Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропу ...

Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления. ...

Запомни!
Запомни деня на нашата среща...
Запомни нощта на познанието ни...
Запомни мига на първата ни целувка,
запомни и за всяка прегръдка, мечтай...! ...

Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...

Не се натъкнах на любов,
на този свят не слязох с песен,
и виждам няма еднорог,
като във приказките, и съм бесен!
Че трябва да се боря не с ламя, ...

Малките хора
Малките хора трупат в себе си особена умора.
Понеже с външен вид не респектират,
в некомфортни ситуации лавират.
Както всички знаем - човеците днес ...

Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...

Сутрин от огледалото ме гледа
нещо сънено
и начумерено,
със стреснат поглед,
тъмни очи, полуотворени, ...

Колосах яката на детския спомен.
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти. ...

Ей го вятъра, цял ден вече препуска,
в колесница впрегнал два вихрени коня.
Трополи, беснее и клоните чупи,
листата обрулва и после ги гони...
Лицето закрил е във конските гриви, ...

На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...

...Две очи...
Две очи...оглеждат
себе си във други две-
търсят се, чакат се,
трепетно ...

Тъга
Как набива се във моето съзнание
мисълта, с ръка да те докосна.
Ти си на слушалка разстояние,
а какво усилие ми коства... ...

Не бързай, ден мой,
и ти, Слънчице, постой,
не съм се концентрирал още
за онова, идващото нощем ...
Тогава с душата си се боря, ...

черешката на тортата
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...

...Страх...
Колко мечти сме имали?!
И от страх не сме ги живяли?!
Пътят ни...е, за да се върви...,
за да се създаде и да се бори...! ...

Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...

/на Георги Измирлиев - революционер,участник в Априлското въстание /
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...

В тревното зелено кадифе –
бели маргаритки и жълтурчета.
Да, това са всички цветове,
от които всъщност имам нужда!
Моята държава е Април. ...

Откраднах небето
да те рисувам
на слънцето
взех му лъчите
съня си прогоних ...

чрез творбите си
може би пишещият
людесближава

Нагоре и надолу по стъпалата на възпитанието (за конкурса)
Ей това положение, най-много го мразя. Аз съм готов облечен, с палто и шапка на главата, обул съм си обувките, а жена ми тогава се сеща да проверява дали е изключила ютията, телевизора, бойлера. Дали са затворени всички прозорци.
Още по-доса ...

Защо си тръгна, не разбрах?
Причина важна не видях.
Къде сгреших? Това се питам,
че отново самотата ще опитам.
Започна всичко тъй красиво. ...

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...

Очаквай ме!
Тази само нощ, ще дойда,
във останалите само ще ме викаш.
В ръцете си ще ме усетиш знойна.
Път ще стана, за да ме проскиташ. ...

За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себ ...

Така невинно се обричат
с една ефирна лекота.
Така буквално ти обличат
тез тежки дрехи нa страстта.
Безумна си, и даже роза. ...

Да бъде любов!
Пристане мой, ти пак приюти ме,
че времето люшка ме нощи и дни,
но чувах в съня си едва доловимо,
тихата песен на твоите вълни. ...

Стрелките пак са спрели
забодени във мен
и чувства остарели
разрязват този ден.
Сърцето не, не чува ...

"Много "се напрягаме" в парламента
и ето кое не е фалшимента -
десет дни ваканция за нас,
докато учителите от първи до 12 клас
четири дни ще си почиват, ...

Съдбата не обича слабите. Но и смелите не долюбва. Честна е, определено, на едните дава дълъг живот, а другите кратко се радват на светските облаги.
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябв ...

Здрасти, бабе. Как си, добре ли си? Браво, радвам се. И аз съм добре. Как е дядо, липсвате.... знаете. Надявам се да сте добре. Как е печката бабе, гори ли? Топли ли ви вас там. Защото нас тук не. Няма те, вечно да готвиш на нея. Да ухае на теб и на прясно кафе. Малката стаичка вече е празна. Вече н ...

Уважаеми родители…
Знаеш ли, че нямаме често това което искаме,
че пълно щастие всъщност няма в любовта,
защото най-доброто винаги ни искат близките,
ние ги слушаме безрезервно, а те често грешат…. ...

От сън порастнаха моретата в света,
в две очи от спомена обляни.
Сега си дух и цвете над пръстта
и все боли ме с поглед да те галям.
И все реки се носят по лице, ...

Petya
на Петя
Тя е утринна медена роса
и всяка утрин с усмивка те посреща
- ведра и чаровна, ...

По дългите мигли на мрака
се бе спряла сълза,
някаква близост да чака
или поне бледа следа.
Струеше зад нея надежда, ...

Красива си, мамо,
очите ти топли и сини,
все питащи, чакащи само
при тебе да идвам... прости ми.
Красива си, мамо, ...

ДВУСТИШИЯ 8
...
Разбитата крепост на неудачното минало
винаги ще хвърля сянка в краката.
… ...