвътре съм мъртва.
Сама си направих погребение
и на него нямаше гости. ...

Човек си ти, човек си ти...!
Дори когато ти се плаче.
Човек си ти и в трудни дни...
Затуй на себе си усмивка подари.
Усмихни се, усмихни. ...

Всеки ден
със теб се обвиняваме,
крещим,
обиждаме,
а след това мълчим. ...

И що е тъй красиво, ако не е любовта?
Що е тъй жално, ако не е самотата?
Що са двама души дето наричат си дори смъртта.
А от любовта си дето зрее, двамата са разболяха.
И с любов дарени си отиват, мигом от земята. ...

Друго няма
Копнееш ли за думи неизричани,
но пак да ти шепнат „Обичам те”.
достигаш ме, в стъпки нетичани -
в сън ли дочу ме как сричам те? ...

Вятър в косите, пепел в очите, викове в ушите...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, и ...

ПРИЯТЕЛИ
Приятелството винаги остава
Една надежда че те има...
В живота ми със хиляди слънца..
Отвори ти врата неповторима ...

Краката вече съвсем не го държаха, имаше чувството, че ако падне още веднъж, няма да може повече да се изправи. Всъщност през последния един час се бе строполявал в снега поне десет пъти, все с мисълта, че това е краят, но някак бе намирал сили да продължи. Снегът бе почти трийсет сантиметра дълбок, ...

Прости, любов, че от началото не те познах,
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам, ...

Бъди тук, в есента, след птиците,
забрави чуждата, зелена градина,
а мечтите си остави на митниците
и остани с мен – сега и догодина.
Щастието е бялата, студена зима, ...

Стих любовен ти написах,
пратих ти го със слънчев лъч,
той към тебе се затича,
със смях откри те отведнъж.
Мислите ти той привлече, ...

О, свещена земя на нашите деди -
и сега, и преди -
ние обичаме те от все сърце,
че ти чиста си като дете.
От родния край - ...

Малка стара лодка,
на пристана стои.
Гордо се изправя
пред големите вълни.
Някога била е бяла. ...

Отминаха дните на жадни целувки
и вечери нежни на страстна любов.
Далечни ни бяха и всички преструвки,
играта на думи със привкус на лов.
Замесвахме често и други в проблема: ...

В предверието на царствени грифони,
в бърлогата на непрогледен мрак,
в ушите ми се гърчат саксофони,
и в теб съм пак и пак, и пак...
Втъкана в канибалската прегръдка, ...

В сламена плитка сплетох косата си
и слънцето в купчинката слама заспа.
Вятърът коцкарски ме загледа
и с роклята ми майсторски заигра.
В сто пеперуди се превърна душата ми ...

Вятърът едва галеше лицето ми. По прашните дъски на пода танцуваха изсъхнали и пожълтели листа. Навън беше знойно лято, но в малката притихнала стая от години спеше есента. Широко отворените крила на прозореца пускаха вятъра вътре. Той се оглеждаше наоколо, заиграваше се с изсъхналата шума и си отив ...

Светът да бъде слънчева поляна,
небето да е синьо всеки ден,
да няма мъка по земята разпиляна,
към светлината да е всеки устремен!
Да има вяра във очите на децата, ...

По-силна от всякога
В живота ми
беше лошо явление ти.
Изболедувах раздялата-
заличих спомените ни, ...

име:
дума за лице;
дума за душа и сърце;
шепот, вик...
знаци написани ...