Минорът се надвеси над мига
над капчиците сън в очите му
едно прошепна друго премълча
кой знае где са му сега следите
преплува сам реката на дълга ...

Къде...?!
Понякога искам да чувствам неща,
които се оказва, че не са истина,
но страха ми - да те забравя
или пък без тебе да попадна ...

Дошло е време пролетно.
Лето шесто. Рожденно
на Балканика, клуб фолклорен
фолклорен още танцьорен.
Събрали се моми и момци, ...

Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави, ...

По цял ден гледаше небето
от мисли сламени обзето,
лицето си под шапка скрило–
едно... усмихнато плашило!
Край пътя, върху дървен плет ...

Ако искаш прегръдка, любов изпрати ми,
в душата местенце за мен отреди.
Нежно в ръце сърцето вземи ми,
живота до гроб с любов се гради.
Ако искаш целувка нека е топла, ...

човек упорства -
злото да се изпарѝ -
чрез добротворства

В капан остават моите мисли...
а кръвта във вените пулсира,
ще разкъсам ли, тежките окови,
които са се вплели в душата ми...
И ето вик на самота - раздира ...

Здравей.. Видях ви с него онзи ден..
Преструвах се, че не е проблем за мен..
Усмихнах се, дори ви поздравих..
С насмешка уж, картината изтрих..
Но чакай, наглед дори да бе така.. ...

В петте минути вечност на Екзюпери
така и не можах да поседя с приятел,
и толкова мъгли не споделих......
Дъгите ли? Та те са за предатели!!
Те - Бурите, със грозното им сиво - ...

...Тръгвам...
Тръгвам да те търся, защото не те виждам...
Тръгвам..., защото те губя...и не те намирам...
Тръгвам, защото се отдалечих и ти ме търсиш!
Тръгвам, за да намеря себе си в тебе и ти не се бавиш! ...

Човекът долу на Земята
от памтивека е в заблуда,
Всевишния във небесата
дели на Бог, Аллах и Буда!

Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.
Изпитвам ужас и от съдника жесток, ...

Сиви облаци влачат тъга
по смълчания свод на небето,
неми птици рисуват с крила
пътя южен останал в сърцето.
Есента пак пристигна сама, ...

вятър западен
плодовете източни
брули здравата

На прозореца сутрин го будеше гълъб,
и с глас човешки му сякаш думаше:
- Ставай!
Той стана.
Глас не му беше нужен да знае, ...

ГРАФИТИ ВЪРХУ ЦЪРКВАТА В АВИНЬОН
Картината с два гълъба на църквата връз купола.
И свободата този път на търг не бе откупена.
И шушнат под крилата им, все още неразлистени,
за всяка плът и дух красив наболващите истини. ...

Звезден човек
плете ДНК
на животно, което да копае във мините.
То му строи пирамиди,
моли се, кланя се, казва му „Бог“, ...

Не ме обличай в поезия –
съшита в римите една представа.
Съвършенството ми носи угризения,
че зад завесите ме виждаш бяла.
Не ме накичвай с ореол от пеперуди, ...

За да получиш – трябва да дадеш,
дори една обикновена дреха.
Желанието в шал да заплетеш
и с всеки бод да стягаш до успеха!
За да си някой – трябват ти криле, ...

Празна стая. Влизам и сядам на първия стар чин, който виждат очите ми. Ръцете ми треперят и за милионен път си повтарям какво трябва да кажа. Треперя ли, треперя. Скоро ще дойде съдията, който ще изслуша с отегчение или интерес моята реч на английски. И тогава влизаш ти. Прекрасен като нешлифован ди ...

Пролетна сутрин в любимото ми кафе на ъгъла на "Сен Мартен"
Поръчала съм си горчиво кафе и парче кейк "Сен Тропе"
Минаваш случайно (съдба или не) а до теб под ръка върви красива жена.
Руса,висока с ясни очи, а ти до нея - тъмен и с мрачни черти.
Случайна среща - поглед встрани, връщат се спомени, пр ...

Сама със себе си говоря..
безумен, странен диалог!
Разбори денонощни правя,
но мисълта съвсем не е пророк.
Опитвам се да търся, да открия.. ...

Когато се завърнат спомените стари
и раните отново се отворят,
когато болката от миналото те удари
и забравени обиди проговорят...
Тогава се намръщват ветровете, ...

Очите мъжки пълнят се със сълзи!
Домът към къщи се изнизва
през тънка и прозрачна призма.
Ще чезна в твоето страдание.
Очаквам думичка поне. ...

В колелото на живота уловена
страдах, радвах се, мечтах,
понякога до болка уморена
дилеми тежки разгадах.
Да обичаш е наистина прекрасно ...

Прокудени останаха мечтите,
затрупани под преспите на двора,
бездушно ги отбягваха очите,
утъпкаха ги толкоз много хора.
Тъмнината плашещо връхлита ...

- Тъжен си - казва Лили и ме гледа любопитно с черните си очи. Погледът й е остър и приковаващ като шпага. - Защо си тъжен?
Винаги усеща безпогрешно. Не ми се играят игрички, отговарям истината.
- Защото скоро ще си тръгнеш.
Мълчи замислено. Примигва бързо няколко пъти.
- Защо мислиш така? - пита. ...

Аз тръгвам.
Трябва да вървя!
Оставям бури. Ветрове оставям.
За мен си вземам мъничко кураж.
И мъничко потъпкано достойнство. ...

Отдадох си сърцето. Да си жена,
която да изгаря в свята обич.
А беше само неугасваща звезда.
От тъжното несбъдване да бъдеш моя.
Една душа аз врекох ти - да си любов, ...

Когато силно я пожелаеш, нека е като пролетен дъжд, но да я прегръщаш под дъгата, вместо под чадър. Като лятно слънце, но да не се криете под сенките и вашите сенки да ви следват, не вие тях. Сред пъстрата есенна шума да я носиш в обувката си като ръбесто камъче по пътя към самата нея. Да я любиш с ...

Напълно напразно е да се вземат изцяло половинчати мерки.

Горчиво вино
Горчиво вино пия аз сега,
отпивам и мисля си за Любовта.
Една Любов, едно прекрасно чувство,
едно усещане прекрасно, чудесно, ...