Искаш ли сега да ти разкажа
за времето, в което теб те нямаше,
от нямането нощите не спяха,
а утрото? Бе пак самотна чаша.
Обичахме се лятото по пясъка, ...

ПО ЦВЕТНИЦА
Когато цветето разцъфне,
не се оглежда за пчела…
Не си задава куп въпроси -
то знае своята красота! ...

Неусетно сменят се сезоните!
Годините летят към своя пад...
И ходът на времето забързано
напред те тика все на пред.
И виждаш как в косите сиви ...

Отивам да взема една върбова клонка
и да се помоля.
Много мъка има на тази земя.
Това ми каза една жена.
Не я познавам, но сърцето ми вече я прие. ...

От очите ми изтичат
днеска хиляди въпроси.
Истината не прилича
на онзи, който ни я носи.
Тя е нещо като нищо, ...

Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.
Или избухва сякаш източен владетел - ...

ЦВЕТЕЛИНКА
Цвете, Цвете, Цветелинка -
нежно цветенце в градинка,
с името си при нас дошло
за радост, обич и добро. ...

Една
Една птица пее като мобилния телефон.
Една паста за зъби мирише като поляната.
Една душа иска да живее,
но гардеробът е по-голям от банята.

Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.
Летяха мигове, минути, дни, години - ...

На Богдана
Приятелството наше не от вчера
ми свети и показва ми пътека.
Не мога с прости думи да го меря.
Прегръщам те! С една усмивка лека ...

Аз цял живот съм с нещо ангажиран...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа, ...

Със душа ли те обичам,
със сърцето ли те любя,
че на гибел се обричам,
ако ли пък те загубя?
И щастлив съм чак до болка... ...

Връбница
От цветя извезана нагръдница
седмица преди разпета петница
сее аромат уханна Цветница
на Възкресение предвестница! ...

Вдишваш и дълго дъх задържаш
в опит уханието ù да уловиш
и за ново вдишване не бързаш,
опиянен си, трескаво се ти дивиш.
Умът ти замъглен е, не разбира, ...

Сълзите, от сухи очи се изливаха.
Немощно потрепваха рамената старешки.
Думите, като стрели се забиваха,
изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.
Съдия- изпълнител утре ще идва. ...

Да си жив не е шега,
всеки ден болят крака.
Сутрин ставаш и се чудиш,
нужно ли е да се трудиш.
Щом на работа отидеш ...

Прощаване
Море, прощавам се със тебе.
За сбогом те поглеждам пак
И някаква тъга ме дави –
на обич туй е знак. ...

Последен връх.
Последното небе,
най-сладка глътка
въздух
и сърце, ...

Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...

Ще свърши ли политическата зима,
що парите ви взима,
що се подиграва с вас,
ще има ли щастие и за нас?
Дали ще заживеем по-добре, ...

Цветница...
на Корнелия
Щастлива птица утрото събуди
и стана чудо: цялата Земя
запърха като пъстра пеперуда ...

Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...

Тук, след толкова години,
в село съм, оставил грижи
и след шум, масла, бензини
сякаш в рая тих се движа.
Гледам, кръстя се и моля, ...

И нека бъде БУРЯ
Срещнахме се с теб отдавна,
ти си толкова забавна.
Добре че нямах огън аз
да се запознаем с теб тогаз. ...

проникване...
болезнено чувствено
до едно друго аз
с фин оттенък на размитото нежно
и дъга от дъждовен кристал ...

Ден незабравим.
Ден, в който моето сърце бе докоснато с Любовта.
Ден, в който очите ми видяха
една жена с име на красиво цвете.
Едно цвете е винаги красиво. ...

Вече не зная какво е любов.
(Невероятно дори ми се струва.)
Но не очаквайте с „нов” или „зов”
така предвидимо да я римувам.
Чудя се днес, дали е била ...

Ловиш снежинките с косите си
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила,
гнездо от горест и от грях.
Застинаха сълзите неуверено, ...

Бяхме близки, много близки..
Бяхме познати, до болка познати.
Смисълът на живота си в теб откривах,
с усмивка всяка вечер аз заспивах.
Търпение да те видя нямах, ...

Този стих преди известно време посветих на Виктор и семейството му, за да им напомня за Родината.
Полъхна леко и разбуди въздуха искрящ от хлад.
Припламна изток, угаси звездите дошли с нощта.
Изплува конски тропот из мъглата на дола.
В далечината с две-три щрихи само се очерта върха. ...

Луната никога не е била
овална
топка.
Тя не се върти
в познатата ни орбита - ...

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНЦИ,
КОИТО С ТВОРБИТЕ СИ
ИЗПЪЛВАТ ДЕНЯ МИ С КРАСОТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Наметнал вместо бронята - надежда, ...

България е нашата Родина.
Напускаме я със сълзи в очите,
с дребни монети- душите,
със спомени - увити в хартия -
от мама. ...

"Брулят"
Брулят ме спомени,
процеждат се, пъдят нови.
Минало около шия,
натиска ме да вия. ...

Вживяваш се във свойта болка...
Винаги когато те боли!?
Питаш се дали вината си е твоя
или просто си я предизвикал ти?
Сега в безсънието с болка твое ...