Ще кога за последно направи нещо за първи път? Кога за последно се почувства истински щастлив? Гледаш все другите как са, какво правят, добре ли са, колко пари получават, ами ти? Кога за последно излезе навън сам, разходи се, пътува някъде, поръча си висококалоричен сладолед, без да се притесняваш з ...

Настинали храсти
Времето как е минало?
И как е престанало да боли?
Там дето вилнееше Зимата,
се зеленеят мечти. ...

Скиталец
Не си отивай с малки часове,
в деня нестихващо обречен,
почакай мене и съня,
не си отивай с младата луна! ...

Кръстосват се
небето и земята.
Застават
облаци на кръстопът.
Решават всички ...

Към театралната ми маска
Хайде, театрална маско, - сцената е твоя.
Качвай се на нея с тъжния си монолог.
Трябва с тебе да обърнем дните на покоя
чак до края на житейския ни смъртен срок. ...

Упрек
О, пак ли, онзи поглед?
От него ме побиват тръпки.
Ти чакаш да ме видиш,
намирам се в чужди прегръдки. ...

От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници, ...

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
/ЖИВОТЪТ СЛЕД ДЕВЕТИ/
Не искам аз да правя схеми,
нещата за да украся
и в допълнителните теми, ...

И тази нощ не можех да заспя,
И в жаждата за сън повиках теб,
макар и мислено.
Цял час избирах дрехите, обувките,
а още толкова се чудих над прическата – ...

На кръстопът черен
блести паричка,
като жълтичка.
Мисля - някой казват -
"вземи я, на късмет е", ...

Мутрите са на мода,
тях днес тачи народа.
На всеки почти бог е парата,
за нея продава си и душата.
Далавери и престъпления ...

Нищо вечно не остава
Нищо не трае вечно,
кафето бавничко изстива,
цигарата в мрака тихичко догаря,
времето неусетно отминава, ...

Наречена съм
И рече ми Съдбата тъй веднъж:
Сълзите ти ще са пороен дъжд,
сърце ти меко сякаш е памук,
и никой камъка не ще открие тук. ...

Ако зависише от мен, скъпа, още утре щях да те забравя
и щях да сложа край на това нещастие и на тази тъга,
но уви нищо, за жалост, аз не мога по въпроса да направя,
защото чувствата са в сърцето и само то може да ги командва!
Аз сам избрах в теб да се влюбя, но от там нататък всичко зависи от теб.... ...

носталгия по безгрижното детство :)

Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...

Im sick and tired of bein sick and tired
I used to go to bed so high and wired
Знаеш ли, уплашен съм. Уплашен съм толкова много, че ми иде да се скрия и да не се покажа повече, така, както охлюв се свира в черупката си при най-малкия признак за опастност така и аз да се свра в своята и зад мен да ос ...

Уморѝ се вятърът , утѝхна
и морèто огледàлно стàна ,
сл`ънчева пътèка се усмѝхна
и го гàлна с жрàките си длàни .
Рѝбки заизскàчаха фонтàнно - ...

С тихи стъпки на пролет,
поклони се с дар есента.
Зелени очила, с чук и гвоздей
заби на увяхващата глава.
Раззелени се светът и очите разплака, ...

Сезоните на моята душа
Събуждам се от сън дълбок,
заварвам до себе си празна завивка.
Посрещам сама света жесток,
а душата ми е в плен на телесната обвивка. ...

Горчи ми... Горчи ми от обичане,
от хвърлени на вятъра мечти...
Горчи ми от фалшиво вричане,
напразни думи и милион лъжи.
Тежи ми... Тежи ми от безличие, ...

Поглед в мрака
Ти със зрение татко ме зачена
Ти със зрение майко ме отгледа
Бяхте слепи мене не видяхте
Бяхте слепи мене пак избрахте ...

Неизвестността ме плаши.
Искам да знам всичко.
За теб. За мен.
За атмосферното налягане.
Искам да остана притисната в теб. ...

В ниското
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев
Който във боя за хляба си падне, ...

Няма дъжд, а нещо пак вали.
Нещо овлажнява тишината.
Блага вест е. Бягайте злини.
Божи син ще дойде на Земята.
Блага вест, че идва светлина, ...

На този ден свещен.
Надеждичка имах една.
думичка една да кажеш
светлинка в тази тъмнина.
Благовещение е днес. ...

Дали светът е покварен!?
Или просто искаш да почувстваш -
тръпка отдавна забравена.
Омайна, нетактична но малко усетена...
Дали е нужно да знаеш ...

На Деян Енев, моят учител в писането.
Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малко бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерк ...

Видях го. След толкова години го видях. Стоеше пред мен. Беше си същият - по детски разрошена коса, лек пламък в очите и чаровна усмивка. Стоях и го гледах като вцепенена. Не бях способна да направя каквото и да е движение.
- Здравей.. – каза той със същия секси глас, който така добре познавах. Запи ...

Имаш целия свят,
а стоиш затворен в себе си,
дълбоко изчерпан
от своята лудост.
Срещам те случайно ...

Уважаеми приятели, представям откъси от новата ми книга "Огледало 9,10,11"
Направление
Да градим прозрачна демокрация -
както престилки при визитация
на медсестри от администрация ...