Ти си младият ловец от степта,
От рамото ти дебне хищен орел,
Очите ти, две остриета на кинжал,
Се взират в недостижимия предел.
Ти си красивият ловец от степта, ...

Някой ден щом любовта измине
пътя непосилен на ятата,
стигнала до края на земята,
сълзите си бавно ще изтрие.
Някой ден косите си ще пусна, ...

Отърсва се нощта от черни мисли –
на дръзка опашка завързва коси,
небрежно чадъра в чанта прибира,
на рамо я мята, на „ти“ със звезди.
Грациозно стъпва, предлунно върви. ...

Аз не искам да слушам сълзи
и да гледам как гарвани грачат.
Днес е мокра земята. Вали.
Всички ангели сигурно плачат.
По обувките, лепкава кал. ...

- Какви са тия афиши разлепени из града!? – възмутено ме пита Бояджиева, служителка към Окръжния съвет за духовно развитие.
- Афиши на спектакъл, посветен на 90 години от създаването на Партийната организация в града.
- „Да се превърнеш в пламък“ – учудена продължава да уточнява .
- Да, така пише на ...

Лъч светлоструен
появява се в небето -
след вихър буен
пътека има за сърцето...
Че мисълта за теб е утеха ...

Не си отивай
Защо си тъй замислен, тъжен?
Защо морето скрил си във душата?
Измъчен ли си от света объркан
или отпаднали са мъжките криле? ...

Днеска, още като стана,
почна да се гизди Яна.
Бяла рокличка облече
и червеното елече,
белички обу чорапки, ...

Не ми е скъпа вече старата къща,
тежи ми пътят за нея,
сърцето ми е закопняло
към нови светове да поеме.
Няма кого тук да оставя - ...

Тероризмът е явление, което днес застрашава устоите на цялата цивилизация. След 11 септември 2001г. той демонстрира едно ново - чудовищно лице - на глобална заплаха за цели държави и дори за цялата планета. Днес /особено след събитията в Украйна/ никой не би се учудил и от най-мащабна негова изява - ...

Нарисувай дъга, по която ще тръгнеш.
Този свят е корав, не отстъпвай.
И не свеждай главица, преди да опиташ.
С чуждата болка недей да осъмваш.
И помни, че небето е хубаво сутрин. ...

Майчица
==========
Тя е майка на много деца. До едно ги обича!
Всяка сутрин се моли за тях. После прави закуска.
На голямата маса поставя чинии за всички ...

Пролет, плахо ти пристъпваш! -
Ту си жарка, ту си лед!
В нови пъпчици напъпваш
и твориш ни цветосвèт!
Разтуптявай светостта си ...

Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...

Свещникът на дядо
Гледам отсреща стария свещник.
Внезапно ми заговори.
С пламъче слабо. Тъжно и нямо.
Баба и дядо ги няма! ...

О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...
И чудото, родено в мен ...

Извинете животът ме чака,
захвърлен до вчера в праха.
В мухлясала, влажна барака,
не питай, как съм изкарал нощта.
Извинете отново е слънчево утро, ...

Навън се мръкна
Пак притъмня. Стана студено.
Пак ми намокри душата.
Дъжд и вятър се редуват на смени,
и предизвикват мъглата. ...

Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...

Светло утро! В очите ти свети
късче синьо, прозрачно небе
и усмихва се твоето цвете
със усмивка на малко дете!
И ти идва да плачеш и пееш, ...

Луната ми е майка,
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг ...

да ти отнеме
вътрешната свобода
не може никой
не може никой
вътрешната свобода ...

...Любовта...
С думи неизречени говорим.
Със снимки албуми творим.
Любовта е нашата тема за разговор.
Любовта е нашата дилема за отговор! ...

Люлее се животът между изтока и запада,
между сън и спънат ребус, във намусена загадка,
и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,
и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...
Насочена надеждата... никого не чака, ...

«На осколках звездопада»
Автор текста (слов): Мигдал Д.
Композитор (музыка): Скрипкин Е.
Выполняеть: Теона Дольникова
Мы научимся жить иначе, ...

В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ. ...

В очакване на Пролетта
Очаквам вече Пролетта да дойде,
макар че календарно е дошла!
И в светлините и човек да найде,
най-хубавото време на света. ...

Забързани минути, оплетени мигове, върволица от неща и някаква празнота. Избягали са сълзите някъде, викам ги, но не идват, моретата са пресъхнали, като долини пълни със самота.
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...

Не всеки, който е обичал
може да се влюби отново.
Постоянно търсят очите
и питат сърцето дали е готово.
А то, горкото, търси утеха ...