Синьото в небето избледня,
едва блещукат и звездите,
дантела сива наметна си деня,
заспаха кротко в розово мечтите.
А аз вървя смирена, дългокоса - ...

1// О, всеки който добро прави,
за благодарност да забрави!
2/ Мошенника с това се слави,
че с чужда пита помен прави.
3/ Той пак е тръгнал по света, ...

В на живота тъжния маскарад -
в тоз живот тъмен и нерад,
не сваляй маската на хубавия ден,
че зад нея крие се мрак студен*.
И всеки човек си отива ...

Цигулката не е цигулка,
не оживява ли от нея Кармен.
Потръпват струните. На присмехулка
смехът ѝ сламено-нетраен.
Вибрират мислите. В акорди ...

Свободна импровизация по "Das alte Leid" ("Старата мъка") на Rammstein (Рамщайн)
Ужасно създание към безумието ме тегли,
заспивам със сълзи, нощите са дни,
съдбата подхвърля куклите си като перли,
млада усмивка - похабени лъчи. ...

Честит празник, уважаеми депутати.
Високосна година е и късничко дойде.
Един ден обаче, не може да ви разклати.
Вие си лъжете все по-добре.
Честит празник, уважаеми министри. ...

Аз съм Онзи, който не знае
тази нощ накъде ще завие.
Зад стените на празната стая
от очите на демон се крия.
А в стената е толкова просто ...

Когато се разхождам под ръката си със нея,
във мислите ми плуваш само ти.
Годините минават и за тебе не говорим,
но щом заспал съм, гледам само твоите очи.
Говорим си. Усмихваш се. ...

НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...

Който завижда, той без нужда обижда!
ДТ©

Една мистерия, тайнственост си ти,
загадка без отговор, но аз зная...
дълбоко в теб е скрит човек,
когото аз копея да позная.
Отворен за света си като книга ...

Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът, ...

System of doubt
can ruin your life
Not only for me
But the pain inside...
Screaming for someone ...

Признавам си не винаги съм
бил добър.
Признавам си, че плакал съм
самотен, тайно.
Признавам си умирал съм от страх. ...

Взе Господа от Хляба Си трошица.
В брашно я сложи и омеси хляб.
Превърна хляба в чудна хубавица!
Любов да вкусвам– да не сещам глад!

Залезът гали ме с топли лъчи
През прозореца минават те
Сълзи стичат се от моите очи
И нищо не може да ги спре
Сам на този свят аз живея ...

Не пейте ми песните, о, трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!
Виковете ми недейте да крещите - ...

Безразличието твое ме надупчи.
Превързах се сама и този път!
Погребах егото си и дано да случа
на лек за наранената си плът.
Преминах и последното стъпало, ...

Под кожата ми влизаш! С всяка дума...
Със всяко мое затруднено вдишване...
Заради теб съм странна, неразумна...
Опитвам се да бягам, но... излишно е.
Объркана, обсебена... се рея ...

Тръгна си каза, че късно е вече ...
Гласът ти ме блъсна точно в гръдта,
малка сълза на пода се стече,
ти стъпка я после изчезна в нощта.
Знам, че тълпата жадно те глътна, ...

Завръщане
Защо се завръщам, защо да съм до вас.
Пребродих цялата земя,
пребродих пищна долина
и висока планина. ...

Обичам те, защото си красива..
Обичам топлия ти аромат...
Обичам устните ти цветни и
този тъжен носталгичен глас...
Обичам цялата ти лудост и този ...

Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено ...

АГНÈЦ
мнозина от проказа
изцелѝл
и все пак
МУ ...

На Павлина Йосева – Пинче
Какво е туй Боне без Пинче,
отпред – без нейната кола?
В Испания, а пък на инч е
до нас, със късичка пола. ...

На вкус съм мъничко тръпчива.
Ароматът ми дразни обонянието.
Предпочитана съм от деца игриви,
неспособни да владеят обожанието.
Не, не съм пригодна за насищане. ...

откъм претъпкания край на делника
когато слънцето се извалява над метрото
ведно с кънтежите
по хлъзгавия мрамор
когато от торбата съм изпразнила ...

... те... другите...
Животът върви,
миг не спира дори
и събира дните загубени.
Като паднеш в калта, ...

Сама не ме оставяй пак. Недей.
Отиваш ли си? Време ли настъпи?
Отиваш ли си? Хубаво... без теб
е същото, но само колко тъжно.
Къде си ти, когато вечета ...

Пролет в косите ми.
С дъх на цветя.
Всичко е толкова истинско.
Музика в моята душа.
И рисувам с пръсти. ...

ПОЕТИАДА
Посвещава се на 90-годишнината от създаването
на Дружеството за борба срещу поетите в Ямбол и прочутия,
единствен в целия свят „Манифест за борба срещу поетите“
Някога в Диампол град ...

Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета, ...

Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш ...

Че времето - без край и без начало,
на никого за нищо не прощава.
И то дори за щяло и нещяло
един убиец миров си остава.
Че аз така - на времето подвластен, ...

Бог ме създаде жена, нежна струна,
която да свири в небесния хор.
С любов ме обгърна и ме целуна,
вложи в мен свободата на своя простор.
В сърцето Си вплете ме – като емоция, ...

Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш ...

Люлякът отрупан е с цвят,
а той плаче пред цял свят.
Когато природата се възражда -
той мъчи се в глад и жажда.
Пролет е сега навън, ...

Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...

Тръгвам си. Умирам.
Сбогом ли каза или просто мълчиш.
Не разбирам, Виждам те, виждам теб,
все така силна и ранима,
плачеща и губеща надежда, ...

В замръзналата тишина,
в набъбналите интереси,
започваше една война.
Религията се намеси.
И замириса на барут. ...