Изход
Насъбрало ми се е достатъчно,
иде ми да изтрещя!
А търпението ми остатъчно
се гърчи и бере душа! ...

И Ден побèден
все ще е Девети май!
Поклон, Съвети!

Истинска и безкрайна е...
Сънищата ми са за теб, мечтая за теб
чувствам прегръдката ти в душата си,
а тишината отговаря ми - как си ти?!
Ума и сърцето ми са заети неспирно от теб... ...

Създадох си кумир от любовта
и знам, че тя сега ме притежава,
че стана част от моята душа,
научи ме от обич да прощавам!
Превърна се в най-светлото небе– ...

Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева. ...

...Гардероб от цветя...
Оставям всичко, за един вечен момент, да бъда с тебе…!
Не можеш да си представиш любовта и вдъхновението в мене…!
Само знай, ще ти отдам всичко свое - всеки дъх, сълзи, въздишки…!
Прекрасно е, че реалността на живота ни пише всички приказки…! ...

По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи, ...

Докато ти спеше, един трамвай ми намигна, четири черни котки ме гониха, за да ми пресекат пътя и един „легнал” полицай си подаде оставкaта и ме накара да се смея през сълзи, защото никога не бях виждал толкова много усилия някой да се изправи.
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...

Е, добре!
Слагай маската!
Хвърляй кувьоза!
Ръкавиците - двойни!
Тупфери! ...

Сълзата на нощта
Търкулна се сълзата на нощта
по бузата на мрака черен,
изгуби се внезапно във дъжда
в сърцето на копнеж неверен. ...

ЧРД
Още като млад, във себе си се клех
с тебе да живея сто години.
Тъй в сърцето си сърцето ти приех
под небетата ни земносини. ...

Мисли неизказани,
думи неизречени,
чувства недоказани,
младости обречени,
изгреви несрещани, ...

Събудих от гъделичкане по носа. Един слънчев лъч се беше проврял между лентите на щората и сякаш ми казваше: „Ставай, сънливке! Време е за разходка.“ Наистина беше вече около девет часа. Не се налагаше да бързам за работа и спокойно можех да се разходя в близкия парк. Денят беше изпълнен с обещание ...

В мрака нещо засия
и пушек в мрака се разнесе,
и от силната му миризма
дъхът ми нейде бе отнесен.
В мрака някой ме допря ...

„Обѝчай врагà
си.“ – зовял, за да няма
бедѝ и печал...

Те тръпнат да вкусят от плътта,
като лешояди, но трупът все още жив.
Омаяни от представата си за това,
че този акт за тях не би бил горчив.
Мърша - не е това, в което ще се превърне ...

В квартала няма човек, който да не познава Гълъбин. Висок, дългокос, а тялото му странно сгънато на две. Гърбушко. Говори се, че не е в ред и че като малък скочил от седмия етаж на високите блокове. И до днес всички се чудят как е оживял и му съчувстват. Някои разправят, че още тогава не бил в ред. ...

Българийо, пред тебе коленича -
прашинка от вселената, душа,
прекланям се пред твоето величие,
пред сила, пред борба и красота!
Във тебе обожавам планините, ...

„Небето сàмо
в Рая златно е!“ - внушѝ
в творба художник,
небосвòда над градà
си рòден златовпѝсал!...

Да славим евроатлантизма
и общия ни двор! Нали?...
Свободно може тук да влизат
кокошки, кучета, кози...
Овце, лисици, патки, крави ...

Доброто и злото– ръка за ръка–
намират подслон във всяка душа.
И денем, и нощем не знаят покой:
кой ангелът днес е, а дяволът– кой?
Макар че е ангелът дяволски брат, ...

Добрите хора винаги успяват,
защото носят бяла светлина.
Усмихнати, през трудности минават,
понесли кръста тежък без вина.
Добрите хора често са самотни, ...

Падат, стават и незнайно как
пак ми лягат на главата,
светли мисли в тъмен мрак,
тъмни мисли в светли здрачове...
Звездите като дупки от куршуми ...

Морето ще извикам от очите ти,
компасът ще са моите ръце,
солените вълни усещам в миглите,
перо от чайка падна, вместо писъмце.
Усетих дъх на морски водорасли, ...

Ти си лек и убежище,
знам, ще се случиш.
Панацея си за износените души...
Ше измиеш с дъжда си ръждата,
в рехав цвят ще се сгушиш, ...

Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинско ...

Върви след мене самотата,
а аз обърнала съм гръб.
Преправя се на непозната,
но чувала съм и зова.
Не искам аз да се обръщам, ...

Потръпна душата на здрача
и в тихия сън на завоя
съзрях планината да плаче
над звездната смърт на прибоя.
Отмина прегърбен Човекът - ...

Първо се появи разказът "По съседски", но по-късно ми дойде идея за още два разказа, които биха могли да са продължение на първия. Получи се поредица от три свързани разказа:
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
Приятно четене! ...

В самотата, самотни,
в добротата, добри,
в лошотията, лоши,
във тъгата, сами.
Ето, спуска се мракът ...

Прекрасна моя синьорита,
във ритъма на „Компарсита”
ведно̀ със теб да съм бленувам -
танго горещо да танцувам!
Косите – вихри разпилени, ...

Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...