Църквата е тука
Често глас се чува,
след житейска драма:
- Църквата къде е -
никаква я няма! ...

И все така разсеяни и млади
бихме останали,
дори когато седим вече изтощени
и стари, гледайки в една далечина...
И все така ще се усмихваме, ...

Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени ...

Разказваш ми, че вярваш в любовта,
в единствената – вечна и голяма!
Че осмото е чудо на света –
невидимо, а не мираж измамен.
Разказваш ми – за сплетени ръце, ...

Със призива:"Ела да чистим!"
боклука няма как да спрем!
О, по-добре е да помислим,
преди сметта да създадем!
И чак тогава ще се случи ...

КАЗАНО НА ГЛАС
Привличаш ме – загадъчен чаровник!
Събуждаш лудост, диви страсти в мен
и искам цяла в теб да се заровя,
изгаряща в най-сладкия си плен! ...

Сега не мога вече да мълча!
Та кой ви каза, че Небето в мене -
запазено е, заедно с плача -
единствено за мъката стаена?!
И аз не мога да го споделя, ...

Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по разл ...

Към мига
Бързай, бързай - оцелявай,
много, много - не прощавай,
никой теб не те зачита,
трябваш ли му - без да пита... ...

Наранените хора
Нараняваме много, нараняваме всеки, нараняват и нас.
Не прощаваме лесно, в наранените хора гордостта има власт.
Безразлична жестокост пали болка в очите, крием свойте сърца.
Съжаляваме после, ала гордо, под маски крием мъртви лица. ...

Две очи като горящи факли
във нощта те търсят
с нежна топлина да те дарят.
Две ръце, тръпнещи и уморени
се протягат, сянката ти бледа да докоснат ...

От едни тъжни очи - гледката на Римската империя
Скъпо дневниче, за пореден път ти пиша същата история. Обстановката не се променя. Още по-страшно е, нещата се влошават. Всеки ден умират хора, всеки ден биват измъчвани и прогонвани християните. Аз изпитвам гняв, бих искал да се съпротивим на силата ...

на дядо
Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува ...

Сънувам те със ангелски крила...
тъй пречистена, смирена си до мене...
и вдишваш си от бяла светлина,
с нея двамата сме озарени.
И носим се сред птичия рояк... ...

Утеха ти дари ми,
прегърни тез рози обичливи,
те за теб са всички
и са нежни като птички.
Да те видя аз копнея, ...

***
Не, ти не разбираш женския ми свят,
не си от мойта слънчева планета.
Животът ми не е един платен обяд
и любовта ми не е звънкащи монети. ...

Едни изоставят себе си,
други си тръгват от себе си.
Майки умират,
братя проплакват.
Покриви падат, ...

Разсъмва се
Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух... ...

И луната не е сама
тази вечер аз съм й сянка
и съм цялата полъх, и съм чудно добра
как си приличаме - две полулунни осанки.
Гледам я с нежност, ...

Кой създаде живота
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...

Вчера беше пролет,
днес е есента.
Свършва всеки полет.
Стихва песента.
Утре ще е зима ...

МАЙстор Готвач
Яйцата ти твърдо сварени,
във вода никак подсолена.
Някак примамливо ароматни,
на вкус твърде преварени. ...

От слепите касъци на душата си
запълвам мрежата със старите премислия,
разнищени до чакана разплата.
Сърцето бие като за амнистия.
От прашни калдъръмени понятия ...

Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...

Пчелици събират прашец
и правят от него медец!
Медецът блести и ухае,
защото от чудна гора е! -
Пчелиците трупат го в пити, ...

Братко, живот на заем живеем.
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...

След дъжда слънцето напича
и облаците кротко отминават,
под сянка, пак се разсъбличат –
горещи мисли се разпознават.
Под сянката чувствата скрити ...

Недоловимо
развързваш без взлом
моя свят –
съвършен малък възел.
Необяснимо ...

К А К П О Р А С Н А
На внука ми Симеон
Как порасна, не усетих,
мое мъничко момченце?
От ръцете ми се пусна ...

Понякога съм пълен със стомана.
Но знай - аз няма да те нараня.
И зеят вътре в мене стари рани -
които продължават да кървят.
Понякога воювам с тъмнината. ...