Една добра дума -
прогонва шума.
Настъпва желаната тишина.
Няма я вече мишената.
Пада ледената стена. ...

Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...

Алени устни, лятото шарено,
медени думи ще разменим.
Ала си мисля как ли е правено
твоето тяло, тези очи.
Гледам те, тихо, даже не дишам, ...

Свечеряване
Полита слънцето след Икиндия,
търкулнато във син кристал.
Очаквам скоро Денят да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...

Най-ужасно е когато някой ти липсва, а ти не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Когато всичко в теб страда за този човек. А най-жалкото е, че ти си безсилен. Каквото и да правиш, той няма да се върне. И въпреки че го знаеш, ти продължаваш да таиш надежда. Нещо в теб те кара да мечтаеш за очи ...

Слънчево зайче в огледалото на моя сън
Когато сутрин се огледаш
и сластно се протегнеш,
в огледалото
зайчето се появява ...

Роди се стих
Стихове излезли от сърцето,
диктувайки му моята душа,
обажда се в мен детето,
с чувства искрени, чисти, мили, ...

Безмъивие
Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихнал вятърът. ...

Среща със стария клас
На средната ни възраст на кризата в средата
пак лятото нас тъй ще събере —
сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —
те грижите издават най-добре. ...

Ей, хора! Картичка ще пратя!
Елате в моята душа!
Ще ви посрещна и изпратя
и без да мисля, че греша.
Широко съм скроен за всички ...

Илюзията на живота
/Религиозна система/
Накъде се е запътило човечеството? Реално погледнато, откакто свят светува хората искат да достигнат до съвършенството, което да им даде отговорите на въпросите, които ги вълнуват, както и да ги направи по-щастливи и съвършени.
Но реалността в която живеем е с ...

ПАПУР си имал лилипут!?
(така дочувам от колежки)
И не помагал ничий труд
да порасте, ами насмешки,
че предизвиквал, чувам. Срам! ...

Бона е певица
първа убавица.
На кметицата у село,
станала кумица.
Бона взе, че стана ...

Обичта засмяна ме прегърна.
Нежната енергия ме възроди.
Вярата у мен отново върна.
Любов, прочети я във очите ми!

В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата.
Не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е. ...

Винетките да поскъпват е чудесно,
това ви го казвам открито, честно!
Разбира се, че е така, защо да ви щадим!
За разлика от овцете политиците не спим!
Какво ми пука, че от бедност се тревожите, ...

Откровенията на Чико Чиков
Слънцето отдавна беше залезло, когато Чико почувства откоси от Калашников в гораната част на черепа си. Редуваха се ту къси, ту дълги, но винаги в целта.
Чико отвори дясното си око с голяма мъка, а лявото въобще не се отваряше. Цялото беше залепнало от сгурели, като с обущ ...

Дяволска работа
За ония, които се целуват в ръжта.
Или се любят на задната седалка.
Или върху капака на някоя кола.
Или дори на пейката във парка. ...

Малък бях и едвам краката си тътрех
във панталона от груба аба,
гореше ме нещо, нещо отвътре
и плачех на двора под нашта върба!
Кучето, по свойски говорейки с мене, ...

Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...

Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин-
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...

Морето се зарови в пясъка.
В най-тъмните си дълбини се сви.
Разбра ли някой, че бе плакало
с най-черните, най-тежките сълзи...

Когато за теб ми се пръсне сърцето
и вечната обич разпръсна,
събирай парченца, хвърли ги в полето,
чрез твоята мощ ще възкръсна.
В тоз миг ще покрия със обич земята, ...

Животът ни отлита с вятъра,
отвява времето и нашите мечти.
Търсейки цветът ни някъде от спектъра,
душата хей така от нас ще отлети.
Ще изтърпим и болката в сърцата ни, ...

Вечер е. Не знам от колко време стоя в една определена позиция в леглото си, но определено вече са изминали поне два часа. Чувствам се сама. Няма абсолютно нищо, което да разстрои тишината в стаята. Навън сякаш светът е спрял да съществува – хората ги няма, вятърът е утихнал, листата не шумолят – пъ ...

Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...

На дъното
Пак някакъв номер изигра ми съдбата
и всичко дойде ми до гуша...
Със фин маниер ме вкара в играта,
а аз покорно я слушах. ...

решѝ се да се
изградят най-сетне и
стихопроводи

Без тебе неспокойно спя -
насън с ръцете си те галя...
Така изчезва мойта самота -
когато все за теб мечтая!
Стопли изстрадалата ми душа... ...

Връща се.
Всичко.
И зимите , летата,
новото начало.
Но се връщат ...