Наречено любов...
Когато почувстваш, че искаш да се затичаш към химията,
която в училище бавно те е убивала...?!
Когато почувстваш, пеперуди да летят в стомаха
и душата ти, при просто поглед или целувка?!... ...

Противоположности
Морето ме посрещна със усмивка
и някак мигновено се разбуни.
Една вълна солена ме оплиска,
загледана към бронзовите дюни. ...

БОГ
e
мoят
блaгoдeтeл
и животът ми ...

Спечелих...
Загубих...
Усмихвах се...
Плаках...
В стремежи се целих... ...

Ултрас – начин на живот
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...

Изпълзях от старата си кожа
дръзка, ненаситна и без срам.
Разпилях се без да се тревожа,
че неволно те оставям сам.
Засънувах сини слънчогледи ...

МИЗАНТРОПЪТ
Поругаха девствената му земя с думи кални.
Триста брадви забиха във врата му.
Смесиха с плюнка сълзите кристални.
С клетви и ругатни помрачиха ума му. ...

Поискаш ли да съзерцаваш вечността
истината се преражда в измама.
Ще търсиш неуморно рай в тленността,
но попадаш в ад и друг избор няма.

Ти млада си и имаш превъзходство,
да бълваш истинска любов от твоята душа,
то всичко в тоз живот оказва се е робство,
на младостта, на любовта признавам не греша.
Вървиш глави към тебе се обръщат, ...

По калдаръмените улици вървя
и сякаш нямат край извивките по тях.
Умислен в мрачната им сивота
търся спомен, който да ми каже да спра.
Криволича, сред аромата на кафе, ...

Трохи от любов
С трепереща ръка трохи събирам
по друма на живота аз вървя
любов изронена на късчета прибирам
и слагам до сърцето, да я съхраня ...

Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя р ...

(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

Пролетта е като раждане.
Лъч, пробуждащо се слънце,
обливащ хлад, порой пчели.
Пораждат се мечти,
тупти сърце, тупти. ...

Отива си денят засмян,
а ти остана само блян.
И есенни листа падат -
две очи по тебе страдат.
Сълзи ронят се безспир, ...

Пияница, щом влезнe в храма, с "Анатема" светците го посрещат.
В душата вино и любов за двама- с "Анатема" светците ме посрещат.
И нека да греша във всяко нещо, за мене по-добра награда няма
с девойка под асмата, с пълна кана, с "Анатема" светците да посрещна.

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...

Нежен камбанен звън,
прекъсва крехкия ми сън.
Гали слуха ми
и сякаш ме вика.
„Бързо излизай навън.” ...

Мъдростта, която съм събрала
аз не мога да предам –
както малката пчела оставя
капчицата в кошера голям.
Всичко, дето съм събрала, ...

Когато себе си отричаш,
срещу попътен вятър тичаш.
Гол и бос се сам събличаш.
Гръм и мълнии привличаш.
От яростта на вятъра пак сричаш. ...

Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...

Опитомена
Улови ме като птичка в порив див,
на твоите мили шепи топлината пих,
от любов ме пусна – да живея
волна и пъстра, тъй както умея. ...

Аз съм жива
Времето се връща!
Букет от рози свива.
Съдбата дива!
Радостта разкрива. ...

Привидение
Ти си нощно привидение,
притихваш в гъстата мъгла,
дивно сладостно творение
изваяно от Божия ръка. ...

Откакто те видях, макар на снимка
осъзнах, че си бил ти истински герой
и макар, че дядо много рано си замина,
всички тук те помнят със добро!
Очите ми са вечно уморени, дядо ...

През слънцето надникна Бог,
огря ме светлина от най-прекрасна краска,
обля ме със спокойствие и любов,
погали ме със нежна ласка.
Помилвана от най-великия Творец ...

На Московския Държавен Университет
Сталинско здание с шпил от метал —
замък на злобен вълшебник —
в него съм учил, творил и мечтал
осем години безценни. ...

Oт чашата си отпивам без да мисля
коя съм, къде, защо и колко още,
по стъклото вън снежинки чистя
и се радвам, че падат и нощем.
Декември скоро почука на вратата, ...

Отива си тази година...
Събра си багажа горката...
Че там, на завоя очаква
красавица нова,
тя да захлопне вратата! ...

Едни очи споделят Черното и Бялото -
сиамските близнаци от Небето и Земята.
Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.
Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -
способен да решава със сърцето и главата си - ...

По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.
Поклащат сякаш старите дървета ...

Защо ли спада твоя тонус,
когато с някой се прощаваш?
Той отива си и ти оставя бонус
горчилката, в която да се давиш.
Падаш празен в дупка, в яма, ...

КОЙ МИ ГАЗИ В ЛОЗЕТО
Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и мечтае колебливо в грешни посоки?
Някои очи са далече,
до полунощ крият горещи сълзи ...

Чаша надежда
Животът прие мойта покана
за разговор кратък и откровен.
Почерпих го с вино. Препълнена кана.
Той чаша надежда остави пред мен. ...

Сине мой
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...