Личността, която търсеше, вече не се намира тук….
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...

Зори огряват мен -
в мислите ми се тя явява
и нощ сменя ден,
кога я няма там - и всичко опустява.
Че тя е светлина, ...

Сред острова на самотата, там където душите покорно се отдават на безкрайността и вярата, монахът спеше неспокойно. Спомени за отминалото нахлуваха в съня му. Смееха се, подаваха му чаша вино, пушеха с него, събличха го, но той се дърпаше ужасен.
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...

...Отдалечи се от мен...
Отдалечи се от мен, преди да направя така, че да те нараня-
Небето ти от синьо ще стане сиво, защото аз вече вървя под бурята...
Мъгливо е, няма топлина и слънце, само болката ми...
Отдалечи се от мен, избягай бързо, че аз вече да не мога да те видя... ...

Аз съм сама! Не разбираш ли?!
Разслоена за миг из душата ти
се разпаднах до облачно сиво
в объркани глухи спирали
и дъждът не усеща дърветата! ...

Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана, ...

Среща в океана
От скоро и аз, обикновенният български емигрант, избягалият от трудностите, нехаещ за Родината чуждопоклонник, разбрах, че си имам "водачи", или казано с милата на сърцето ми чуждица - "лидери".
Да ви кажа зарадвах се. Досега бях някакъв безроден самотник, един нещастен Робинзон, на р ...

Прозорецът. Небето свъсено.
Дъждовни капки по стъклото.
Браздят го мръснолъскаво,
като сълзи, разораващи Живота.
Би трябвало да го измият, ...

Бягам в нощта
като лъч от звездата си паднал.
И навярно отлъчен така
ще остана до края.
Няма спирка за миг да поспра ...

The shelter,
The harbor,
The home,
The heartfelt warmth
Weaving through marrow and bone, ...

Незримото се възмущава
Над празният лист замислен лъч от отвъдното спира.
Мисълта политва и точно визира денят безплоден,
тъмната пяна.
Покруса.... И болка голяма. ...

Две празни чаши,
угарки от цигари,
измачкани чаршафи
и спомените стари.
Мълчим ... , ...

Магия
И няма ден, и няма нощ,
всичко е една магия.
И има ден, и има нощ
преплетени в живот - стихия. ...

И спирам се на този кръстопът,
където търся някаква надежда.
Къде да тръгна аз и този път,
къде ли щастието ме отвежда?
Реших отново: тръгвам пак напред. ...

1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
След разказа на Нели Петрова, Илиева плачеше, скрила лицето си в длани. Дали изповедта на младата женя я беше трогнала или оплакваше собствения си клет живот, само тя си знаеше. Всички бяха вперили погледи в нея, невярв ...

Отмина времето когато беше с мен.
Няма да се върнеш.
Като времето.
Отмина времето когато ме докосна с любовта.
Ти няма да се върнеш. ...

Мълчание
С мълчание болката приемаме,
с мълчание сълзите си изстриваме.
Мълчаливи любовта отнемаме,
мълчаливи в ъгъла притихваме. ...

Dreams
Премиерът на Бутафория Борчо Борчев се почеса замислено по оплешивяващата си чутура, наподобяваща тиква. Искаше по-гериоичен имидж. Нещо така Че Гевара стайл, с капела. В никакъв случай с каскет. Или като Кадафи. Много се възхищаваше на Кадафи. Нямаше как да го стигне. Но в условията на демок ...

Победа ли? Каква победа,
щом мутри стават първенци,
щом битието ни е бледо
и е подвластно на лъжи?
Щом хлябът пак е първа мисъл, ...

Вали нагоре дъжд
и огънят студен е,
когато ме избягваш
и се лъжа, че си ти,
онова, което... ...

...Ти си...
Ти си най - любимото ми цвете, приказка вълшебна,
ти си най-красивата нечувана фраза от други досега,
ти си студа, топлината,
ти си страха, смелостта, ...

След тъмата на нощите в бяло са дните
и заспива укротена умората,
след кошмарните бдения блясват очите
да се пълнят със цветни истории,
след унинието грозно изправяш гърдите, ...

Животът шарен и щедър ни учи,
дарява ни, когато ни отнема,
лекува ни докато спим,
дори и да боли, длъжни сме да продължим.
Ще се намери ли лек за самозабравата, ...

Винаги е по-лесно да пиша. Да, нямам най-богатия речник на света, нито пък и 100% усъвършенствани граматически правила, но когато е време и аз да си кажа мнението, хаотичните думи се подреждат в прави редички на белия ред. С всеки изминал ден все повече и повече изпитвах желанието да споделя своите ...

Мое мило момиче,
моя малка принцесо,
тази вечер звездите
пеят люлчина песен.
Вместо мама те гали ...

Разсейвам се за миг от минута...
Разсейвам се за секунда от минута...
Разсейвам се, защото да тук си – усмивка, очи с цвят кафе ...
Да, ти, моя музо, разсейваш ме просто така, но защо случи се сега?
Замъгли ума ми... ...

Да бъдеш честен
днес е трудно,
когато мислиш само за пари,
приятелство отхвърляш
без причина, ...

Не зная трябва ли щом обичам,
лазур в очите да струи,
сърцето тихо да примира
и после с нова сила да тупти...
Не зная трябва ли щом обичам ...

Защо неканена
Кое е време, та прага ми прекрачваш?
Тук съм, но след теб умрях.
Защо неканена, мантото си окачваш -
мъртвец да будиш - туй е грях. ...

На Емо
Кой каза, че се учим на обичане
единствено, когато съществуваме?
Не е ли любовта безкрайно вричане?
Раздяла няма, няма и сбогуване ...

Моя бяла, красива надежда,
още жива си. Тук си. Дерзаеш.
Не предаваш се, както изглежда
и на вяра все още ухаеш.
Силна си. Търпелива. Безстрашна. ...

И това ще отмине:
дъжд, изплетен от слънце,
в разтопени комини -
сиви облачни вълци.
Капят птичи въздишки ...

Предсказание
Циганка ми гледа на ръка,
нежно с пръсти дланите погали
тъй четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали. ...