И в порутена колиба, и в пещера бих живяла...
И на открито, на земята бих спала...
И без пари, и без удобства бих стояла...
Стига той да е до мен!
Да ме целува и прегръща всеки ден. ...

Раб - Чий?
Затворени очи. Лице възнак към Горе.
Кръстното деяние на Раба доле.
Неверую в „Амин”, изречено без горест.
Нафора в уста. Фитилът не прогонва „болест”. ...

Мечтател
На покрива на операта седнал,
гледаше умислено звездите,
под него лудо свиреха Бетовен,
а бе ли той виновен, ...

Щ АС Т Л И В А С Ъ М
Щастлива съм, когато мога
аз жадния да напоя.
Да грабна нечия тревога,
нуждаещ да успокоя. ...

Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да ...

Обичах самотата.
Не душевната,
физическата самота.
Действаше ми красиво,
да остана сама, ...

През девет планини до десета -
разстояние кратко и ясно,
ще премине напук карета,
ще потропва възторжено властно,
намусен сив кардинал ще копира ...

Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...

Не си ли самотен
между тези четири стени.
От стая в стая.
готвиш тук, спиш там.
не изпитваш ли нуждата да ...

Свикнах да си бъда аз опора,
да си казвам ”Свиквай”, щом боли,
да понасям грешките си свои
и да вярвам в своите мечти.
Свикнах сред хората сама да бъда, ...

Да прощава Ботев за плагиатството, но това бе естественото състояние на мястото, където Марин Маринов живееше. Затвор или лудница? – изниква логичният въпрос. Всъщност - нито едно от двете – поне в общоприетия смисъл. Да, обстановката бе крайно задушевна. От който и прозорец да погледнеше той, сивее ...

Имам рядка дарба -
да греша! -
да зная пътя на доброто
и да виждам светлина
във злото... ...

Не се страхувах.
Аз ще замина
някъде далеч.
Ти изпрати ми
мъничко колетче. ...

Мразен си, защото си различен...
Нежелан си... Защото можеш
с глупостта да се пребориш ти.
Неразбран си... Защото те
не искат да те слушат, чуят. ...

Имам си в човека
един жест най-любим.
Простичък, почти недоловим и ням!
Нали сте виждали, когато
стоят си двама и говорят уж. ...

"Мирише дъжд"
Мирише дъжд,
откакто те видях веднъж.
Кисне се въздухът в аромат
и вятър не пъди го този опиат. ...

Казват, че детството свършва тогава, когато човек осъзнае, че животът му един ден ще приключи; когато човек си даде сметка, че един ден ще изчезне от лицето на земята, че ще умре.
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...

Прегърни ме, когато ми трябваш,
когато в калта съм паднал,
когато отчаян и страдащ,
обладан съм от студ и печал.
Прегърни ме, когато без вяра ...

My first love was thee
My first recall of freedom.
My first suureal kiss unborn,
My all... has found its home...
All my life I've been in ring ...

If I could, I would be your friend
I would be happy to die in your hands
Because you carry that piece of life that I got stolen
And now the empty pieces of my heart don't seem broken
Anymore... ...

Among the tired souls of mourn
I walk along the darkest road...
Sleepless nights control my thought.
Now I wish that I were strong...
I admire you from all my soul ...

Скитникът Евреин*
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...

Тревата знае ли, че е зелена?
Лалето знае ли, че е червено?
Морето знае ли, че е море?
Небето знае ли, че е небе,
а гларусите - че кръжат над плажа? ...

Дойде при мене ненадейно,
облъхна ме като южняк,
с усмивка слънчева ме грейна
и в мен стопи и мраз, и мрак!
Облъхна ме като южняк, ...

Еклистезия
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...

СЛЪНЧЕВО УТРО
Кукуригу, кукуригу
пее моето петле.
"Мила майко, събуди го
от сън твоето дете!" ...

Въпросителната на щъркела,
върху свода на камбанарията –
семантика на равновесието
или предупреждение за
тленност ?... ...

На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.
Както някога, много отдавна, ...

Пее
слепият.
И немият.
И глухият.
И болният, ...

Ще ти създам небе. С обич да политнеш.
И пак ще си дете. До сърцето ми ще стигнеш.
Ще гаснеш в залези. В изгреви ще светиш.
Забравила омразата. Възвърнала си детството.
Ще бъдеш силата. Духът ще си на времето. ...

Алармата. Кафето със цигара. И таблета.
Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.
Сам-самичък в стаята.
Подръпвам лекичко пердето.
Слънцето зад него. И небето. ...

Достатъчно
достатъчно
е плътна тишината
и затова
по нея може да рисува ...

- Ще си направя маникюр- крещеше тя. - Френски. Напук. Ще си направя маникюр, за да мога да избода очите на тъпо копеле като теб. Повярвай ми.
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...

Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...