Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...

- Откритията в сферата на технологиите нарастват не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час - започна Доминик - Ако искате да сте най-добрите, не е достатъчно да се сетите първи за дадено нещо. Колкото и креативна да е идеята, трябва да сте бързи. Тук нещата седят по този начин - ако не си достат ...

Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз ще нося бялата си същност,
щом твоята любов ще ме крепи.
В теб ще се родя със нежност, ...

Излъжи се, че ме обичаш…
цял живот в истините се давим.
Вярваш ли, че съм различен,
мъж лесно мерак не дава…
Укори ме, че пия много, ...

Умаляха старите гуменки в килера,
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост, ...

Препъвам се в нещо самотно-горчиво
и старата болка се счупва на две.
Перце вдъхновено тъга изгори го
и политам със тебе, но пак без криле.
Разбиват се в мене погледи хиляди, ...

Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;
животното в клетка e пуснато на свобода
и огънят гори с буйни пламъци към небето,
осветява тъмата, донасяща нощта.
Вадя страховете от утре и от вчера, ...

Гробът ми, е ясно, два кубика.
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...

Ако можеш - избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете, ...

Къде ми изчезнаха думите,
се питаш ли, моя любов?
Втъка ги декември във шумите,
на стъпките в тихия зов,
в неясните, тичащи делници, ...

Майчина обич
Обикнах те, когато ти роди се,
в прегръдка майчина те сгуших аз,
проплака ти, очи отвори,
така посрещнах те на този свят. ...

Не успя да ме запазиш
Защо да се залъгваме с това,
че вечно ще се помним ние с тебе?
Защо пък да изпитваш ти вина,
че някой ден ще можеш и без мене? ...

Нужен си ми, разбери. Искам любов да гори пак в моите очи.
Аромата ти да вдишвам всяка нощ и ден и да усетя, че ти си тук до мен.
В прегръдките ти топли аз тихо да заспивам, целувките ти горещи по устните си да усещам. Ръцете ти гальовни, нека ме докосват и пак сърцето ми да забие лудо, учестено. Ти ...

Не искам вече да живея,
защо ми е, като съм сама.
Дай едно въже да се обеся,
да не преча на света.
Защо ми е да живея, ...

Погледът на Лили
Рубрика
Денят на писмеността
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния погле ...

Съдби
Шести епизод
Новата 1931 година Дикран посрещна със семейството на бай Стамо. Вече няколко месеца, той работеше при него и учеше часовникарския занаят. Виждайки огромната любов на момчето към професията, старият майстор го беше взел като чирак. Дикран живееше в малката стаичка зад магазинчето, ...

Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...

Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...

Когато слънцето пробие
тъмни облаци оловни
и светъл лъч измие
скрежните прозорци,
зная, пролет бяла иде, ...

Днес ще съм различен
от този, който бях вчера.
Безразлично неприличен
ще съм в тази далавера -
обади се на приятел личен ...

Трябва да те изпиша, за да не те изговоря. Защото ако започна да говоря, ще заплача като новоредено, което току що вдишва първата си глътка въздух и започва живота си. Все още без име, без спомени, без принадлежност, без допуснати грешки, без право на избор. Първата усмивка, първите стъпки, първата ...

замислям се понякога
какво оставил си за мен
не ме ли чакаш някъде,
познаваме ли се въобще
и всеки път, когато поискам, ...

Крехки нежни цветя
с бели листа
и кървав оттенък.
Бели снежинки падат
в декемврийския студ ...

Когато вече ме няма, светът, вероятно,
ще стане свободен и мъничко по-широк –
колкото накуцващото ми паркомясто,
колкото дъх от балона на белия дроб…
Емигрант на духа ще остана, в отвъдното, ...

А моят кон, осиротял,
на кой от вас да го предложа?
Светът мълчи. Освирепял.
И оскотял. До невъзможност.
А моят кон, осиротял, ...

И влаковете останаха единствената връзка до сърцето ти.
винаги закъсняваща
винаги миришеща на лошо и стара, счупена
релсите ù бяха криви
от тази връзка зимата ръцете ти са винаги сини ...

Едно крило
лежи на влажната земя.
Без птица.
А по-нататък -
купчина пера. ...

КМЕТЪТ Е ГОЛЯМ ЛЪЖЕЦ
Една сутрин на витрината на градския универсален магазин цъфна надписът „Кметът е лъжец!”.
Твърдението не беше подкрепено с факти и доказателства. Дори не претендираше да е истина. Написано с бяла блажна боя, то обаче разкриваше размах и дързост у твореца.
Когато по-късно през д ...

Една жена ме поздрави.
А никога не бях я срещал.
Със слънчева усмивка ме дари.
Усмивка, за която всеки би завиждал.
След мене поздрави и друг. ...

Една прашинка по време на битка
влезе, може би случайно в окото на войник.
Той търпеше, но не можеше да вижда.
Друг се намери, веднага го смени.
Войникът в кръв белези и рани ...

На Валентина Йосифова
Дали защото бе приела
в мен образ на мадона чист,
Мечти и ябълки с канела
очаквах като брулен лист ...

Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
-Срещнах днес на пътя аз едно само сърце
Питам го къде отиваш, накъде?
-Търся где душица да се свре ...

Вулканът
Покорни сме вървим в редицата,
един след друг.
Къде сме тръгнали
и как до там ще стигнем?! ...

Сутрин ведра, две малки сърчица,
усмивка детска трепка и танцува.
Слънчев ден, приятелска ръка -
в кафето ти, вълшебник е рисувал.

Белият стих ме нападна
скрит зад кухненската врата.
Нанесе кроше точно тогава
когато реших да си вирна носа.
Докара ми средна душевна повреда ...