Не съм твоето момиче
Не съм твоето момиче.
Навярно, сигурно си прав.
Ранена като птиче,
Превърна мен във прах. ...

Надежда имам си в сърцето,
усмивка ведра на лицето.
Волно рея се в мечтите,
слънце грее ми в очите.
Вярвам още в доброто, ...

Безсънна нощ. А ти лежиш до мене.
В очите ти чете се бездихание.
Не зная как реши да ме превземеш,
но зная как те разпознавам по ухание.
Дори да са затворени очите ми, ...

В нощта ти се разтварям много бавно,
без глас нашепвам кожата ти в мрака,
с разтворени ръце пристъпвам сляпо
и търся път, по който да ме чакаш.
И пак като удавник в тишината, ...

Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...

Българска кръв
Това беше денят, в който Санди Билика доведе в пенсионерския клуб оная чужденка. Влезе и се огледа преди да отиде на масата на Киро Горския.
- Кироооо – викна от вратата Санди – виж таз мома тука, иска нещо, ама не й се разбира. Га че е англичанка, ама такваз ли е, не е лиии..., кой я ...

Историята продължава,
потънала в прах и забрава,
повехнала от вечността
и забравена от хората...
Един човек решил ...

Вън е бяло като сън,
бяла е луната.
Бял е нужника навън,
също и асмата.
Вълчи студ е вече вън, ...

Очите си красни към мен обърни
и плахо, но топло ме с тях погледни,
сърцето ми с поглед за момент стопли
и знай, че твои са моите дни.
Аз паднах прехласнат по твойта осанка ...

НАПОЛОВИНА...
Всичко приличаше на раздяла:
и червеното цвете
и момчето зад бара,
и протяжната песен, ...

Лятото, със своята пъстрота и виталност, ни изтласква от тихия залив на нашите дни и ни кара да преоткрием нови, или добре забравни стари щастливи мигове от живота ни. Но и то бързо ще отмине, като прочетена на един дъх страница от нашия живот....
Такова бе и това лято, в което един благородник съвс ...

Работиш ли до късно в петък вечер
над интелектуалния продукт,
ще те смущават мисли отдалече —
от бащин край долитнали дотук —
родът ти че се бори, но загива, ...

Дядовата къща
Къде е бащината къща?
Сбутана във малкото градче,
Ето го сина ти, у дома се връща.
Пее моето врабче. ...

Обич
Обич до болка изгаря сърцето.
Любов и страст в огън се превръщат.
В сиянието на зората се запечатва твоя лик.
Магията бушува в мисълта и тялото. ...

Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се ...

Думи за Човечеството
Върви човечеството
неспокойно,
през революции
и тежки дни... ...

Не търсих никой, в нета ме откри,
до болка бях и истинска, и плаха,
погали пламенно душата и разкри,
че имаш чувства, и не си заплаха.
Отвърнах ти със истина и вяра, ...

Не съм от най- добрите дъщери,
не мога и да кажа, че ще бъда,
но знам че в моето сърце тупти
една голяма част от теб - присъда.
Ти си ми съвестта непримирима, ...

Турски самолети
ще пазят нашето небе,
какви ги вършите апологети,
радетели на свидното ни А Б-е В-е?!
Окаляни са вашите души, ...

Градът е същият - и сградите, и хората
И улиците, кръстени на някого...
Табелките са малко нещо мокри,
Но само капките май помнят имената им.
"Преди години...", всичко е история- ...

Птича песен и валс на глухарчета.
Пролет. Гнездо. Щастие...
Пеят капчуците. Разлистват листата
своя цвят от обичане...
Толкова просто е. Всичко е в смисъла. ...

От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена, сладка. О миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная - защо ли си с мен?
Какво ли намери, какво ли разбра, ...

Капка кръв
Отрони се капка кръв,
Капна от моето сърце.
За всеки хищник стръв!
Какво спуска се по моето лице? ...

КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...

Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ...

Обичам те.
Толкова просто
и познато.
От песните и книгите,
от телевизията. ...

Ще чакаш, Дяконе Игнатий,
днес гроба ти да го открият
и костите ти припознати
да бъдат нашата светиня.
В нощта свален бе от бесилото – ...

Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...

Тъжен блясък и усмивка
после крясък глух, притихнал
крачки от мъглата като мъртъв тътен
вятър избуча, дано да е попътен
бягството - със сетни сили ...

В съня ми появи се рано,
в бяла роба и разрошена коса.
Нежно ти опря глава на моето рамо
и постави в скута ми ръка.
С устни аз докоснах твоята скула, ...

Всичко това...
Всяка мисъл за теб ме усмихва.
С трепет нежен погалва душата.
Всяка нужда от теб е различна...
Щом те искам, потребен си значи. ...

Моите очи като сълзи се ронят,
страст бушува и се топи,
не една любов навън разцъфва,
не едно сърце гори.
Ти си сън очакван, ...

Уважаеми господа политици,
Аз не съм историк, още по- малко разбирам от литература и народно творчество. Ама някак ми е мило на душата като чуя „Даваш ли даваш, балканджи Йово“, „Хубава си моя горо“ или „О неразумни юроде…“. Кое налага те да бъдат извадени от учебната програма? Не са ли това творени ...

Ангел в светъл час -
ти огря ме в мраз
и пролет настана,
но после болка остана.
И в нощта виж звездите, ...

Изморих се. От търсене, бягане, лутане. От порочният кръг на съдбата. Уж правим стъпка напред, а все сме тук..доволни-недоволни. Все нещо липсва, все нещо ни убягва. Някога ще разберем ли, че трябва да живеем днес…вчера е изгубено, а утре е проекция. Толкова сме мънички, една песъчинка в заобикаляща ...

Есен
Дойдох от скутите на бронзовото Лято
и спрях в градините на Есента.
На ябълки и хляб сега дъхти земята
и живописва с багрите света! ...