Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...

Отлагам те до следващото лято
и без това напълно закъснях
и без това навярно съм сгрешила
или не съм... но още ме е страх...
от сто години чакам да се сбъднеш ...

Душно е,
тежко…
В прецъфтелите липи
вятърът спи
и навярно сънува ...

Любов ли е, щом в клетка я затвориш
и я заключиш, там ще изгори
като свещица в инкрустиран свещник,
от лампи със изкуствени лъчи.
Ще свети, но сърцето ще пустее, ...

Наближава вече и нашата есен
и спомен далечен е лятната песен!
С коси побелели, но алчни за време
във дните неспрели добро да тъчеме!
Когато отгоре ни ритнат кросното ...

Възраст е... не се знае хубаво ли е лошо ли е, топло ли е студено ли е...
но ние вървим по нея.
Вървим по тънък лед, но някои подготвени са за сезоните на възрастта,
други пък експериментират по този отъпкан път наречен от някои живот
от други възраст. ...

Потребни
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност. ...

Желанието и да си го излее на някой беше голямо. Съдейки по безкрайните чернови разпилени по пода, човек може да си помисли че нещо се опитва да излезе от нея, но все не намира правилния начин. Беше започнала да пише отново. Дали възпитанието действа като като знак стоп или самоналожения убийствен с ...

Не смей да наричаш нашето любов!
Аз не правя така с любимите хора.
Дори да издъхна за теб бях готов...
Но лъжите ти ми причиниха страшна умора.
Не смей да разказваш на други за мене! ...

Среднощен вятър чувства събуди,
докосна дъжда, мислите разпиля
и най-лошия лунен сън прокуди
с дъх на люляк, с лъх на липа.
Лик щастие очите докосна, ...

Беше слънчев летен ден. Подухваше лек вятър с мирис на море.. Анна стоеше точно срещу плажа, под чадъра замислена и втренчена в един сладолед.Тя хвана с ръце главата си и дълбоко се замисли. Мислите ѝ бяха съсредоточени върху двама мъже, които бяха специални за нея. Триж и Алек. Триж беше влюбен в н ...

8. БОГ да прощава
7. а дотогава
...................................................................
6. навярно - светлинни
5. но иска години ...

Тук съм аз
Денят започва някак тревожно...
Всичко неясно, толкова сложно!...
Звездите тъмнеят в ракетен блясък.
Денят се раздира от болка и крясък.... ...

А е за "ало".
Б е за "бяло".
В е за "вяра".
Г е за "галя".
Д като "десен". ...

Да пием за силните мъже,
които със "сигурност" прегръщат,
които и без битки са крале.
Тях си заслужава да ги търсим.
Да пием за смелите жени, ...

1/ Да водим бащината си дружина,
това е на живота ни целта!
За туй България се срина
и Мафията разцъфтя...
Такива сме от памтивека, ...

Бледи илюзии за мрак в светлина,
златни сенки на катранени лица
и грохот от стъпки на душите със кръпки,
и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.
С падаща тежка червена завеса ...

Звънни ми, всеки ден те моля,
в два или три, дори да е през нощта....
Обади се, скъпа, поне веднъж....
за да мога отново аз да се усмихна!
Мечтая и сънувам всяка вечер ...

Лъскавото кълбо цопна в казана с л—на!
Защо ли между редовете на събитията около КТБ се чете една неохота, с която държава, политици, медии и други подхождат вяло към изясняване на проблема – сякаш ги е страх, че ще излезе "някакво извънземно" като това от Царичина дупка, което ще порази човечествот ...

Живее още в мен едно момиче -
със пеперуди във душата
и със сърце от злато.
Изпълнено със обич към света,
все още вярващо в доброто. ...

А пламъкът крещи...
Как така не мога да преглътна?!
А мислех, че си само дим.
Тупка огнена и плътна
топка. Образът ти е необозрим. ...

Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...

В градината расте, расте трева.
Под нея вече нищо не личи.
Какво преди било е и сега,
невидимо за хорските очи.
Забравени, щастливите ни дни ...

Мрачна стая...
Сладострастна нощ...
Две тела разбиват тишината...
Сладък стон и много мощ,
ненаситните недра изгарят от наслада... ...

Минало и бъдеще какво са?
Аз живея в този миг, със теб.
Равенството следва след въпроса.
Хаосът е строго подреден.
Кой ли мъж последно ще обичам? ...

Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко... ...

Страхувай се от сутринта, в която
ще се събудя, без да си ми в мислите.
Страхувай се. Тогава празнотата
най-после ще ме примири със истината,
че теб те няма. Няма те наоколо - ...

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...

Стопаджийка
Не продават планети на лизинг,
пък и тези, със рози са кът.
Из Вселената бродя без виза –
тъй светът ми не е тесногръд. ...

Преглътнах скуката
и огнен лист зашепих
да ми пари дланите
като искра от слънцето проводена.
Прибрах и делника сред джоба си, ...

Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен. ...

ДРОНОВЕ
Винаги съм мечтал да бъда дрон. Още като дете дори, когато дронове не съществуваха, а в детското ми съзнание всичко, което летеше, ставаше предимно за ядене.
В съзнанието ми днес, доколкото го имам, почти нищо от това, което лети, не става за ядене. Напротив, става за всичко друго, но не и з ...

МЪЖКА ПЕСЕН
Защо да спра?
Защо да се обръщам?
Далеч назад е бащината къща.
Замряла. ...

Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...

Чистачът
Последен вирус се шмугва -
гущер, връз камък на урва.
Гърлена горест, хрип черен -
храчи, миг фатален, най-ценен... ...

Не мога да говоря!
Не съм сама -
няколко дявола и една съдба -
седнали вечер зад бара.
Не мога да говоря! ...

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...