Виж! Ето тук се събувам!
После свалям от мен всяка свян!
Нека всичко за което си струва,
бъде истина, не просто блян!
Мога с нож да разрежа нощта ни! ...

Лястовичка малка, бяла,
отдалеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.
Под стрехата кът намери, ...

Покрай скучните филми бездарни
от екраните дето струят,
имах случай – щастлив – да попадна
на Модуньо в прекрасния свят.
Любовта им с Франческа да видя ...

Намразих всички, на които съм приличал...
Омразата скъсява разстояния.
От моравия залез съм осъден:
скъсени коридори, във които
и за разстрел ще бъде тясно. ...

Равновесие
животът
смята и премята
на правия конец
превръщането в бримка ...

Нима ще ни стигне това съществуване
да си казваме с поглед и думи "Обичам те!"?
Любовта ни прилича на безкрайно сънуване,
но обсебва реално сърцата и мислите.
Убеден съм, че тя ще е винаги в нас - ...

Пиша само, когато тя ми заповядва.
Музата.
Като морска вълна нахлува
в моята душа.
Залива ме с огнени слова, ...

Размисъл
Нощта е уморена. Влажна и мъглива
капките вода са сълзи на тъга
свила се по ъглите дреме и заспива
а после иска само Тишина ...

Въпросите заспаха без отговори.
Крилата се разпериха без посока.
Душата отдавна ми проговори
и мисълта ми стана широка.
Отговорите се събудиха без въпроси. ...

В бяла ваза с маргарити
красота разплискахме.
В бели свещи
огън разпалихме.
В бял воал ...

Solitude in the dark of a room
Somewhere scars are the lids of sleeping wounds
Ingrown, craving to wake and see
As someone struggles to lull them back to sleep

Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...

Родното ми село,
сгушено в падинка,
Горочевци се нарича,
на рай прилича.
През него тече ...

ОГЪН
Не знам дали си тази, от която имам нужда,
дали са спомените вече с прах покрити,
дали за мен жена си свята или чужда
с чувства вечно във мъгла обвити? ...

Цирк
Опънаха шатра
на три преки от нас.
Цирк ярко нашарен –
разлистен наопаки храст. ...

В сянката зад дувара,
където никне коприва.
Дето пикат всичките кучета,
и слънцето я подминава.
Зад студените камъни, ...

– Любовта ни лети
над гори и поля,
над морета и планини,
над океани и суша…
Музиката ти я носи ...

С *уй на морски възел вързан
тръгнал Грую на море
и по пътя много бързал,
Пена да не разбере!
Как усети баба Пена, ...

Цингарела
(вариация по песента)
Керванът спря по икиндия-
конете със копита рият,
наскачаха набързо хора ...

42 СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Препусне ли горе луната,
Да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
и в мене се гонят мечти! ...

Понеже е англичанка, вдигна се шум.
А на убийства на стари българки има бум.
Щото на полицията и съда "ни" толкоз им пука,
че роми сгазили са лука.
www.novini.com/_402214

Идвам при кръста. При Голготския кръст.
Идвам смирена и пълна с надежда.
Знам, греховете ми тук са – висят.
И всяка болка от мен се изцежда.
Непозната бе тази утеха за мен. ...

ако ме изоставиш
ще тършувам
във хралупите
за забравени сънища
и забравени спомени ...

Нямам вече нито муза,
нямам и желание
да пиша в рими думи
и послания.
Имам нужда само ...

Навярно луд ще ме изкарат,
че не мълча когато се мълчи.
На парламента действията парят
и нищо да се случва не личи.
Народът изнемогва, но си трае. ...

Когато си повярвал в тайната любов,
която може да е даже малко луда.
Не в тази с рамката от златния обков,
или пък другата започваща с принуда.
А истинската. Онази, без логика и цел, ...

ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...

Какво е Музата за мен?
Щастие за моята душа.
Какво е Музата за мен?
Болест, която накара
моето сърце да страда. ...

Било, каквото е било.
Най-хубавото ще личи,
дори да си е отишло.
Историята ще мълчи,
но архивите са стриктни – ...

Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...