самотата носи малка черна рокля
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена ...

Телефонът ми звънеше глухо продължително и монотонно под възглавницата. Винаги когато заспивах го оставях до нея, а като се събуждах го откривах промушен под нея или паднал до леглото. Навън се зазоряваше. Оскъдната сиво – белезникава утринна светлина пестеливо се процеждаше през тънките процепи на ...

На Гриша Трифонов
Не си тръгвай, Приятелю!
Не ти ли отмаляха краката?!
Ела!...
Ела, поседни да попеем, ...

Няма никой в тези думи
сякаш са снежинки бели,
падат на земята и се губят,
локвите от гняв немеят.
Празна чаша е надеждата ...

Оглеждам се, но не виждам теб,
усещам те, а не си до мен,
уханието ди долавям, без да помирисвам,
смехът ти чувам, отекващ в мен.
Иглички изскачат по кожата, ...

...Лесно е да те обичам...
Лесно е да те обичам, защото...?! Защо?!
Кое е това, което го провокира в мене?! Кое?!
Това е твоят начин да ме гледаш с дълбоки очи така омайно...
Това е твоят начин да вървиш само хванат за моите ръце... ...

Дилема
Животът ми отново е дилема,
как целият ми свят пред мен се срива,
а няма път, по който да поема.
Душата ми е пуста, няма, дива. ...

Ланшна обич
Едно мълчание от ланшна обич.
Едно докосване в забрава.
Нежност и поглед... Думи и жест.
И всичко е спомен, който ранява. ...

Не заспивай преди да те целунат.
Не бягай от това, което те плаши,
а изкрещи обичам те на страха и
ще видиш една врата, трябва само
да я отвориш и ще го забележиш, да, ...

Иди си
Иди си, любов, толкоз си тъжна
напусни ме в ранната утрин без да те видя
пътят по който ще тръгнеш не искам да зърна
отсега в душата оставяш огнена диря ...

Тук за позата не става дума
все пак не съм си позатрил ума.
Не искам аз да трупам негативи,
зарад някакви писания кирливи.
Та значи: ...

Празни думи,
прибързани, лъжливи
мóливчета, гуми
изтрили директиви.
Единствено със смисъл ...

Бедната украинка
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния въ ...

Морето през ноември се чумери,
вълните побелели са от скръб.
И пясъците на брега треперят,
с рендосван от виелицата гръб.
Къде потъна юнската му дреха ...

Ефирна дреха
вечерта намята
в дъждовна мрежа уловена.
Примигва
като сфетофар луната ...

Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...

Българин
Моята малка България,
китната градина на баба.
Съдбата прегърбена натовари я
от нея да си изкарва хляба. ...

Всяка вечер лягам с мисъл
за тебе .....
Всяка сутрин ставам пак
със същата мисъл .....
Чакам те всеки ден, че ...

Няма вече дата 13-ти!
Ден любим и толкова красив.
Ден, който няма да забравя,
ден на моята обич и кошмар.
Ти посегна и на него, ...

Коледа, тихо е, навън сега вали снега... и тъ нъ. На мен, обаче, нито ми коледно, нито ми е тихо, нито ме интересува дали „вали снега”. Коледно парти в службата. Всички служители са поканени, всички - задължени да отидат, а болните на легло и предалите богу дух присъстват с придружител. Изтупал съм ...

Вали навън, вали отляво,
а в очите няма ни една сълза,
понякога е просто тъжно,
понякога е днес - СЕГА!
Понякога си просто сянка, ...

Нашата есен
Старото злато на нашата есен
дава надежда за топлина,
аз се загръщам с теб като с песен,
след лятото дълго, отнело страстта. ...

Софиянка
Селска мома ще става софиянка.
Приготви багажа и взе мазила,
на село и писна ще става гражданка.
Нагласена, наконтена с " маркови"очила, ...

Страх от края
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...

1 ЧОВЕШКИ ЖИВОТ = 1 ЦАРЕВИЦА
Почивай в мир, К. Г.
Рано го в трудност живота повлече
да работи като вол, за да се храни.
Не беше му никак лесно, човече. ...

Ние, обърканото поколение
Късмет извадихме да преживеем
социализмът как презря и капна,
от пирамиди да сиромашеем,
а фараоните да се налапват. ...

1.
Когато годините са чернокоси,
тогава сърцето ни още е младо.
Душата ни може и мъка да носи,
и можем да носим бреме злорадо. ...

Ти си светло прозорче във края на селото
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези, ...

По чупките на вятъра
Свободна съм като есенен лист,
поруменявам от вятъра и дъждовете,
подлудява ме трепетът на птичите песни
и спирам гласа си в топлото на ръцете. ...

Отдавна, някога, когато
дедите ни са братя били,
със славно минало, богато,
култура, писменост градили!
Опирало на три морета ...

Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.
Те ще скрият неусетно всичко - ...

На моят кораб котвата е скъсана
пристанище не търся, нямам брегове
платната ми са дрипи, мачтата-пречупена
и вятър нямам- да ме поведе.
Аз често идвам къс по къс ...